Решение № 12150 от 12.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5311/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от ДОПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Илма 2020 ООД гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител адв. И. Йовчев срещу решение 2407/13.03.2024 г., постановено по адм. дело 2810/2023 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА Р 16001623000422 091 001/03.08.20203 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с решение 391/23.10.2023 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика гр. Пловдив при ЦУ на НАП за непризнато право на данъчен кредит в размер на 74 103,06 лв. по 2 бр. фактури, издадени от Хидро Крафт ООД и Хидрогеопроект ЕООД за данъчни периоди на месеците януари и февруари 2021 г. От изложението в касационната жалба може да се направи извод, че се релевира оплакване за съществено нарушение на съдопроизводствените правила отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател сочи, че съдебното решение не е мотивирано и представлява буквален препис на решението на решаващия орган стр. 9, както и стр. 18, последен абзац. В тази връзка се твърди, че единствените текстове от решението на решаващия орган, които не се съдържат в съдебното решение са последните седем изречения, стр. 9 до последния абзац, защото представляват представени документи от дружеството и ако се обсъдят по същество биха затруднили съда да възприеме изводите на ревизиращите органи, като свои в буквалния и в преносния смисъл. Поради липсата на собствени мотиви, в касационната жалба са изложени оплакванията и аргументите, съдържащи се в първоинстанционната жалба. Относно авансовото плащане и собствеността на придобитите активи, както и относно работата в чужд имот и договорът за проектиране по процесните фактури. В тази връзка се сочи, че съдът се е занимавал с обсъждане на предварителния договор, но не е коментирал в мотивната част на акта си (и в ревизионния акт, и в съдебното решение) окончателния договор. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна и на ревизионния акт. Претендира се присъждане на направените разноски в първоинстанционното производство. Ответникът по касационната жалба директор на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика гр. Пловдив при ЦУ на НАП в депозирана по делото писмена защита от юриск. Стоянова, я оспорва с искане да се остави в сила обжалваното решение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а обжалваното решение като правилно, да се остави в сила. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна поради следните съображения: В обжалваното решение подробно съдът е изложил фактите и обстоятелствата, установени в хода на ревизионното производство, писмените обяснения, изисканите от приходните органи от ревизираното дружество за извършената корекция на данъчния кредит и причината процесните фактури отново да бъдат включени в отчетните регистри за месец декември 2021 г. В решението подробно са описани представените в ревизията и събраните от приходните органи писмени доказателства, като търговските взаимоотношения на ревизираното дружество и наемодателя Валдис ЕООД за имот, в който да бъде изградена автоматизирана мивка, както и за извършеното посещение от приходните органи на обекта на дружеството в гр. Пловдив, [улица], при което било установено, че не е започнало изграждането на сграда и друг обект. Съдът е описал и установеното при предходната ревизия на Илма 2020 ООД, както и извършените процесуални действия от приходните органи в ревизия, чийто ревизионен акт е оспорен пред първоинстанционния съд. Описан е и направения извод от ревизиращия екип, че не били изпълнени изискванията на чл. 69 ЗДДС и на основание чл. 9, чл. 25, ал. 2, чл. 68, ал.1 от същия закон. Посочено е от съда, че в проведените публични заседания от съда от страна на жалбоподателя и процесуалният му представител не били направени искания по доказателствата и не били представени такива по делото. От правна страна в обжалваното решение е посочено само, че предвид представените доказателства, които не били оспорени от жалбоподателя, а доказателствата били анализирани и преценени обективно от органите по приходите, вкл. и доказателствата от предходната ревизия. Според съда фактът, че ревизираното лице притежава фактури, които отговарят на изискванията на ЗДДС не е достатъчно за признаване правото на приспадане на данъчен кредит, при положение, че безспорно не било доказано настъпването на данъчното събитие. Прието е от решаващия съд, че споделя изводите на органите по приходите като правилни, предвид факта, че както в хода на предходното, така и в хода на настоящето ревизионно производство, не е установено процесните услуги да са свързани с облагаеми доставки. Обжалваното решение е неправилно при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което отменително основание се сочи в касационната жалба. Разпоредбата на чл. 172а АПК регламентира необходимото съдържание на съдебното решение, ал.2 изрично изисква към решението да бъдат изложени мотиви относно изразените от страните становища, фактите по делото и правните изводи, въз основа на което се постановява и самото решение (неговия диспозитив). В процесния случай решаващият съд е изложил подробно установените факти по делото в ревизионните производства на предходната ревизия, както и на настоящата. Относно изложените в жалбата в първоинстанционното производство възражения и становище, съдът не е дал отговор в съдебния си акт. Излагането на фактите от съда в случая представлява в голяма степен преписване на констатациите в ревизионния акт и на мотивите на решаващия орган в решението му по повод на административното обжалване на акта. Това обаче не са мотиви на съда, които той е длъжен да изложи въз основа обсъждането и преценката не само на фактите, но и на доказателствата, събрани в хода на ревизията и в съдебното производство. Задължението на съда да изложи мотиви произтича не само от разпоредбата на чл. 172а, ал. 2 АПК, но и от 121, ал. 4 от Конституцията на Република България (в този смисъл е и решение по адм. дело 4579/2024 г. на ВАС, Седмо отделение). Изводът на приходните органи, че от установените факти и обстоятелства, както и от доказателствата не се признава правото на данъчен кредит поради неустановяване на законовите предпоставки по чл. 68, ал.1 и чл. 69, ал.1 във връзка с чл. 9 и чл. 25, а 2 ЗДДС, е преписан от съда при липса на негови, собствени мотиви, отразяващи съвкупната преценка на доказателствата по делото. Съдът е обсъдил и не конкретно, че процесните фактури макар да съдържат всички необходими реквизити не е отразяват възникнало данъчно събитие по тях съгласно чл. 25 ЗДДС, но това не изпълнява задълженията на съда, които са разпоредени с чл. 172а, ал. 2 ДОПК. Съдът не е изложил мотиви конкретно кои факти и обстоятелства приема за верни и кои не, както и кои доказателства кредитира и кои не. В този смисъл правилно в касационната жалба на Илма 2020 ООД се сочи, че съдебното решение представлява буквален препис на решението на решаващия орган при административното обжалване на ревизионния акт, като сочи конкретни страници и абзаци от него, на които съдът е направил посочения препис. Принципно съдът може да възприеме частично или напълно констатациите в оспорения ревизионен акт, респ. мотивирането на решението на решаващия по смисъла на чл. 152, ал.2 ДОПК, но това не го освобождава от излагане на собствени мотиви, изградени въз основа на преценка на установените факти и обстоятелства и събраните доказателства - писмени и гласни. Първоинстанционният съд е посочил в решението общият размер на отказаното право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 74 103,06 лв. по 2 бр. фактури, издадени от Хидро Крафт ООД и Хидрогеопроект ЕООД за данъчни периоди на месеците януари и февруари 2021 г. с предмет услуга за опитно водочерпене за доказване на дебит и механичен с състав на водата и хидроложко обследване, геофизични изследвания, почистване на тръбен кладенец и провеждане на опитно филтрационни изследвани и регистрация на тръбен кладенец; без да съобрази, че посоченият размер включва и 2 бр. фактури, издадени от Валдис ЕООД с предмет 50% авансово плащане съгласно предварителен договор за проектиране и проектантска услуга за месеците април и декември 2021 г., както и 3 бр. фактури от Емвеко АД с предмет аванс по договор за доставка на оборудване за данъчен период на декември 2021 г. Липсват каквито и да мотиви от съда по отношение на предмета на тези доставки и доказателствата или липсата на такива относно тяхната реалност или не, а е перефразирал мотивите на ревизиращите органи и тези в решението на решаващия орган при административното обжалване на ревизионния акт, без да извърши съответната проверка и преценка на фактите и обстоятелствата по делото, както и на доказателствата и въз основа на това да направи съответните правни изводи. Така изложеното сочи на допуснати от съда на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се на неизлагането от съда на собствени мотиви по предмета на спора след обстойно обсъждане и преценка на доказателствата и въз основа на тях да направи и съответните правни изводи. Тази липса на мотиви в обжалваното решение е пречка настоящият касационен състав да извърши проверка за правилността на обжалваното съдебно решение по прилагане на материалния закон. В този смисъл основателно се поддържа в касационната жалба отменителното основание по чл. 209, т. 3 АПК съществено нарушение на съдопроизводствените правила. С оглед изложеното настоящият състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение като неправилно на основание чл. 221, ал. 1, предл. 2 АПК следва да бъде отменено и съгласно чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд гр. Пловдив, който след излагане на собствени мотиви по фактите и обстоятелствата, установени по делото и след обстойно обсъждане и преценка на събраните доказателства, да изложи и правните си изводи по предмета на спора. Предвид изхода на делото не се присъждат разноски, а на основание чл. 226, ал. 3 АПК при новото разглеждане първоинстанционният съд ще се произнесе и по разноските, направени пред настоящата касационна инстанция. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение