Решение № 8750 от 15.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10302/2023 г.

Производството по делото е образувано по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, по искането, подадено от "Бул Строй Груп ИГ" ЕООД, със седалище гр. Благоевград, чрез процесуалния му представител адвокат С. Жеков, за отмяна на влязло в сила решение 7317/04.07.2023 г., постановено по адм. дело 1506/2023 г. по описа на Върховния административен съд, първо отделение, с което е отменено решение 1886/11.11.2022 г. по адм. дело 358/2022 г. на Административен съд-Благоевград, и е отхвърлена жалбата на търговското дружество срещу ревизионен акт Р-22000121002275-091-001/10.12.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-София, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/-София при Централно управление на Национална агенция за приходите /ЦУ на НАП/, за установени задължения за довнасяне на ДДС в общ размер на 12 139 001.84лв за данъчни периоди м. септември и м. декември 2020 г. Искането е предявено на посочено правно основание чл. 239, т. 5 и т. 1 АПК, въз основа на твърденията, че в нарушение на правото му на защита, дружеството не е било "лично" уведомено за насроченото открито съдебно заседание по делото пред тричленния касационен състав, както и че са открити нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страните. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адвокат И. Трончев, дружеството поддържа искането за отмяна и претендира присъждане на разноски за настоящото производство по приложен списък. Ответникът по искането - директор на Дирекция "ОДОП"-София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Н. Иванова, в открито съдебно заседание и представени писмени бележки, изразява становище за неговата неоснователност. Прави искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав на Първа колегия, намира искането за отмяна за допустимо, като подадено от надлежна страна в срока по чл. 240 АПК. По основателността на искането, като прецени данните по делото и доводите на страните, съдът приема за установено следното: Относно твърдението на подателя на искането за наличие на основание за отмяна на атакуваното решение по смисъла на чл. 239, т. 5 АПК, петчленният съдебен състав приема, че такова не се установява, по следните съображения: С решението, чиято отмяна се претендира, тричленният състав на първо отделение на Върховния административен съд е постановил: "ОТМЕНЯ решение 1886/11.11.2022 г. по адм. дело 358/2022 г. на Административен съд-Благоевград и вместо него постановява: ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Бул Строй Груп ИГ" ЕООД, ЕИК 204511088, срещу ревизионен акт Р-22000121002275-091-001/10.12.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-София, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция ОДОП-София при ЦУ на НАП, и ОСЪЖДА "Бул Строй Груп ИГ" ЕООД, ЕИК 204511088, със седалище и адрес на управление гр. Благоевград, местност [адрес], представлявано от управителя П. Божилов, да заплати на Национална агенция за приходите-София деловодни разноски в размер на 379 468лв". Видно от данните по делото, решение 1886/11.11.2022 г. по адм. дело 358/2022 г. по описа на Административен съд-Благоевград, е постановено в проведено по реда на чл. 156-161 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във вр. с § 2 ДР на ДОПК, във вр. с чл. 145 и сл. АПК производство, образувано по жалбата на "Бул Строй Груп ИГ" ЕООД срещу ревизионен акт Р-22000121002275-091-001/10.12.2021 г., издаден от орани по приходите при ТД на НАП-София, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция "ОДОП"-София при ЦУ на НАП, с който за данъчни периоди 01.09.2020 г.-30.09.2020 г. и 01.12.2020 г.-31.12.2020 г. на "Бул Строй Груп ИГ" ЕООД са установени данъчни задължения по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ в общ размер на 12 139 001.84лв, от които 11 112 916.64лв главница и 1 026 085.20лв лихви за забава, произтичащи от непризнати 32 броя кредитни известия с ДДС, в размер на 5 979 083.31лв, включени в дневника за продажби на "Бул Строй Груп ИГ" ЕООД за м. декември 2020 г. към фактури, издадени на "Водно Строителство-Благоевград" АД, както и от отказано от органите по приходите, право на приспадане на данъчен кредит в размер на 5 433 833.33лв, по фактури, издадени от "Про Билдинг Груп" ЕООД /по фактура 25/11.09.2020 г. - в размер на 286 399.33лв/, от "Виндор Монтана" ЕООД /по 9 броя фактури - в размер общо на 3 149 444.00лв/ и от "Левента 90" ЕООД /по 7 броя фактури - 1 997 990.00лв/. В хода на производството по адм. дело 358/2022 г. от Административен съд-Благоевград е събрана цялата административна преписка по издаване на оспорения ревизионен акт, назначена е съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/ и са разпитани трима свидетели. По данни от приобщеното заключение на вещото лице, административният съд приема, че всички процесни фактури, издадени от "Виндор Монтана" ЕООД, "Левента 90" ЕООД и "Про Билдинг Груп" ЕООД, са редовно осчетоводени от ревизираното лице. Съгласно заключението, за данъчен период м. декември 2020 г., задълженията, отразени в счетоводството на "Бул Строй Груп ИГ" ЕООД по фактури с доставчик "Виндор Монтана" ЕООД са в размер общо на 18 896 661.24лв, съответстващ на осъществените по банков път от ревизираното юридическо лице плащания за същия период по всяка от тях. Заприходеното в счетоводството на "Бул Строй Груп ИГ" ЕООД, задължение по фактура 25/11.09.2020 г., издадена от доставчик "Про Билдинг Груп" ЕООД е в размер на 1 718 396.00лв, от което по банков път е изплатена сумата от 1 076 396.00лв, тъй като 642 000.00лв са прихванати с вземането по фактура 563/15.09.2020 г., издадена от "Бул Строй Груп ИГ" ЕООД за отдадена под наем на доставчика му, строителна техника. Също така, по данни от заключението е констатирано, че "Виндор Монтана" ЕООД, "Левента 90" ЕООД и "Про Билдинг Груп" ЕООД са включили в дневниците си за продажби, издадените към "Бул Строй Груп ИГ" ЕООД фактури, като ДДС е отразен в тези фактури на отделен ред. Освен това е установено, че назначените работници и служители във "Виндор Монтана" ЕООД за месеците ноември и декември 2020 г. са седемнадесет, а в "Про Билдинг Груп" ЕООД, включително за периода м. септември 2020 г. - двадесет и осем. По данни от заключението на вещото лице, неоспорено от страните и възприето от първата инстанция, като обективно и компетентно дадено, е прието, че счетоводството на "Бул Строй Груп ИГ" ЕООД е водено редовно, в съответствие с изискванията на счетоводното законодателство. Въз основа на показанията на разпитаните в първата инстанция свидетели е отчетено, че и тримата, като служители на "Бул Строй Груп ИГ" ЕООД - технически ръководители на обекти на дружеството /"Ботевград-Мездра", "Сърница-Велинград", "Велинград-околовръстен път" и "Пловдив-Белово"/ сочат като негови подизпълнители за периода до м. септември 2020 г. "Про Билдинг Груп" ЕООД, а след това - другите две дружества, доставчици по фактурите, по които е отказано право на данъчен кредит за периода м. декември 2020 г., извършвали работите по почистване на дървесина и храсти, изкопи, подравнявания, а понякога - ремонти на стени и отводнители /в съответствие с предмета на представените по делото договори/, проверявани от свидетелите след тяхното осъществяване, в т.ч. при подписването на протоколи за приемане на извършените строително-монтажни работи. В резултат съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, Административен съд-Благоевград приема, че данните от неоспореното заключение на вещото лице по назначената ССЕ /за редовно водено счетоводство от ревизираното лице, издаването на фактурите от регистрирани по ЗДДС лица, включването на тези фактури в дневниците им за продажби за съответния данъчен период, наличието на наети от тях работници през съответните данъчни периоди/, ведно с останалите доказателства - фактури, договори, в т.ч. за наемането на необходимата строителна техника от тримата доставчици, двустранно подписани протоколи за осъществени СМР и свидетелски показания, обосновават извода, че спорните доставки са реално осъществени, поради което и не е налице законово основание на оспорващото дружество да бъде определен за довнасяне ДДС по тези фактури, поради непризнаване на право на данъчен кредит по тях. След подробен анализ на приобщените доказателства, съдебният състав на Административен съд-Благоевград извежда заключение, че доставките, предмет на процесните фактури не са инцидентни, а пряко свързани с предмета на дейност на "Бул Строй Груп ИГ" ЕООД и този на доставчиците му "Виндор Монтана" ЕООД, "Левента 90" ЕООД и "Про Билдинг Груп" ЕООД, и освен това са отразени в счетоводствата на последните дружества, получили по банковите си сметки преведените им от ревизираното лице, съответни плащания. Отбелязано е, че по делото липсва спор, че резултатите от фактурираните дейности са налице и на свой ред са използвани за осъществяване на облагаеми доставки от "Бул Строй Груп ИГ" ЕООД, както и че от органите по приходите не се твърди, че получателят по фактурите, по които е отказано правото на данъчен кредит е знаел или е следвало да знае, че същите са част от данъчна измама, извършена от техните издатели. С оглед така направените фактически установявания и обусловените от тях правни изводи, решаващият състав на Административен съд-Благоевград, с решение 1886/11.11.2022 г. по адм. дело 358/2022 г. отменя изцяло ревизионен акт Р-22000121002275-091-001/10.12.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-София, и осъжда НАП да заплати на "Бул Строй Груп ИГ" ЕООД разноски по делото в размер на 77 054.40лв. Срещу посоченото решение на Административен съд-Благоевград директорът на Дирекция "ОДОП"-София при ЦУ на НАП подава касационна жалба /с допълнение към нея/, по която е образувано адм. дело 1506/2023 г. по описа на Върховния административен съд, първо отделение. С постановеното по това дело решение, чиято отмяна се претендира, след формирана от касационния съдебен състав преценка за основателност на касационната жалба и следващата от нея отмяна на първоинстанционното решение, при произнасянето по съществото на спора предявената от "Бул Строй Груп ИГ" ЕООД жалба срещу ревизионния акт е отхвърлена, като неоснователна и дружеството е осъдено да заплати на НАП сумата от 379 468лв, представляваща разноски по делото. За да постанови посочения правен резултат, относно отказаното с ревизионния акт право на приспадане на данъчен кредит касационният съдебен състав приема, че за данъчен период м. септември 2020 г., през който данъчнозадълженото лице е ползвало данъчен кредит в размер на 286 399.33лв по фактура 25/11.09.2020 г., с предмет, обозначен от този съд, като "наем на техника, съгласно договор от 11.05.2020 г.", издадена от "Про Билдинг Груп" ЕООД, съответно - за данъчен период м. декември 2020 г., за който ревизираното лице е ползвало данъчен кредит в размер на 3 149 444лв по 9 броя фактури, издадени от "Виндор Монтана" ЕООД /по сключен договор от 27.08.2020 г., с предмет "различни видове строително-монтажни работи на обект "Сърница-Велинград във връзка с превантивен ремонт на пътя" и три анекса към него/, както и право на приспадане на данъчен кредит в размер на 1 997 990лв по 7 броя фактури, издадени от "Левента 90" ЕООД, липсва доказано данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС, а оттам - и предпоставките по чл. 68, ал. 1, т. 1 и ал. 2, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС за възникване на право на приспадане на данъчен кредит. Според мотивите на касационната инстанция, свидетелските показания на изслушаните свидетели са неправилно кредитирани от административния съд, тъй като и тримата свидетели са били служители на "Бул Строй Груп ИГ" ЕООД. Преценени са като основателни и изтъкнатите в касационната жалба доводи, че по същността си дейностите, свързани с почистване на обект, посочени в сключения с "Про Билдинг Груп" ЕООД договор, налагат наличие на транспортни средства за извозване на строителни отпадъци и разходи за гориво, но от извършените от ревизиращите лица, проверки в дневника за покупки на този доставчик за м. септември 2020 г., липсват покупки на стоки, материали или горива. По тези съображения тричленният съдебен състав приема, че в случая е налице съвкупност от факти и обстоятелства, които сочат на формално прилагане на условията за данъчно предимство. По подобни мотиви съставът на Върховния административен съд формира извод и за правилно отказано право на приспадане на данъчен кредит по издадените от "Виндор Монтана" 9 броя фактури. В тази връзка сочи, че във фактурите, издадени от това дружество предметът на доставките е един и същ - "плащане по договор и протокол /с конкретно посочена дата/", с единствена разлика в датата на протокола, съвпадаща с момента на издаване на фактурата. Също така, според касационния състав, доставчикът "Виндор Монтана" ЕООД не е представил доказателства, че разполага със собствени материални активи /дружеството било само наемател на техника по представен по делото договор/, нито за вложените при изпълнение на услугите материали, а по данни от проверка в дневника му за покупки за м. декември 2020 г. не е декларирал покупки на стоки, материали или горива през този месец. Изтъкнато е, че от дружеството не са представени и данни за лицата, извършвали услугите на отделните обекти, осигурените им предпазни средства, проведен инструктаж и прочие. Недоволно от окончателното решение на първо отделение на ВАС, постановено в касационното производство по адм. дело 1506/2023 г., "Бул Строй Груп ИГ" ЕООД прави искане по реда на извънредния способ за отмяна на влязло в сила решение, позовавайки се на разпоредбите на чл. 237, във вр. с чл. 239, т. 1 и т. 5 АПК. Отмяната по реда на Глава четиринадесета, раздел I АПК е средство за защита срещу влезли в сила порочни съдебни актове, но тя не е обжалване, тъй като се развива след като атакуваното съдебно решение е влязло в сила и съдебният процес вече е приключил. Затова отмяната на влязло в сила решение не е фаза, стадий на съдебно-административния, съответно исковия процес, а самостоятелно извънинстанционно производство, което не обхваща всички неправилни съдебни актове, нито всички техни пороци. Тя е средство за защита срещу съдебни решения, когато неправилността им се състои в несъответствие между постановеното окончателно решение и действителното правно положение, но само ако то се дължи на изчерпателно посочени в чл. 239 АПК причини. Поради това, по отношение на правното основание за отмяна, визирано в нормата на чл. 239, т. 5 АПК, петчленният съдебен състав приема, че в случая не е налице. По силата на посочената разпоредба влезлият в сила съдебен акт подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Относно обсъжданото правно основание за отмяна, правната теория и съдебната практика са единодушни, че обхваща няколко различни групи нарушения на процесуалните правила, всички обединени от това, че водят до лишаване, ограничаване или възпрепятстване правото на участие в процеса на конституирана по делото страна. Но от приобщените по делото доказателства не се установява правото на защита и участие в процеса на "Бул Строй Груп ИГ" ЕООД да е било възпрепятствано или ограничено, посредством твърдяното от подателя на искането, конкретно нарушение. Неуведомяването на дружеството за насроченото по касационното дело открито съдебно заседание, независимо от съобщаването за това на процесуалния му представител, не представлява съществено процесуално нарушение, а още по-малко - съставлява основание за отмяна по смисъла на чл. 239, т. 5 АПК. Данните по делото несъмнено сочат, че в проведеното на 06.06.2023 г. съдебно заседание дружеството е представлявано от надлежно упълномощен от законния му представител, процесуален представител - адвокат С. Жеков, който преди това е подал и писмен отговор по касационната жалба от името на "Бул Строй Груп ИГ" ЕООД. При разглеждането на делото от касационния съдебен състав на първо отделение на ВАС, подателят на искането е надлежно представляван от упълномощения за тази цел негов пълномощник, като по този начин е имал възможност да вземе участие във всички действия на съда, чрез изразяване на становища, ангажиране на доказателства, както и да прави възражения по исканията на другата страна. Поради това, настоящият петчленен съдебен състав приема, че в конкретно обсъжданата хипотеза, въпреки релевираните от подателя на искането оплаквания, не се установява наличие на основание за отмяна по смисъла на чл. 239, т. 5 АПК, а оттам и искането, предявено на това основание, като неоснователно следва да бъде отхвърлено. По отношение на посоченото от подателя на искането второ правно основание за отмяната на атакувания съдебен акт - по чл. 239, т. 1 АПК, настоящият петчленен съдебен състав счита, че е осъществено и представлява основание за отмяната на влязлото в сила решение 7317/04.07.2023 г., постановено по адм. дело 1506/2023 г. на ВАС, първо отделение, поради следното: Претендирайки отмяна на касационното решение на основание чл. 239, т. 1 АПК, подателят на искането се позовава на наличието на нови доказателства - издадени от органи по приходите при ТД на НАП-София, съответно, ревизионен акт Р-22221421006921-091-001/13.09.2022 г., по който на доставчика му "Про Билдинг Груп" ООД са установени данъчни задължения, в т.ч. по ЗКПО и ЗДДС за ревизиран период 04.11.2019 г.-12.08.2021 г. и ревизионен акт Р-22221021006949-091-001/08.09.2022 г., по който на доставчика му "Виндор Монтана" ЕООД са установени задължения по ЗКПО и по ЗДДС, за периода 01.08.2020 г.-31.12.2020 г. Съгласно горепосоченото основание за отмяна на влязъл в сила съдебен акт, такъв акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, когато непълнотата във фактическия или доказателствения материал се разкрива след като съдебното решение е влязло в сила и тя не се дължи на небрежност на страната, която се позовава на новото обстоятелство или доказателство. Визираното правно основание брани подателя на искането срещу такава неправилност на съдебния акт, която се дължи на невиновна или обективна невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото. Новото обстоятелство следва да е не само "ново", но и да е от съществено значение за изхода на правния спор и да би могло да доведе до промяна в преценката на решаващия съд, ако бъде взето предвид. Под "обстоятелства" се разбират факти от действителността, относно които законът придава спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти. Безспорно изискуемите факти следва да са нови, тоест да не са включени във фактическия материал на делото, докато то е било висящо, поради което и да не са съобразени и обсъждани от съда при постановяване на окончателното решение. Новите обстоятелства не трябва да са възникнали след приключване на устните състезания по делото, по което е произнесено влязлото в сила съдебно решение. Следва да се посочи, че е без правно значение кога точно се е осъществил новооткритият факт - дали преди завеждане на делото и преди предявяване на иска, пред първата или пред касационната инстанция, защото решаващо е да е бил налице тогава, когато делото се е намирало в такава фаза на развитие, че той да е можел да бъде посочен или представен от страната, съответно - да е могъл да бъде взет предвид при постановяването на окончателния съдебен акт. В резултат съвкупната преценка на данните по делото и приложените към искането доказателства, петчленният съдебен състав намира, че в конкретната хипотеза всички гореописани условия са налице и представените от подателя на искането нови доказателства съответстват на законовите изисквания. Основният спорен въпрос по делото пред касационната инстанция се отнася до действителността на осъществените облагаеми доставки по сключените между "Бул Строй Груп ИГ" ЕООД и тримата му доставчици, договори и анекси към тях, и издадените по тях фактури, по които на търговското дружество не е признато упражненото от него право на приспадане на данъчен кредит. Видно от данните по делото, между страните в касационното производство липсва спор, че резултатите от възложените по договорите дейности са налице, а изтъкнатите от касационния съдебен състав мотиви, по които последният е приел липсата на реално осъществени доставки, а оттам - че законосъобразно правото на данъчен кредит по обсъжданите фактури е отказано от данъчната администрация, се свеждат до следното, съответно за данъчния период м. септември 2020 г. - че от ревизиращите органи е установена липсата в дневниците за покупки на "Про Билдинг Груп" ЕООД, на покупки на стоки, материали и горива, а за данъчен период м. декември 2020 г. - липсват представени от доставчиците "Виндор Монтана" ЕООД и "Левента 90" ЕООД доказателства за наличието на собствени и вложени материали /като гориво, цимент, пясък и др./, както и на данни за лицата, извършили съответните дейности и тяхното осигуряване с предпазни средства. Предвид това, постановеният от касационния съдебен състав по споменатите мотиви, правен резултат, обсъден в контекста на фактическите установявания на първоинстанционния административен съд, направени въз основа на данните от събраните по делото писмени и гласни доказателства /за редовно водено счетоводство от получателя, отразяване на фактурите в дневниците за продажби на доставчиците, осъществените по тези фактури плащания, наличните резултати от услугите, използването им за последващи облагаеми доставки/, настоящият петчленен състав счита, че представените с искането за отмяна, ревизионни актове, издадени на двама от доставчиците на "Бул Строй Груп ИГ" ЕООД, установяващи допълнителни задължения за внасяне на данък по ЗКПО и ЗДДС, за ревизираните по тях периоди /включващи и данъчни периоди м. септември и м. декември 2020 г./, съдържат данни за реализираната от ревизираните дружества, икономическа дейност през същите периоди, в т.ч. за техните приходи и разходи за стоки, материали, трудови възнаграждения, а оттам - могат да представляват индиция за реалното осъществени /или не/ през тези периоди, облагаеми сделки, част от които и по сключените с подателя на искането за отмяна, договори. В този смисъл, издадените на доставчиците по сделките ревизионни актове, обхващащи периоди, проверявани и при издаването на ревизионен акт Р-22000121002275-091-001/10.12.2021 г., предвид възприетите от касационния съдебен състав мотиви, относими най-общо към установени от него пропуски при издателите на фактурите и направените по тях фактически установявания, съществено различни от тези на първоинстанционния съд, в случая са от съществено значение за извършената от решаващия съд преценка. Поради това и доколкото са открити след приключване на касационното производство, при това не поради процесуална пасивност или небрежност на "Бул Строй Груп ИГ" ЕООД /или неговия процесуален представител/, представените с искането доказателства притежават характеристиките на "нови" по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК и следва да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото, ведно с всичките им неразделни части и ценени от съда, в съвкупност с останалите вече събрани по него доказателства. Значението на представените от подателя на искането, ревизионни актове спрямо правния спор по касационното дело се потвърждава от практиката на Съда на Европейския съюз /СЕС, Съда/, в частност от решението му от 31 януари 2013 г. по дело С-643/2011,"ЛВК-56" ЕООД, в което /по аналогичен на разглеждания по адм. дело 1506/2023г. на Върховния административен съд, първо отделение, спор по главното дело/ е прието, че в рамките на спор относно правото на получателя по доставката да приспадне начисления в представените фактури ДДС, отказано му по съображение, че фактурите не съответстват на действително извършени облагаеми сделки, което обстоятелство данъчнозадълженото лице оспорва, и по който спор издателят на спорните фактури не е страна, задълженията на последния към данъчната администрация имат значение, макар и косвено. Действително, в цитираното решение Съдът приема, че само от факта, че в съставен на издателя на фактура ревизионен акт данъчната администрация не е извършила корекция на декларирания от него ДДС, не може да се направи извод, че посочената администрация е признала, че фактурата съответства на действително извършена облагаема сделка. Но това не означава, че на издадения на доставчика по сделката ревизионен акт, е отречено въобще и изначално всякакво значение по отношение на правото на приспадане на данъчен кредит на получателя по същата сделка. Именно в този смисъл са изтъкнатите от СЕС в цитираното решение от 31 януари 2013 г. по дело С-643/2011 мотиви, според които декларирането и плащането на начислен ДДС от издателя на фактурата са обстоятелства, които националният съд следва да вземе предвид при преценката относно наличието на облагаема сделка, предоставящо в конкретния случай право на приспадане на получателя на фактурата. Затова и в разглеждания случай, на получателя по доставките не следва да бъде отказана възможността, при установеното наличие на основанието по чл. 239, т. 1 АПК, съдебният спор относно законосъобразността на издадения му ревизионен акт да бъде възобновен с цел допълване на доказателствената съвкупност по делото с откритите след приключването му ревизионни актове, издадени на негови доставчици за същите данъчни периоди, след като видно от данните по касационното дело, правото на приспадане на данъчен кредит му е отказано окончателно по съображения за недействителност на облагаемите сделки, произтичаща според мотивите на влязлото в сила съдебно решение на ВАС, единствено от пропуски и непълноти при доставчиците, установени в противоречие с вече формираните от първоинстанционния съд по същото дело, фактически констатации. В тази връзка следва да се отчете и последователно формираната от СЕС практика, според която, когато се произнася дали в даден случай облагаема сделка липсва и данъчната администрация се основава по-специално на нередности, допуснати от издателя на фактурата или от някой от доставчиците му, като например пропуски в счетоводството, националната юрисдикция трябва да следи преценката на доказателствата да не доведе до косвено задължение за получателя на фактурата да извършва проверки по отношение на съдоговорителя си, каквито по