Решение № 2518 от 8.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3434/2015 г.

Решение № 2518 от 8.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3434/2015 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ахмед Мохамед Тахер, гражданин на Ирак, чрез процесуалния му представител адв. Андреева против решение № 7737/12.12.2014 г., постановено по адм. дело № 10039/2014 г. по описа на Административен съд - София-град. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател се явява лично, не представя нови доказателства по делото. Ответникът - заместник-председателя на Държавна агенция за бежанците, не изразява становище по касационната жалба и не се представлява в съдебно заседание. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховния административен съд - трето отделение в настоящия съдебен състав, намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производството по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отхвърлил жалбата на Ахмед Мохамед Тахер, срещу решение № 4635/09.07.2014 г. на заместник-председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет, с което на същия е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че административният акт на зам. председателя на ДАБ е законосъобразен, тъй като не страда от нито един от пороците по чл. 146 от АПК. За да отхвърли жалбата на Тахер срещу решението на органа на ДАБ, съдът се е мотивирал с бежанската история на чужденеца при проведените задължителни няколко интервюта, относно причините за нежеланието му да се завърне в родината си и обстоятелствата изложени от него за наличието на реална опасност за живота му. Първоинстанционният съд е установил от данните по делото, че производството пред ДАБ за касатора е второ по ред, като за първи път чужденецът е поискал да му бъде предоставена закрила с молба с вх. № 191 от 21.01.2011 г. С решение № 152/29.02.2012 г. на председателя на ДАБ на Ахмед Мохамед Тахер (етническа принадлежност - туркмен, вероизповедание - сунит) е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Тахер е обжалвал решението, като с решение по адм. дело № 2661/2012 г. на АССГ. С решение № 5122/11.04.2013 г. постановено по адм. дело № 8715/2012 г. на ВАС, трето отделение решението на АССГ е оставено в сила. Анализирайки данните в преписката, решаващия съд не е установил касаторът да е бил обект на лично посегателство, или върху него да е упражнявано физическо насилие, което да представлява тежка и лична заплаха за живота и здравето му. Съдът анализирайки понятието "преследване", възможните форми на това преследване и основанията за такова, е развил съображения за това, че по отношение на Тахер не се установява наличието на материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - по отношение на същия не се доказва наличие на преследване или основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическото му мнение и/или убеждение, поради което липсват законови основания на същия да бъде предоставен статут на бежанец. Съдът подробно е разгледал и материалноправните основания за предоставяне на чужденеца на хуманитарен статут, като изхождайки от бежанската му история и актуалните данни за обществено - политическата обстановка в Ирак към датата на постановяване на акта си, е приел, че не са налице и материалноправните предпоставки по чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на Ахмед Мохамед Тахер на хуманитарен статут - липсват данни чужденецът да е изложен на реална опасност от тежки посегателства в трите й проявни форми по чл. 9, ал. 1, т. 1 - 3 от ЗУБ. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение споделя изцяло фактическите и правни изводи на Административен съд - София-град. Правилно решаващият съд изхождайки от събраните по делото писмени доказателства подробно анализирани от съда е приел, че не са налице фактическите основания за предоставяне на статут на бежанец на касатора изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - изнесените от Тахер факти не обосновават основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради неговото политическо мнение и/ или убеждение, който да мотивират нежеланието му да се завърне в държавата си по произход. Видно от представените по делото доказателства е, че при последното проведено с него интервю със служител на ДАБ ( на 09.05.2014 г.) чужденецът е изложил, че няма проблеми с официалните власти в Ирак, не е арестуван или осъждан, съпругата и децата му живеят в гр. Мосул, но е получил заплаха за живота си от неизвестни лица, които били въоръжени. Конкретни обстоятелства във връзка с тези заплахи не са посочени от чужденеца, поради което съдът правилно е приел, че представените по делото доказателства не съдържат никакви факти, които да показват наличието, на които и да е от характеризиращите понятието "бежанец" материални признаци, които да се определят като действия на преследване по някое от петте основания посочени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Обосновани са и изводите на АССГ за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване на молбата на Тахер за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните съдържащи се в интервютата на касатора, е приел, че липсват доказателства същата да е получил тежка и лична заплаха за живота и сигурността си, както и, че не са установени интервенции по причина на въоръжен конфликт в личната сфера на лицето, което да даде основание за самостоятелно прилагане на нормата на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ и предоставяне на хуманитарен статут. Неоснователни в тази връзка са оплакванията на касатора съдържащи се в касационната жалба, че ситуацията в Ирак е доста напрегната, което създава заплаха за при връщането му обратно. Видно от мотивите на обжалваното решение съдът е разгледал подробно последните данни от приложената по делото справка на Дирекция "Международна дейност " с вх. № 01-8285/30.06.2014 г. на ДАБ за обстановката в Ирак и е мотивирал решението си именно с установеното в нея актуално положение в Ирак. На база на тези данни съдът обосновано е приел, че в Ирак към настоящия момент липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети (в решение на съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07, по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2 буква д ) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращо протичащия въоръжен конфликт, безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила или от юрисдикциите на държава - членка, пред която се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Позовавайки се на Женевската конвенция за бежанците от 1951 г. и на справката от ДАБ към 2013 г. за обстановката в Ирак, първоинстанционният съд правилно е приел, че от гледна точка на нормите на международното право Ирак не може също така, да се разглежда нито като окупирана, нито може да се приеме, че в страната продължава действието на чуждестранно нахлуване, които два факта да водят до преследване на лица по една или повече от причините, изброени в Конвенцията от 1951 г. Безспорно обстановката в Ирак е напрегната и динамична, но от информацията съдържаща се в справката е видно, че цялостната оценка на ситуацията в Ирак, въз основа на общоприетите критерии и дефиниции не позволява страната да бъде определена като достигаща границите на "безогледно насилие, характеризиращо въоръжен конфликт" по смисъла на чл. 9 от ЗУБ. В представения по делото анализ е посочената по-горе справка за обстановката в Ирак е видно, че е налице покачване на насилието, на терористичните актове и на жертвите сред цивилното население, но това състояние не се разглежда като висока степен на безогледно насилие, при което да са налице фактически основания да се предполага, че всяко гражданско лице, което се завърне в страната, би било изложено на риск от тежки посегателства застрашаващи неговия живот. От данните по делото не се установява срещу Тахир да е упражнявано физическо насилие или да е бил обект на репресии от страна на официални държавни органи в страната по произход. Правилни са и изводите на АССГ за това, че административният орган е постановил решението си в съответствие с материалния закон, базирайки се на обстановката в страната на произход на чужденеца, която не разкрива такава висока степен на обществена опасност, че да наруши принципа на non refoulment - забрана за връщане по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗУБ и чл. 33, ал. 1 от Женевската конвенция от 1951 г. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд - София-град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд - трето отделение,