Решение № 9341 от 3.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5184/2014 г.

Решение № 9341 от 3.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5184/2014 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е образувано по касационна жалба на Началника на РДНСК Северозападен район, представляван от юрк. Харалампиева, надлежно упълномощена, против решение № 100/04.03.14 г. по адм. д. № 903/13 г. по описа на Административен съд Плевен и по частна жалба на "ЧЕЗ Разпределение България" АД против посоченото решение в частта, с която производството по делото е прекратено по отношение оспорването на дружеството срещу Заповед № ДК-02-СЗР-7/16.08.13 г. на Началника на РДНСК Северозападен район. Касационният и частният жалбоподатели претендират разноски. Ответниците "ЧЕЗ Разпределение България" АД и СД "Илиев и сие"-Плевен в писмени отговори, изготвени юрк. Маринова и адв. Георгиева, надлежно упълномощени, поддържат становища за неоснователност на касационната жалба. Претендират разноски. Ответниците по касационната и частна жалби, "Агрина" ЕООД, "Сико -С" ООД, "Нибора " ООД и "ЧЕЗ Електро България" АД не вземат становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и основателност на частната такава. Върховният административен съд намира касационната и частната жалба процесуално допустими като подадени от надлежно легитимирани страни в преклузивните срокове по чл. 211, ал. 1 и чл. 230 АПК и като ги разгледа по същество, приема следното: По касационната жалба на Началника на РДНСК Северозападен район: Предмет на оспорване по жалбата на ответника по касация СД "Илиев и сие" в първоинстанционното производство е Заповед № ДК-02-СЗР-7/16.08.13 г., с която на основание чл. 225, ал. 1 вр. с ал. 2, т. 1 и т. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ Началникът на РДНСК Северозападен район е наредил премахване на незаконен строеж " Два броя ЖР стълба от въздушно ел. проводно отклонение 20 kV от ВЕЛ "Сердика" за ТП 253", находящ се в УПИ V, кв. 606 по плана на гр. Плевен. С постановеното по делото решение оспорването е уважено с отмяна на заповедта като незаконосъбразна. Този правен резултат е обоснован с решаващи мотиви, че строежът е търпим в хипотезата на § 16, ал. 1 ПРЗУТ . Правният си извод съдът е възприел въз основа на неоспорените констатации на в. л. Стефанова, че ел. проводното отклонение е нанесено в кадастралните картони от 1953 г. и кадастралните и регулационните планове, одобрени след 1960 г. Касационната жалба, подадена срещу така постановеното решение е неоснователна. Строежът, индивидуализиран като част от електропровод - два ЖР стълба от ел. проводно отклонение, удовлетворява определението по § 5, т. 38 ДРЗУТ и законосъобразното му осъществяване е предпоставено от надлежно издадени и влезли в сила строителни книжа. Липсата на такива е категорично установена, предвид което първоинстанционният съд е бил длъжен да изследва условията за неговата търпимост в хипотезата на § 16, ал. 1 ПРЗУТ. В тази връзка са изложени обосновани и в съответствие с материалния закон правни изводи, които се споделят изцяло. Констатациите на в. л. Стефанова относно периода на изграждане на ел. проводното отклонение не са оспорени от страните. Тези констатации са възприети въз основа на установения от експерта обективен факт на отразяване на строежа в кадастралните картони от 1953 г. и устройствените планове, изработвани и одобрявани в периода 1960-72 г. Установено наред с този факт е и обстоятелството, че ел. проводът е отразен в устройствен план / план за застрояване/ от 2006 г. и видно от текста на одобряващата заповед новопредвиденото застрояване е съобразено със сервитута на трасето на преминаващия през имотите /вкл. процесния/, за които планът се отнася, ел. провод. Несъответствието на строежа с предвиждането на устройствения план следва да бъде доказано от издаващият заповедта административен орган. Изрично установяване в тази насока административната преписка не съдържа, предвид което и с оглед отразяването на строежа в кадастралните планове и съобразяването му в заповедта от 2006 г. следва да се приеме, че този строеж е бил допустим по действащите към периода на извършването му устройствени планове и по сега действащия подробен устройствен план. Касационните доводи за неправилност на решението са неоснователни. Касационната жалба не съдържа конкретни доводи, относими към касационната проверка на обжалваното по реда на чл. 209, т. 3 АПК решение и противопоставими на релевантните факти и обстоятелства, установени по делото. Качеството на предоставяната чрез съоръжението услуга е неотносимо към търпимостта на строежа. Премахването на ЖР стълбовете, предмет на заповедта, би довело до засягане на други абонати по трасето на линията и би довело до нарушаване цялата ел. проводна линия. С оглед неоспореното установяване на периода на изграждането им, ел. проводите, чието премахване е разпоредено с обжалваната заповед, представляват строеж, търпим съгласно разпоредбата на § 16, ал. 1 ПРЗУТ. Съоръжението, предвид търпимостта му, установяванията във връзка с което не са оспорени, не следва да бъде привеждано в съответствие със специалните разпоредби на сега действащия устройствен закон. Целта на този закон е премахване на незаконни строежи, по отношение на които не намират приложение условията за търпимост по § 16 ПРЗУТ. Предвид горното, обжалваното решение като постановено при липсата на предпоставките по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му следва да бъде оставено в сила. По частната жалба на "ЧЕЗ Разпределение България" АД: Тази жалба е подадена срещу обсъжданото решение в частта, с която оспорването на дружеството-частен жалбоподател срещу посочената по-горе заповед е оставено без разглеждане и производството по делото в тази част е прекратено. Същата е неоснователна по следните съображения: Предвид безспорния по делото факт, че процесните ЖР стълбове не са изкупени по реда на § 4, ал. 1 ПРЗЗЕ и не са включени в капитала на дружеството, изводът на съда, че това дружество е извън кръга на лицата по § 3, ал. 1 от Наредба № 13 от 23.07.2001 г. за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен контрол, както и извън лицата, посочени в чл. 225, ал. 6 ЗУТ е правилен. Задълженията, поети по силата на специален закон, са предпоставка за облигационни спорове, подлежащи на разрешаване по общия исков ред, предвид което са ирелевантни към производството за преценка законосъобразността на индивидуалния административен акт по чл. 225, ал. 1 ЗУТ. Ето защо съдът, като е отрекъл на частния жалбоподател качеството на заинтересувано от оспорването лице, е подходил процесуално и материалноправно законосъобразно. Извън това, с оглед изхода на касационното производство, частната жалба се явява и лишена от правен интерес, тъй като въпреки, че оспорването на тази страна срещу заповедта е оставено без разглеждане, целта му е постигната с отстраняване тази заповед от правния мир с влязло всила решение. Претенциите на РДНСК Северозападен район и на СД "Илиев и сие" за разноски са неоснователни, тъй като касационното оспорване на РДНСК Северозападен район е неуспешно, а ответникът по касационната жалба СД "Илиев и сие" не е представил доказателства за действително извършени в настоящето производство разходи. Разноски не се следват и на "ЧЕЗ Електроразпределение България" АД в качеството му на частен жалбоподател. С оглед резултата от касационното производство касационният жалбоподател следва да заплати на "ЧЕЗ Разпределение България"АД в качеството му на ответник по касационната жалба разноски за касационната инстанция в размер на 600 лв съгласно чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения/ ДВ бр. 28/14 г./ Разноските следва да бъдат изплатени от ДНСК София на основание чл. 2 вр. с чл. 15, ал. 1 от Устройствения правилник на Дирекцията за национален строителен контрол. Воден от изложеното и на основание 143, ал. 1, чл. 221, ал. 2 и чл. 236 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на II-ро отделение