Решение № 5117 от 15.5.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Холидей грийн клъбООД срещу решение 778/20.07.2022 г., постановено по адм. д. 374/2022 г. по описа на Административен съд София-област (АССО). Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение и да бъде обявена за нищожно оспореното Разпореждане за забрана 40/05.04.2022 г., издадено от главен инспектор в отдел Контрол на храните при Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) - София-област или при условията на евентуалност да бъде отменен атакувания административен акт. Подробни съображения в подкрепа на твърдените касационни основания и исканията са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Ответникът Л. Дюлгеров - инспектор в ОДБХ - София-област иска да бъде оставена касационната жалба без уважение и да бъде потвърдено обжалваното съдебно решение. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение 778/20.07.2022 г., постановено по адм. д. 374/2022 г. по описа на АССО е отхвърлена жалбата на Холидей грийн клъбООД против Разпореждане за забрана 40/05.04.2022 г., издадено от главен инспектор в отдел Контрол на храните при ОДБХ- София-област, с което с което на основание чл. 24, ал. 1 от Закона за управление на агрохранителната верига (ЗУАВ) и чл. 138, параграф 2, б. г от Регламент (EС) 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2017 година относно официалния контрол и другите официални дейности, извършвани с цел да се гарантира прилагането на законодателството в областта на храните и фуражите, правилата относно здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях, здравето на растенията и продуктите за растителна защита, за изменение на регламенти (ЕО) 999/2001, (EО) 396/2005, (EО) 1069/2009, (EО) 1107/2009, (EС) 1151/2012, (ЕС) 652/2014, (EС) 2016/429 и (EС) 2016/2031 на Европейския парламент и на Съвета, регламенти (EО) 1/2005 и (EО) 1099/2009 на Съвета и директиви 98/58/EО, 1999/74/EО, 2007/43/EО, 2008/119/EО и 2008/120/EО на Съвета, и за отмяна на регламенти (EО) 854/2004 и (EО) 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 89/608/ЕИО, 89/662/ЕИО, 90/425/ЕИО, 91/496/ЕИО, 96/23/EО, 96/93/EО и 97/78/EО на Съвета и Решение 92/438/EИО на Съвета (Регламент относно официалния контрол/Регламент (EС) 2017/625), се забранява транспортирането, търговията и пускането на пазара на следните храни от животински произходи: заготовка от червени меса - 21 кг; заготовка от бели меса - 6 кг; месокостен бульон - 8 литра; кисело мляко L22025X- 5.5 кг; пастърма - L28.02.22 - 0.250 кг, както и 7,645 кг. храни от неживотински произход с изтекъл срок на годност и други храни от неживотински произход без етикет от производител в количество от 10,400 кг. Административният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма и реквизити, без допуснати нарушение на процесуалните правила, в съответствие с приложимия материален закон и неговата цел. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо, но неправилно. Настоящият съдебен състав намира за основателно оплакването в касационната жалба за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, които в случая е възможно да оказват съществено значение върху изхода на спора. Административният съд е приел за установено, че оспореното пред него разпореждане е издадено от компетентен орган, но въобще не е формиран фактически извод относно възлагането на правомощия на конкретния издател на административен акт, а само е възпроизведено съдържанието на национални и общностни норми, които позволяват да бъде определен повече от един компетентен орган. Съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗУАВ ръководителите на съответните ведомства по чл. 7, в рамките на тяхната компетентност и в зависимост от тежестта на установените нарушения, прилагат една или няколко от мерките по чл. 138, параграф 2 от Регламент (EС) 2017/625, но според чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗУАВ мерките по чл. 24, ал. 1 се прилагат със разпореждане от длъжностното лице, осъществяващо официален контрол по чл. 138, параграф 2, букви "г", "ж" и "и" от Регламент (EС) 2017/625. Оспореното пред АССО разпореждане не е издадено от ръководител на ведомство по чл. 7 от ЗУАВ, за да се приеме, че компетентността му произтича единствено от заеманата длъжност. Издател на оспорения акт е главен инспектор в отдел Контрол на храните при ОДБХ- София-област д-р Л. Дюлгеров, когото решаващият съд е конституирал като Л. Дюлгеров (с двете от трите имена на физическото лице) и длъжност "инспектор" (различна от посочената в титулната част на атакувания акт), а не по обичайни начин за индивидуализиране на административните органи само с тяхната позиция в йерархията на съответната администрация т.е. наименованието на административния орган по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. от АПК, което в случая е особено съществено поради липсата на съответствие между титулната част на акта и положения в неговия край печат. В съдебното решение не са изложени мотиви от какви доказателства и на какво основание се приема за установено, че издателят на акта е компетентен орган, респективно дали е такъв като длъжностно лице, осъществяващо официален контрол по смисъла на чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗУАВ и разполагащо с правомощия да налага мерки по чл. чл. 138, параграф 2, буква "г" от Регламент (EС) 2017/625, а именно да ограничава или забранява пускането на пазара и движението на стоки или/и е официален ветеринарен лекар, разполагащ на основание чл. 41, ал. 2 от ЗУАВ с всички правомощия по Регламент (EС) 2017/625 по отношение на стоките от животински произход. По делото са представени заповеди от 2015 и 2018 г., относими към служебното положение на Л. Дюлгеров и длъжностна характеристика, която му е връчена на 2020 г., които са маркирани (непълно и неточно) от първоинстанционният съд без да се посочва какви факти се приемат за установени от тях. С оглед забраната по чл. 220 от АПК настоящата касационна инстанция не разполага с правомощие да установи промяната в заеманите от д-р Л. Дюлгеров длъжности инспектор, старши инспектор и главен инспектор довела ли е до промяна в обстоятелството, че през 2015 г. е определен за официален ветеринарен лекар или той е запазил тази своя позиция и към 05.04.2022 г.. Съответно в какво качество е действал при издаване на разпореждането от 05.04.2022 г. като официален ветеринарен лекар и като такъв е разполагал на основание чл. 41, ал. 2 от ЗУАВ с всички правомощия по Регламент (EС) 2017/625 по отношение на стоките от животински произход или/и като длъжностно лице главен инспектор" в изпълнение на основните задължения по длъжностната характеристика, връчена му на 31.07.2020 г. Липсата на обсъждане на дължностната характеристика от първата инстанция ограничава инстанционния контрол относно обстоятелствата, които се установяват с нея, включително и доколко от основните задължения, описани в нея и от решенията, които могат да се вземат от служителя, е възможно да се обоснове извод, че този служител във всички случаи (без отделно оправомощаване (определяне), само по силата на заеманата от него позиция, представлява длъжностно лице, осъществяващо официален контрол по смисъла на чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗУАВ и може да налага мерките по чл. 138, параграф 2, букви "г" от Регламент (EС) 2017/625 по отношение на всякакви стоки, независимо от техния произход. Не е обсъдено и съществуването на нарочна заповед за определяне на издателя на акта за участие в конкретната проверка и/или налагане на мерки по ЗУАВ във връзка с Регламент (EС) 2017/625. Въобще не е обсъдено и правното значение на Заповед 595/05.04.2022 г. на директора на ОДБХ-София-област за разпореждане на проверки. Съгласно чл. 168, ал. 1 и ал. 2 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК като съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. В случая има изрично оплакване за нищожност на оспорения административен акт, но АССО не е обсъдил относимите към този въпрос доказателства, с което е допуснал съществено процесуално нарушение. Решаващият съд не е обсъдил и други оплаквания на Холидей грийн клъбООД, а именно, че оспореното от него разпореждане и констативния протокол, на който то се позовава, са нечетливи в тяхната пълнота без допълнително изготвеното в съдебното производство печатни преписи. АССО напълно е игнорирал и не е разгледал относимостта им към спора на ангажираните от Холидей грийн клъбООД и приети в открити съдебни заседания на 08.06.2022 г. и 06.07.2022 г. неоспорени от другата страна писмени доказателства относно произхода на част от стоките, които са предмет на разпореждането за забрана. Необсъждането на събрани по делото писмени доказателства, за които една от страните твърди, че установяват относими към спора факти, представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. С оглед забраната по чл. 220 от АПК настоящият съдебен състав няма правомощие да установява нови фактически обстоятелства, които е възможно да имат значение за преценката относно правилността на приложението на материалния закон от първата инстанция. По изложените съображения касационната инстанция намира за основателно оплакването в касационната жалба за допуснати съществени процесуални нарушения, съставляващи основание за отмяна на съдебното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АССО. Поради липсата на яснота относно фактическата обстановка по спора, настоящата инстанция е ограничена при проверката на останалите оплаквания в касационната жалба за допуснати нарушения на материалния закон при постановяване на обжалваното съдебно решение. При новото разглеждане следва да бъдат обсъдени всички събрани по делото доказателства и доводи на страните, след което да се осъществи в пълнота и проверката по чл. 168 от АПК. С оглед изхода на спора разноски не следва да бъдат присъждани, а направените трябва да бъдат взети предвид при условията на чл. 226, ал. 3 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение