Решение № 5468 от 27.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1437/2009 г.

Решение № 5468 от 27.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1437/2009 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и с. АПК. Образувано е по касационна жалба от Началника на "Служба по кадастъра" - Благоевград, против решение № 1181/10.12.2008 год., постановено от Административен съд - Благоевград по адм. дело № 724/2008 год., с което е отменен, като незаконосъобразен отказът, обективиран в писма изх. № 01-94-502/30.05.2008 год. и № 01-94-503/30.05.2008 год. и е изпратена преписката на Началника на СГКК, за произнасяне по същество, съобразно дадените в съдебния акт указания. В подробно изготвената касационна жалба се навеждат оплаквания за недопустимост и неправилност на решението, настоява се за отвяната му. В съдебното заседание касационният жалбоподател не изпраща представител. Ответните страни редовно призовани, не се явяват, като Борислав Христов Лазаров, Ели Христова Лазарова и Васка Йорданова Лазарова се представляват от адв. Марков. Решението на Административния съд - Благоевград се преценява като обосновано и правилно, по съображения в писмени бележки, настоява се да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочените основания за отмяна са несъстоятелни. В чл. 62 от Наредба № 3/28.04.2005 год. за КК и КР се изброяват документите, въз основа на които следва да се доказват правата на заинтересованите собственици. Едва след изпълнение на тези задължения, може да се издаде заповед за изменение и допълнение, или да откаже издаването й. В случая органът по кадастъра не е изпълнил задълженията си и не е съставил такъв акт. Издадената заповед за изменение на КК и КР по искане на Зоя Лачева, която не е била влезнала в сила, правилно съдът е определил, че не може да бъде мотив за постановяване на атакувания отказ. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, процесуално е допустима. По съществото си същата е неоснователна. Решението е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. За да постанови посочения правен резултат, първоинстанционният съд е приел, че административният орган е бил сезиран по заявление за промяна в кадастралния регистър, от заинтересовани лица, придобили самостоятелен обект по силата на представен нотариален акт. С оглед изискванията на разпоредбата на чл. 53, ал. 3 ЗКИР и чл. 59, ал. 1, т. 6 от Наредба № 3/2005 год., които в случая не са изпълнени, с констатацията за нарушение на задължителната законова процедура и без да е установен пълният кръг на заинтересованите лица, без да са обсъдени доказателствата, с позоваването на невлязла в сила заповед, е постановен незаконосъобразен административен акт. Решението е правилно. С касационната жалба се прави оплакване за недопустимост на решението, поради факта, че към датата на подаване на заявлението (29.05.2008 год.), е била вече предприета процедура по промяна на собствеността - с издаването на заповед № КД-14-01-152/26.05.2008 год., която съставлявала същинския административен акт, а процесните две писма, отправени съответно до Ели Лазарова и Борислав Христов Лазаров, били само уведомителни и не съдържали необходимите реквизити. Така формулираното искане за обезсилване на съдебния акт не се споделя от настоящата инстанция, същото е неоснователно. Характерът на даден акт се преценява с оглед вложеното в него съдържание по волята на издателя, а не с оглед това, че е наречено уведомително, или с оглед наличието или не на всички изискуеми предпоставки, какъвто довод също се сочи. След като в случая е подадено изрично заявление за промяна в КР към КК по отношение на самостоятелен обект със съответния идентификатор, на база осъществена и удостоверена прехвърлителна сделка и в отправените две писма, (с идентично съдържание), е посочено, че искането не може да бъде изпълнено, изложени са и мотиви, позовани на издадена вече заповед за промяна № КД-14-01-152/26.05.2008 год. (невлязла в сила), е налице отказ, имащ характера на индивидуален административен акт, допустим за съдебен контрол за законосъобразност. Правилно съдът не е уважил искането за прекратяване на производството. Неоснователно е и твърдението за съществени противоречия в решението, изразяващи се в отклонение от предмета на делото. Същото е обосновано с предходнообсъденото искане за обезсилване на съдебния акт и с доводите за издаден "същински" административен акт за промяна на КР, на името на Зоя Лечева, поискала това със заявление от 2006 год. и от 26.05.2008 год. - денят на издаването на самата заповед, което и този съд не споделя. Налице са два отделни и самостоятелни административни акта, предмет на отделни съдебни производства, в които са различни и предметът и качествата на страните - със заповедта се прави промяна на регистъра, като се отписва от него едната сестра (Васка Лазарова) и се вписва другата (Зоя Лачева), в настоящето дело се оспорва отказ за промяна на името на приобретателите на етажа от сградата - Ели Лазарова и Борислав Лазаров. С оглед това, не е подменен предмета на спора. След като член 53 ЗКИР и Наредбата изискват непълнотите и грешките в КК и КР да се установяват на място от СГКК с акт, който да е подписан от актосъставителя, заявителя и пряко заинтересованите собственици, а в случая такъв няма изготвен, кръгът на заинтересованите не е уточнен, не е спазена предвидената законова процедура, съдът с основание е отменил отказа на процесуално основание, без да обсъжда спора с оглед относими към производството по издаването на заповедта доказателства. Прави впечатление и промяната в становището на същия административен орган, изразено в писмо № 01-94-435/12.07.2007 год. (че не са представени, от заявителката Лачева, документи за собственост на втория жилищен етаж (над първия-приземен) и че съдебните решения по гражданскоправните спорове се отнасят до етажа, претендиран от нейния брат - Иван Шиков), а в по-късен момент се постановява отказ за изменение на регистъра, позован на издадена такава заповед. Предвид тези обстоятелства, решението на Административния съд - Благоевград е обосновано и правилно, отменителни за него основания не са налице, поради което и Върховният административен съд, второ отделение, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК,