Решение № 7061 от 27.6.2023 г. на ВАС, III о.

Съдебното производство по глава дванадесета от Административно процесуалния кодекс /АПК/ е образувано по касационна жалба от Х. Горанов срещу Решение 6236/26.10.2022 г. по адм. д. 1661/22 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от него против СДВР на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от нанесен побой от служители на ответника в размер на 10 000 лв. В касационната жалба представителя на касатора обосновава точно и мотивирано конкретните пороци на обжалваното решение, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон. Ответникът - Столична дирекция на вътрешните работи, чрез процесуалният си представител в подробен писмен отговор и в съдебно заседание обосновава становище за неснователност на твърденията, изложени в касационната жалба и иска от съда да остави в сила обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага на съда да остави в сила обжалваното решение. Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав, като извърши на основание чл. 218, ал. 1 от АПК проверка допуснати ли са от първоинстанционния съд посочените от касатора пороци на обжалваното съдебно решение, и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон намира, че касационната жалба е неоснователна. Неоснователно е твърдението на касатора, че при постановяването на обжалваното решение е допуснато нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че в хода на съдебното производство ищецът е недоказал предпоставките за ангажиране на обезщетителната отговорност на ответника по ЗОДОВ. Тези изводи на съда са правилни. Обосновани са съдебните изводи за липсата на основания за присъждане на ищеца на обезщетение за претърпени неимуществени вреди. По делото е било доказано по безспорен начин, че ищецът е бил задържан за срок от 24 часа със заповед, която не е била обжалвана. При обиска в него са били немерени вещества, имащи вид на наркотични, и срещу него е било образувано досъдебно производство. При напускането на ареста е било отразено, че е в добро здравословно състояние. Свидетелката, разпитана в съдебно заседание, е била близка приятелка на ищеца, и правилно съдът е преценил, че нейните показания са заинтересовани и не кореспондират с останалите доказателства по делото. От анализа на гореизложеното следва да се направи извода, че съдът е постановил едно правилно решение, което следва да се остави в сила. При извършената служебна проверка на обжалваното решение касационният съд не констатира допуснати в процеса съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като съдът е предоставил на страните равни възможности при спазване на правата им и процесуалните срокове да докажат твърденията си, приел е всички представени от тях писмени доказателства, изслушал е свидетелските показания, с което е извършил всичко необходимо за попълването на делото с относими за правилното решаване на спора доказателства. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение