Решение № 15852 от 21.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7505/2009 г.

Решение № 15852 от 21.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7505/2009 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Филип Иванов Датков от гр. Габрово срещу решение по адм. д. № 3/19.03.09 г. по описа на АС - Габрово, с което на основание чл. 1 от ЗОДОВ Агенция за приватизация - София е осъдена да заплати на Датков обезщетение в размер на 500 лв. за нанесени имуществени вреди, ведно със законната лихва и с което е отхвърлен иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000 лв. и за пропуснати ползи в размер на 500 лева. Жалбоподателят заявява, че не е съгласен с решението на АС - гр. Габрово. Не навежда конкретни касационни оплаквания по смисъла на чл. 209 АПК. Въз основа на изложеното в жалбата, предявеното искане, в което се поддържа претенцията за заплащане на пропуснати ползи в размер на 500 лв. и неимуществени вреди в размер на 2000 лв. и като взема предвид, че интересът на касатора е да атакува решението в частта, в която то е неблагоприятно за него, съдът приема, че предмет на касационно обжалване и проверка е решението на АС - Габрово САМО в неговата отхвърлителна част. Ответникът по касационната жалба - Агенция за приватизация София в писмено становище релевира доводи за недопустимост на касационната жалба като просрочена и евентуално за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура излага съображения за недопустимост на решението на административния съд в обжалваната му част, поради недопустимост на предявените искове и дава заключение за неоснователност на подадената жалба. Върховният административен съд, III отделение, намира подадената касационна жалба за допустима. Жалбата е подадена от страна по делото, като предмет на касационно обжалване е съдебния акт в частта, в която е неблагоприятен за страната. Срокът за обжалване е започнал да тече на 23.03.09 г., когато решението е съобщено. Жалбата е подадена по пощата на 06.04.09 г, т. е. в рамките на преклузивния 14-дневен срок. Ето защо възражението на ответната страна за недопустимост на касационната жалба е неоснователно. Предмет на касационна проверка са посочените в жалбата пороци на решението като за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. В жалбата не са наведени конкретни пороци на решението. При служебна проверка на атакувания съдебен акт в обжалваната отхвърлителна част, касационният съд намира решението за недопустимо. Производството пред първоинстанционния съд е с правно основание по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Предмет на делото, наведен с исковата молба от 14.07.08 г. и допълнението към нея от 28.08.08 г., е бил главен иск за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 500 лв. като равностойност на 500 приватизационни бона и акцесорен иск за заплащане на лихва за забава върху главницата. По отношение на тези искове първоинстанционният административен съд се е произнесъл с осъдителен диспозитив, по отношение на който не е подадена касационна жалба и в която част решението е влязло в сила. В хода на съдебното производство пред първата инстанция, след отстраняване нередовността на исковата молба и след провеждане на две редовни заседания, ищецът на 21.01.09 г. прави т. нар. от него допълнение на исковата си молба, в което освен първоначалните искове за заплащане на главница от 500 лв. и лихва върху нея, предявява искове за заплащане и на 2000 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди и на 500лв., представляващи обезщетение за претърпени пропуснати ползи. Наведени са нови фактически основания по тези два иска - за нанесени стрес, притеснения, напрежение и др., подробно изложени в молбата, които основания до този момент не са били предмет на исковете и съответно на делото. С протоколно определение от 19.02.09 г. административният съд допуска изменение на първоначалните искове като включва към тях и сумата от 2000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и 500 лв. за пропуснати ползи. В решението си съдът приема, че тези претенции са неоснователни като недоказани и ги отхвърля изцяло. В АПК липсват процесуални норми относно исковото производство, поради което и във връзка с чл. 144 от АПК са приложими правилата на Гражданския процесуален кодекс. Исковете се считат предявени с постъпване на исковата молба в съда. Редовната искова молба съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава иска, както и в какво се състои искането, т. нар обстоятелствена част и петитум. Именно те, както и страните по делото, формират предмета на иска и делото и предопределят обективните и субективни пределите на действие на съдебното решение. В процесния случай предмет на делото са били редовно заведените и допустими два осъдителни иска - главен и акцесорен - за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди - 500 лв. като равностойност на неправомерно прехвърлени 500 инвестиционни бона и на лихва върху тях. С допълнението на исковата молба от 21.01.09 г. ищецът въвежда нова обстоятелствена част - фактически основания за претърпени стрес, притеснение, напрежение в резултат на неправомерни действия на служители на ответника, изтичане на информация, на нарушение на ЗБДС, ЗЗЛД и др. Всички тези обстоятелства са нови за спора като до този момента не са били навеждани. Едновременно с това и във връзка с тези нови за спора обстоятелства ищецът заявява и две нови претенции - за заплащане на 2000 лв. като обезщетение за неимуществени вреди и на 500 лв. като обезщетение за пропуснати ползи. Съгласно приложимата субсидиарно разпоредба на чл. 214 ГПК ищецът има процесуална възможност да измени основанието на своя иск до приключване на първото съдебно заседание, или да измени своето искане, но без да изменя основанието. Тази императивна процесуална норма въвежда забрана за едновременно изменение на основание и петитум, т. е. за въвеждане на нов иск като предмет на делото. Както се посочи по-горе понастоящем е налице изменение, както на основанието, така и на искането. Това изменение е недопустимо и е следвало да бъде отказано от първоинстанционния съд. Това процесуално действие на съда не подлежи на самостоятелна проверка като законосъобразността му се преценява при проверка на постановения краен съдебен акт. Като е допуснал изменението съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. Постановявайки решение по недопустим иск, въведен като предмет на делото при наличие на процесуална забрана за това, съдът е постановил в обжалваната част недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено. В частта, в която решението е обезсилено делото следва да бъде прекратено, тъй като допуснатото от първоинстанционния съд изменение на иска е било недопустимо. Съдът се е произнесъл с акт по същество по недопустимо приети за разглеждане искове. Допуснатото нарушение на процесуалните правила е неотстранимо, поради което производството по делото в тази му част следва да бъде прекратено. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 3, пр. 1-во АПК Върховния административен съд, трето отделение