Решение № 12836 от 4.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11580/2012 г.

Решение № 12836 от 4.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11580/2012 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по подадена касационна жалба от "Петрико" ООД със седалище гр. Благоевград, чрез процесуалния му представител - адвокат Детелина Даутева, против решение № 4120 от 17.07.2012 г., постановено по адм. дело № 4504 от 2011 г. по описа на Административния съд - София-град. В жалбата са изложени доводи за недопустимост на решението и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основание по чл. 209, т. 2 и 3 АПК. Ответната страна - областният управител на област София, чрез процесуалния си представител - юрисконсулт Стаменова, оспорва касационната жалба и прави искане да бъде оставено в сила обжалваното решение като законосъобразно. Представителят на Върховната административната прокуратура дава заключение за недопустимост на обжалваното решение като постановено извън предмета на спора. Върховният административен съд - III отделение, като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че касационната жалба е подадена от легитимна страна в срока по чл. 211 от АПК, което прави същата процесуално допустима. Разгледана по същество, е и основателна. Първоинстанционният съд е сезиран с предявен иск от "Петрико" АД срещу областния управител на област София за сумата 46 250 лв., представляваща твърдени претърпени загуби и пропуснати ползи в резултат на отменен по съдебен ред мълчалив отказ на ответника да издаде заповед на основание чл. 59, ал. 6 от ППЗДС за определяне на купувач, спечелил търг за закупуване на имот - частна държавна собственост. С обжалваното съдебно решение административният съд е отхвърлил предявения иск изцяло. Приел е, че същият бил недоказан и неоснователен, в това число и с доводи, че не бил налице незаконосъобразен административен акт, спрямо който претендираните вреди да са в пряка причинна връзка. За да постанови този резултат, съдът е приел също, че не е налице незаконосъобразно бездействие, тъй като бездействието било липса на физическа изява на действие, което следвало да се извърши по силата на нормативен акт. Допълнително е посочил, че в конкретния случай са приложими разпоредбите на чл. 256 и 257 от АПК, като по делото не било установено да са налице предпоставките на тези текстове, а именно да е налице фактическо бездействие на административния орган, като не е издал исканата от ищеца заповед. Решението е недопустимо и постановено извън пределите на спорния предмет. Видно от обстоятелствената част на исковата молба, предявени са обективно съединени искове за присъждане на обезщетения за претърпени имуществени вреди като последица от отменен по съдебен ред мълчалив отказ на областния управител, т. е. искът е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Основанието на иска са факти и обстоятелства. От наведените с исковата молба твърдения става ясно, че ищецът претендира присъждане на обезщетения за отменено бездействие на областния управител и неизпълнение на законово задължение по чл. 59, ал. 6 ППЗДС. Съгласно чл. 203, ал. 1 от АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава. Законодателят има предвид само фактически бездействия, като тяхната незаконосъобразност се установява от наличието на отменен по съответния ред административен акт - чл. 204, ал. 1 от АПК. С разпоредбата на чл. 256 от АПК се посочва, че незаконосъобразно е неизвършването на фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона. Именно затова законодателят дава възможност за ангажиране на отговорността на държавата за незаконосъобразни фактически действия или бездействия. Съдът е развил общи съображения за основателност на иск с правно основание чл. 203, ал. 1 и чл. 204, ал. 4 от АПК, като е приел, че не е налице незаконосъобразно бездействие административния орган. По същество обаче не е обсъдил наведените с исковата молба твърдения за настъпили неимуществени вреди от фактическо бездействие на административния орган, установено по съдебен ред. Ето защо по същество решението е постановено извън предмета на делото. Както се посочи по-горе, искът е предявен на основание чл. 1 ЗОДОВ във връзка с чл. 204, ал. 1 АПК като искане за присъждане на обезщетение за вреди, причинени от отменен по съдебен ред акт на административния орган. С оглед на това постановеното решение следва да се обезсили, като делото се върне за ново разглеждане от друг състав, който да се произнесе, след като обсъди посочените в исковата молба обстоятелства. След преценка на правното основание за предявения иск съдът следва да се произнесе и по въпроса дали следва да бъде ангажирана отговорността по чл. 204, ал. 1 от АПК и чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ с оглед на това дали са налице кумулативните предпоставки, посочени в чл. 4 от ЗОДОВ, а именно: дължи се обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице. В осъдителното решение съдът е длъжен да развие мотиви за наличието на всички законови предпоставки. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение, на основание чл. 221, ал. 3 от АПК