Решение № 1359 от 10.08.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4747/2007 г.

Решение № 1359 от 10.08.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4747/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Дияна Ценева Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 3 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Г. Х., Х. Г. Х. и Ю. Г. В. срещу решението на Кюстендилския окръжен съд, постановено на 21.02.2007 г. по гр.д. № 814/03 г. В жалбата са изложени подробно доводи за неправилност на въззивното решение поради необоснованост, нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон - касационни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) Ответницата по касация С. С. Ш. в писмено възражение оспорва подадената касационна жалба. Останалите ответници И. Ц. И., С. Ц. М., Р. С. С. и К. С. Б. не са взели становище. Върховният касационен съд, състав на IV г.о., като извърши проверка на обжалваното решение във връзка със заявените в касационната жалба основания, приема следното: С обжалваното въззивно решение е отменено решение № 565 от 09.06.2003 г. по гр.д. № 1156/2000 г. на Районен съд Дупница в обжалваното му част и вместо него е постановено друго, с което на основание чл. 108 ЗС С. Г. Х., Х. Г. Х. и Ю. Г. В. са осъдени да предадат на С. С. Ш. владението върху 415 кв. м., съставляващи по плана на с. С. от 1924 г. имот пл. № 4* идентичен с имот № 2* по картата на Воден синдикат от 1939 г., а сега включени в парцел **** - 72 в кв. 60 по плана на селото от 1963 г., при съседи: улица, наследници на Г. К. и наследници на Д. С. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че към момента на образуване на ТКЗС процесният имот е принадлежал на С. Б.. Същият е придобил правото на собственост на оригинерно основание - придобивна давност, тъй като е установил владение върху имота през 1936 г. след смъртта на предишния владелец, неговия баща Н, и владял имота непрекъснато до 1956 г., когато било образувано ТКЗС. Имотът е бил заснет в първия регулационен план на с. С. от 1924 г., впоследствие изключен от регулация и отново включен след 1963 г., поради което подлежи на възстановяване в лицето на собственика към момента на кооперирането му при условията на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ. По отношение правата на ответниците е приел, че техният праводател Г. К. не е придобил чрез давностно владение правото на собственост върху парцел **** - 72, тъй като не е установено преди образуване на ТКЗС същият да е владял имота в продължение на установения в чл. 34 от Закона за давността(отм.) срок, а след образуване на ТКЗС този придобивен способ е бил изключен с оглед разпоредбата на чл. 86 ЗС. Въззивното решение е неправилно. Предмет на иска за ревандикация е реална част от парцел **** - 72 в кв. 60 по плана на с. С., за която ищците са твърдяли, че е идентична с нива от 0.9 дка в м. "П", правото на собственост върху която е възстановено в съществуващи стари реални граници с Решение № 1381/1993 г. на ПК К. на С. Н. Б. От заключението на назначените по делото съдебно - технически експертизи се установява, че първият кадастрален и регулационен план на с. С. е от 1924 г. и в него процесният имот е заснет с пл. № 4* отреден за обществено мероприятие - площад. Разписният лист към този план не е запазен. Вещите лица са установили, че имотът е идентичен с имот № 2* по картата на Водния синдикат от 1939 г., на която върху този имот има записване с молив " на наследници на Н. Б. ", един от които е и С. Б. Следващият регулационен план е от 1963 г. По него имотът е записан като общински. След изменение на регулацията част от този имот е урегулирана в парцел **** - общински, а около 415 кв. м. са включени в новообразуван парцел **** - 72.установено е също, че имот пл. № 72 по плана от 1963 г.е образуван от части от имоти пл. № 483 и 484 по плана от 1924 г. и е записан на името на Г. Х. К. - наследодателят на ответниците. Противоречиви са данните по делото относно регулационния статут на процесния имот в периода 1924-1963 г. В съдебно заседание вещото лице е посочило, че след 1924 г. имотът е бил изключен от регулация, но не може да посочи кога и на какво основание. Съдът е следвало да изиска от вещото лице да извърши допълнителна проверка и да даде мотивиран отговор на този въпрос и едва тогава да прецени дали към момента на образуване на ТКЗС имотът е имал характер на земеделска земя и дали подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. На следващо място, неправилно въззивният съд е изследвал придобиването на правото на собственост от наследодателя на ответниците към момента на образуване на ТКЗС през 1956 г. и с оглед действието на придобивната давност. Съдът не е съобразил, че спорният имот е придаден за упълномеряване на собствения на Г. К. имот пл. № 72 с дворищнорегулационния план от 1963 г. При действието на ЗПИНМ (отм.) дворищнорегулационният план има пряко отчуждително действие. Собственикът на парцела, към който се придават части от съседен имот, става собственик и на придаваемите места от деня, когато планът влезе в сила - чл. 39, ал. 3 ЗПИНМ (отм.). По същия начин е уредено действието на дворищнорегулационните планове със ЗТСУ- чл. 110, ал. 1. Преминаването на собствеността на придадените места върху собственика на парцела обаче има условен характер, който отпада след прилагането на регулацията - когато придадените имоти са били заети по законоустановения ред или дължимото за тях обезщетение е било изплатено на правоимащия собственик. ЗТСУ е изменен с § 9 от ЗКИР, като е създаден чл. 182а, съгласно ал. 2 от който ако до влизане в сила на ЗКИР, т. е. до 1.01.2001 г., не бъде заплатено дължимото обезщетение за придадените места, отчуждителното действие на дворищно - регулационния план се прекратява. На 31.03.2001 г. влиза в сила Закон за устройство на територията. С разпоредбата на § 6, ал. 1- 4 от ПР на същия се предвиди запазване на действуващите към този момент планове и се предвиди възможност същите да бъдат приложени чрез уреждане на регулационните сметки в 6 - месечен срок, т. е. до 31.09.2001 г. След изтичането на този срок съгласно § 8, ал. 1 ЗУТ отчуждителното действие на влезлите в сила, но не приложени дворищно - регулационни планове за заемане на придадени поземлени имоти, се прекратява. В тази връзка въззивният съд е следвало да изясни дали регулацията от 1963 г. е била приложена чрез заплащане на дължимото обезщетение за придадените места най-късно в срока по § 6, ал. 2 ПР на ЗУТ и оттук да направи извод дали касаторите са придобили права върху процесния имот, противопоставими на бившия собственик. Като не е изяснил тези относими към спора обстоятелства въззивният съд е допуснал нарушение на съществени процесуални правила, поради което постановеното решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от същия съд. Водим от гореизложеното съдът