Решение № 8257 от 4.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1312/2019 г.

Решение № 8257 от 4.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1312/2019 г., V о., докладчик съдията Тинка Косева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", чрез пълномощник юрк. Ичева срещу решение № 2042/5.12.2018 г., постановено по адм. дело № 619/2018 г. по описа на Административен съд - Благоевград. Касатора навежда доводи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно развити доводи в касационната жалба се иска отмяна на оспореното решение и постановяване на ново по същество на спора, с което жалбата на Б. Ханджийски срещу заповед № РД-331/11.06.2018 г. на Зам. изпълнителния директор на ИА "Автомобилна администрация" се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - Б. Ханджийски, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание оспорва касационната жалба с доводи за правилност и законосъобразност на постановеното решение. Моли съдът да я отхвърли като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 221, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, но не на посочените в нея основания. С обжалваното решение № 2042/5.12.2018 г., постановено по адм. дело № 619/2018 г. по описа на Административен съд - Благоевград по жалбата на Б. Ханджийски е обявена за нищожна заповед № 331/11.06.2018 г. на Зам. изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация"- София, с която в изпълнение на протоколно определение от 14.05.2018 г. на Специализирания наказателен съд, по н. ч. д № 1248/2018 г., потвърдено с протоколно определение от 22.05.2018 г. на Апелативния специализиран наказателен съд, постановено по в. н. ч. д. № 210/2018 г. служителят не е допуснат да изпълнява длъжността главен инспектор в областен отдел "Автомобилна администрация" - Благоевград в ГД "Автомобилна инспекция". В заповедта като правно основание е посочена разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДСл., във вр. с чл. 69, ал. 1 от НПК. За да прогласи за нищожна оспорената пред него заповед, административния съд е счел, че е налице противоречие и неяснота между посочената в заповедта правна норма и нейната разпоредителна част. От доказателствата по делото, съдът е приел, че държавният служител вече е бил отстранен временно от работа с влязъл в сила акт на съда, поради което отстраняването му с процесната заповед от административният орган е безпредметно. В подкрепа на тезата за нищожност на оспорената заповед, съдът е изложил мотиви, че не става ясно каква е волята на административния орган в случая - дали е отстранил вече отстранения от съда държавен служител, или изпълнява влязлото в сила протоколно определение на Специализирания наказателен съд. Според съдът в заповедта не е налице достатъчно индивидуализиране на разпореденото задължение на държавния служител, което води до нищожност, поради липса на разбираемо изразена воля от административния орган. След като провери обжалваното решение във връзка с разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав го намира за недопустимо, тъй като жалбата по която съдът го е постановил е недопустима за разглеждане по същество, като подадена срещу акт, който няма белезите на индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Съдът е бил сезиран с жалба от Б. Ханджийски срещу заповед № 331/11.06.2018 г. на Заместник изпълнителния директор на ИА " Автомобилна администрация" - София, с която на основание чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДСл., във вр. с чл. 69, ал. 1 от НПК, служителят не е допуснат да изпълнява длъжността "главен инспектор" в ОС "Автомобилна администрация" - Благоевград. В заповедта освен посочените правни основания, изрично е записано, че се издава в изпълнение на протоколно определение от 14.05.2018 г. на Специализирания наказателен съд, по н. ч. д № 1248/2018 г., потвърдено с протоколно определение от 22.05.2018 г. на Апелативния специализиран наказателен съд, постановено по в. н. ч. д. № 210/2018 г. По делото няма спор, че с цитираното влязло в сила определение на СНС, държавния служител Б. Ханджийски е отстранен от длъжността "главен инспектор" в Областен отдел "Автомобилна администрация" - Благоевград, на основание чл. 69, ал. 1 от НПК. Видно от диспозитива на оспорената заповед, същият не е допуснат да изпълнява посочената длъжност. Съгласно разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДСл., държавният служител може да бъде временно отстранен от работа от органа по назначаването по реда на Наказателно - процесуалния кодекс и останалите хипотези, посочени в т. 2 и т. 3. В случая оспорената заповед, макар и с посочено правно основание по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДСл., няма характера на индивидуален административен акт за временно отстраняване от работа на служителя от органа по назначаването по смисъла на разпоредбата, тъй като не осъществява фактическият състав на същата. Временното отстраняване от длъжност по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДСл. по своята правна същност представлява принудителна административна мярка, то не е санкция за неправомерно поведение, нито дисциплинарно наказание. В зависимост от основанието за налагането им и целите, които преследват с тях принудителните административни мерки могат да имат преустановително или превантивно /предохранително /действие. При превантивните принудителни административни мерки целта на налагането им е, да се предотврати настъпването на определени вредни последици. Поради това, че целта на временното отстраняване по чл. 100, ал. 1 от ЗДСл. не е изрично посочена в закона, тя следва да бъде изведена от съдържанието на правната норма. Временното отстраняване е обусловено от наличието на образувано наказателно производство срещу съответния служител и мярката е временна до приключване на наказателното производство. По своите правни характеристики актът за налагане на принудителна административна мярка представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, тъй като съдържа властническо волеизявление на издателя си, комуто са предоставени по закон за издава такива актове и с акта се засягат права и законни интереси на граждани - в случая адресата на акт. Оспорената заповед, макар и с посочено правно основание за издаване по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДСл. няма белезите на индивидуален административен акт, респективно на принудителна административна мярка по смисъла на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДСл. с която да се засягат законни права и интереси на държавния служител - ответник по касация в производството. Съдържанието на понятието "засягане" е установено от Конституционният съд в решение № 21 от 26.10.1995 г. по к. д. № 18/1995 г. - то се изяснява в контекста на чл. 56 от Конституцията като нарушаване или застрашаване на права и законни интереси: 1. засягането трябва да е правно, т. е на установени в правото субективни права и законни интереси; 2. засягането трябва да е лично, т. е обектите на закрила са лични за носителя на правото на оспорване и 3. засягането трабва да е пряко /и в двете му форми - нарушава или застрашава/ трябва да е пряк резултат от действието на административния акт. В настоящият случай съдът намира, че по отношение на ответника по касация, тези условия не са налице тъй като с издадената заповед не са засегнати субективни права и законни интереси, които да са в пряк резултат от разпореденото с оспорената заповед. На следващо място отмяната на заповедта за недопускането му на работа, респективно прогласяването й за нищожна не поражда преки благоприятни правни последици в правната сфера на ответника, тъй като не води автоматично до целения от него правен ефект - възстановяването му на работа. Оспорената пред съда заповед, макар и издадена в хипотезата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДСл. няма за последица отстраняването на държавния служител от длъжност, като видно от съдържанието й е разпоредено недопускането му на работа в изпълнение на влязло в законна сила определение на наказателния съд. Недопускането на служителя е последица от вече влязлата в сила принудителна административна мярка, наложена от съда и е обусловено от изпълнение на задълженията на административния орган, свързани със спазване на трудово- осигурителното законодателство за времето докато е в сила наложената мярка. Следва да бъде отбелязано, че изрично в заповедта е посочено, че се издава в изпълнение на влязлото в законна сила протоколно определение на Специализирания наказателен съд, с което служителя е отстранен от длъжност, което е задължително за органа по назначаването. Следователно оспорената пред първоинстанционният съд заповед няма белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, нито пък на принудителна административна мярка по смисъла на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДСл. с която да се засягат права и законни интереси на държавния служител, отстранен от длъжност с влязъл в сила акт на наказателния съд. За ответника по касация би бил налице правен интерес от оспорване на акт на органа по назначаването за временното му отстраняване от длъжност в хипотезата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДСЛ., каквито характеристики оспорената заповед не притежава. Същата има характера на вътрешно служебен акт, издаден в изпълнение на влязъл в сила акт на съда и няма за цел преустановително или превантивно действие, а именно да се предотврати настъпването на определени вредни последици. Такова действие има единствено влязлото в законна сила определение на Специализирания наказателен съд, с което тези мерки са постигнати. Като се е произнесъл по недопустима жалба, подадена срещу заповед, която не носи белезите на индивидуален административен акт или на принудителна административна мярка по смисъла на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДСл. и с който не се засягат пряко и непосредствен права и законни интереси на адресата му, Административен съд - Благоевград е постановил недопустимо съдебно решение, което на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено. При наличието на предпоставките по чл. 209, т. 2 от АПК не подлежат на обсъждане основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК, изложени в касационната жалба. Предвид изхода на спора и с оглед факта, че касатора е представляван от юрисконсулт в съдебното производство, на основание чл. 143 АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за правната помощ и чл. 144 АПК, ответника по касация следва да бъде осъден да заплати на администрацията при касатора, деловодни разноски в размер на 200 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение - по 100 лв. за всяка инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,