Решение № 5976 от 26.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3277/2013 г.

ВАСVII отделение26.04.2013 г.докладчик Лозан Панов

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 127 от 19.07.2012 г., постановено по адм. дело № 177/2012 г. по описа на Администаритвена съд - Стара Загора. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 5976 от 26.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3277/2013 г., VII о., докладчик съдията Лозан Панов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на отдел "Местни данъци и такси" при община Стара Загора, чрез процесуалния му представител Валентин Захариев, срещу решение № 127 от 19.07.2012 г., постановено по адм. дело № 177/2012 г. по описа на Администаритвена съд - Стара Загора. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, поради допуснато съществено нарушение на процесуални правила и нарушение на приложимия закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна - Мариян Младенов от гр. Стара Загора оспорва касационната жалба и взима становище за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, VII-мо отделение, в настоящия съдебен състав като прецени допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение № 127 от 19.07.2012 г., постановено по адм. дело № 177/2012 г. по описа на Администаритвена съд - Стара Загора и с решение № 47/11.02.2013 г. по същото дело (за поправка на очевидна фактическа грешка в диапозитива на съдебния акт), съдът в производство по чл. 145, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 55, ал. 5, т. 4 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) по жалба на Мариян Петров Младенов от гр. Стара Загора, е упражнил контрол за законосъобразност на АУЗД № 9807/15.02.2012 г., потвърден с решение № 9807/10.04.2012 г. на началник-отдел "МДТ" при община Стара Загора. С обжалвания АУЗД № 9807/15.02.2012 г. е установено вземане в полза на общината в размер на 30 лв. Данък върху МПС - товарен автомобил "Форд транзит", придобит от Мариян Петров Младенов и лихва за забава (1,44 лв.), определена към датата на съставяне на АУЗД - за 2011 г. Преценявайки законосъобразността на обжалвания акт на основание становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимия закон, съдът е приел, че АУЗД № 9807/15.02.2012 г. е незаконосъобразен. Обжалваното решение е правилно. От доказателствата по делото е установено, че с платежно нареждане от 04.02.2011 г. Мариян Младенов е превел сумата от 130.66 лв. по сметка на Община Стара Загора, като в платежното изрично е посочил за кои автомобили внася дължим от него данък, както и периода - 01.01.2011 г. - 31.12.2011 г. Получаването на сумата не е оспорено. Безспорно в случая е приложима разпоредбата на чл. 169, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), тъй като лицето изрично е изявило волята си кои свои задължения погасява. Видно от редакцията на разпоредбата на чл. 169, ал. 4 от ДОПК към датата на погасяване на задълженията /ДВ. бр. 108 от 19 Декември 2007г/, задълженията за данъци се погасяват по реда на възникването им, а когато се отнасят за една и съща година, лицето има право да заяви кое от тях погасява. Т. е. когато не е изявена воля кои задължения се погасяват, погасяването следва реда на възникване на главниците по периоди - така, както е записано - погасяват се задълженията за данъци, но не и лихвите към тях при следване на същия принцип. Още повече, че в случая с внесената сума се погасяват главниците и за трите МПС, за които са съществували данъчни задължения. Разпоредбата на чл. 169, ал. 4 от ДОПК не е специална такава спрямо тази на чл. 169, ал. 3 от ДОПК - те определят различни хипотези, в които лицето може да заяви какво погасява. Липсва правна възможност съответният компетентен орган да не приеме направено пред него волеизявление от страна на лицето за погасяване, извършено до започване на принудителното събиране, когато вече волята на длъжника се заменя от императивните норми на ДОПК в процеса на принудителното събиране на задълженията. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна. Водим от горното, Върховният административен съд, VII отделение

Цитирани разпоредби

2