принцип не е длъжен да прави, и до изпразване от съдържание на трайно установената практика, че данъчнозадължено лице, което не е знаело и не е могло да знае, че съответна сделка е част от извършена от доставчика данъчна измама или че друга сделка по веригата преди или след тази на данъчнозадълженото лице, е свързана с измама с ДДС - не може да бъде санкционирано, като не му бъде признато право на приспадане на данъчен кредит /справка - решение от 21 юни 2012 г. по дело С-80/11 и С-142/11, Mahageben и David, решение от 31 януари 2013 г. по дело С-643/11, "ЛВК-56" ЕООД/. Вмененото с цитираната практика на СЕС, задължение за националния съд да основе преценката си на обективните данни за релевантните за спора факти, няма как да бъде изпълнено, ако на получателя по сделката бъде отказано правото на повторно разглеждане на правния спор при условията на чл. 244, ал. 2, във вр. с чл. 239, т. 1 АПК, с цел допълване на доказателствения материал по него с откритите след приключването му писмени доказателства, които в настоящия случай, според състава и константната практика на СЕС, са от значение за неговото решаване. При това, представянето на тези доказателства след постановяването на окончателния съдебен акт, чиято отмяна се иска, не се дължи на пасивност или небрежност на подателя на искането или неговия процесуален представител, тъй като от получателя по фактурата не се изисква да е запознат с извършваните на неговите доставчици данъчни проверки и издадените им от органите по приходите, ревизионни актове, още по-малко когато, както в случая, е реализирано връчване на ревизираните лица при условията на чл. 32 ДОПК. Доколкото в конкретната хипотеза страната е била поставена в невъзможност да представи нови доказателства, в т.ч. документите, представени с искането за отмяна във връзка с извършените едва в касационното производство, фактически установявания, петчленният съдебен състав приема, че те имат характера на "нови доказателства", от съществено значение за изхода от спора по главното дело, разрешен с окончателния акт, чиято отмяна се претендира. За пълнота следва да се посочи, че при формиране на правните си изводи за относимост по касационното дело на представените от "Бул Строй Груп ИГ" ЕООД, ревизионни актове, съставът взе предвид и цитираното в искането за отмяна, определение от 23 ноември 2017 г. по дело С-314/17, "Джиосайкъл България"ЕООД, според което принципите на данъчен неутралитет и на ефективност на общата система на ДДС, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат държава членка да откаже на получател по доставка правото да приспадне платения за получената доставка ДДС, когато за една и съща доставка ДДС е събран, веднъж от доставчика, при положение че същият го е посочил във фактурата, която е издал, и втори път от получателя, в случай че националното законодателство не предвижда възможност за коригиране на ДДС при наличие на ревизионен акт. По изложените съображения, съдебният състав приема, че представените с искането за отмяна писмени доказателства, в случая са от съществено значение за решаване на делото по същество, тъй като могат да доведат до установяване на ново правно положение, различно от това, което е обусловило постановяването на съдебното решение, а оттам и че искането за отмяна, подадено на основание чл. 239, т. 1 АПК, като основателно следва да бъде уважено. След отмяната на влязлото в сила съдебно решение 7317/04.07.2023 г. на ВАС, делото следва да бъде изпратено на първостепенния административен съд за ново произнасяне, тъй като спорът по фактите се развива и разрешава само при първоинстанционното му разглеждане, предвид забраната за нови фактически установявания, регламентирана с императивната разпоредба на чл. 220 АПК, като в хода на това производство следва да се обсъдят и съобразят и представените от дружеството-подател на искането, нови доказателства с всичките им неразделни части. При този изход на делото, поради частичната неоснователност на искането за отмяна, направените от страните в настоящото производство разноски следва да бъдат понесени от тях така, както са сторени, предвид което и претенциите за присъждането им следва да бъдат оставени без уважение. Поради това, съдът не присъжда разноски с настоящото решение. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 и ал. 2, изречение първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,