Решение № 3503 от 20.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14760/2017 г.

Решение № 3503 от 20.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14760/2017 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - В. срещу Решение № 2009/10.11.2017 г. по адм. д. № 2464/2017 г. по описа на Административен съд - В., с което е отменена негова Заповед № 289-ОП/11.08.2017 г. за налагане на принудителна административна мярка. Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен като постановен в нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че за извършеното от адресата на заповедта нарушение е издадено приложеното като доказателство наказателно постановление. Намира, че при налагането на процесните ПАМ административният орган е изпълнил правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Счита, че са налице всички предпоставки, предвидени в чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС за издаване на заповед за налагане на ПАМ. В подкрепа на тезите си излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на оспорването срещу заповедта, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Р. Ф." ООД, гр. Р., с писмено становище оспорва нейната основателност и претендира присъждане на осъществените разноски. П. П. за прекратяване на изпълнението на процесната ПАМ от 19.12.2017 г., издадено от Директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП- В. и счита, че производството по делото следва да бъде прекратено. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, като взе предвид заявеното касационно основание, за да се произнесе, съобрази следното: С обжалваното решение АС - В. е отменил Заповед № 289-ОП/11.08.2017 г. за налагане на принудителна административна мярка на Директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - В., с която е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ "запечатване на търговски обект" - гостилница "Аквариум", находящ се в гр. Р., "Ч.", блок "Колос" и е забранен достъпа до него за срок от 7 дни. За да достигне до извод за основателност на оспорването първоинстанционният съд е приел, че атакуваната заповед е издадена в противоречие с целта на закона и в нарушение на принципа на съразмерност. Преценил е, че налагането на ПАМ в конкретния случай не отговаря на нито една от предвидените в закона цели. При констатираното при проверката несъответствие между фактическата касова наличност и тази по фискално устройство в размер на 38 стотинки решаващият състав е счел е за необоснован извода на административния орган за създадена в обекта организация за укриване на значителна част от приходите. Акцентирал е още върху обстоятелството, че налагането на ПАМ предшества издаването на наказателно постановление и преследва цели, които са различни от предвидените в чл. 187, ал. 4 ЗДДС. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно като краен резултат, но е необходимо прецизиране на изложените мотиви. Несподелим е доводът на ответника по касация за недопустимост на настоящото производство поради издаването на представеното Постановление за прекратяване изпълнението на процесната ПАМ № 307793/19.12.2017 г. на основание чл. 187, ал. 4 ЗДДС. В. разпоредба предвижда, че ПАМ се прекратява от органа, който я е приложил, по молба на административнонаказаното лице и след и като бъде доказано от него, че глобата или имуществена санкция е заплатена изцяло. Прекратяването на изпълнението обаче е ирелевантно за преценката на законосъобразността на заповедта за налагането на ПАМ, тъй като основанието за издаването й е самото нарушение, а не дължимостта на наложената имуществена санкция. Поради това нейното заплащане не може да обуслови както извод за недопустимост на оспорването на атакуваната заповед, така и заключение за нейната незаконосъобразност. Основателен е аргументът на касатора, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че нарушителят няма качеството на административнонаказано лице, тъй като административно-наказателната му отговорност е ангажирана с приложеното наказателно постановление, издадено за осъщественото от него нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н- 18/13.12.2006 г. вр. с чл. 118, ал. 1 ЗДДС. Н., че в заповедта за налагането на ПАМ са изложени обстойни мотиви, обосноваващи продължителността на срока й, обосновано решаващият състав е приел, че същите не са съобразени с целта на закона - арг. от чл. 146, т. 5 АПК. При неиздаден касов бон на стойност 3.47 лв. и несъответствие между фактическата касова наличност и тази по фискално устройство в размер на 0.38 ст. не би могло да се приеме, че запечатването на търговския обект за 7 дни и забраната на достъпа до него ще постигнат предвидените в чл. 22 ЗАНН цели за налагане на ПАМ. Визираната норма предвижда, че принудителните административни мерки целят за предотвратят и преустановят нарушението, както и да предотвратят и да отстранят вредните последици от него. Принудителните административни мерки нямат характер на санкция, нито предупредителна и превъзпитателна за нарушителя функция. В случая, налагането на ПАМ не би могло нито да предотврати, нито да преустанови нарушението, тъй като то е довършено към момента на установяването му. То не би могло и да предотврати или отстрани вредните последици от неотчитането на продажбите, тъй като ще препятства изцяло възможността такива да се извършват и така ще ограничи не само правата на търговеца, но и приходите от данъци за фиска. Същевременно, определеният срок на ПАМ не е съобразен с тежестта на извършеното нарушение, както и с обстоятелството, че то е извършено за първи път, инцидентно и несистемно, поради което правилно е прието, че не е спазен принципът за съразмерност, прогласен с чл. 6 от АПК. Алинея втора от същия предвижда, че административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава, а съобразно ал. 5 - административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Запечатването на обекта за срок от 7 дни засяга съществено правната сфера на адресата на ПАМ и е явно несъизмеримо с преследваната от закона цел. Независимо, че определянето на срока се извършва от органа при условията на оперативна самостоятелност, то дължимата преценка следва да е адекватна на тежестта на извършеното нарушение и законоустановената цел. Като не е съобразил това, органът по приходите е нарушил разпоредбата на чл. 146, т. 5 АПК, в резултат на което е издал незаконосъобразен акт. Достигайки до същия краен извод, макар и по други съображения, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Независимо от направеното искане и изхода на спора, в полза на ответника по касация не следва да се присъждат разноски поради липсата на доказателства, че такива действително са извършени. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение