Решение № 1788 от 10.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11116/2008 г.

Решение № 1788 от 10.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11116/2008 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по жалба от Валерия Илиева Груева от гр. София, против Заповед № РД-26-276/31.07.2008 г. на министъра на отбраната. Жалбоподателката навежда доводи за незаконосъобразност на заповедта поради противоречие с материалноправните разпоредби на ЗДСл., Закона за държавната финансова инспекция и Закона за финансово управление и контрол в публичния сектор, както и допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила. Моли отмяната й. Ответникът - министърът на отбраната, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе, Върховният административен съд, състав на пето отделение, прие за установена следната фактическа обстановка: Жалбоподателката е била държавен служител, с ранг III младши и е заемала длъжността "главен инспектор" в сектор "Контрол на сключените договори", отдел "Контрол на финансовите ресурси и на сключените договори", дирекция "Финансово контролна дейност" в министерството на отбраната. С обжалваната заповед министърът на отбраната е прекратил служебното правоотношение на Валерия Илиева Груева на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. - поради съкращаване на длъжността. Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено ПМС № 167/11.07.2008 г. за приемане на Устройствен правилник на Министерство на отбраната. По делото е безспорно установено, че жалбоподателката е заемала длъжността, описана в оспорената заповед. По силата на отменения устройствен правилник на министерството на отбраната (в сила до 31.07.2008 г.) специализираната администрация на министерството е била структурирана в 11 дирекции в т. ч. и дирекция "Финансово-контролна дейност" с численост - 44 щатни бройки. Съгласно чл. 21, ал. 1 от Устройствения правилник, в сила от 1.08.2008 г., специализираната администрация е организирана в една главна дирекция и четири дирекции, като дирекция "Финансово-контролна дейност" е премахната. С оглед на изложеното съдът намира жалбата за неоснователна. Твърдението на жалбоподателката за незаконосъобразност на оспорената заповед, тъй като в същата не е вписано дължимото обезщетение по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл., е неоснователно. Съгласно посочената норма в случаите на прекратяване на служебното правоотношение поради съкращаване на длъжността държавният служител има право на обезщетение за времето, през което е останал без работа, но не за повече от два месеца. Ако в този срок държавният служител е постъпил на друга държавна служба с по-ниска заплата, той има право на разликата за същия срок. Следователно, за да възникне правото на обезщетение по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл. следва да са настъпили материалноправните предпоставки за това, а именно оставане без работа или постъпване на друга държавна служба с по-ниска заплата. Преди осъществяването на посочените предпоставки обезщетението е недължимо, поради което и не е налице задължение на органа по назначаването да постанови изплащането му с издаването на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. Заповедта е издадена и в съответствие с материалноправните разпоредби. Жалбоподателката не оспорва, че цялата дирекция е съкратена като организационно звено, но твърди, че новоприетия устройствен правилник е в противоречие с чл. 87а от ЗДСл., чл. 31, ал. 1 от Закона за държавната финансова инспекция и чл. 13, ал. 3, т. 5 от Закона за финансово управление и контрол в публичния сектор. Тези твърдения са неоснователни. Правилото на чл. 87а от ЗДСл. регламентира, че при преобразуване на администрация, при преминаване на дейност от една администрация в друга, както и при преминаване на дейност от закрита администрация в друга, служебното правоотношение с държавния служител не се прекратява. В случая не е налице преобразуване, за да е приложима нормата на чл. 87а от ЗДСл., а е налице съкращаване на дирекция от специализираната администрация на министерството на отбраната. Обстоятелството дали Устройственият правилник на министерството на отбраната е в противоречие с разпоредбите на чл. 31, ал. 1 от Закона за държавната финансова инспекция и чл. 13, ал. 3, т. 5 от Закона за финансово управление и контрол в публичния сектор не е предмет на проверка в настоящото производство, а такъв е дали е налице реално съкращаване на длъжността, заемана от жалбоподателката, като нормативна позиция и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. От изложеното дотук следва, че с приемането на Устройствения правилник на Министерството на отбраната, в сила от 1.08.2008 г. дирекцията, в която е работела жалбоподателката е била закрита, съкратена е и длъжността на "главен инспектор", заемана от Груева. По делото не са ангажирани доказателства, установяващи длъжността да е запазена като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика, за да се направи извод, че не са осъществени материалноправните предпоставки на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните разпоредби. При постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същата е в съответствие с целта на закона. Следователно административният акт е законосъобразен и подадената срещу него жалба следва да се отхвърли. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Върховният административен съд, пето отделение