Решение № 1728 от 10.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9402/2009 г.

Решение № 1728 от 10.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9402/2009 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от областния управител на Варненска област срещу Решение № 223 от 24.03.2009 г., постановено от Окръжен съд Варна, административно отделение, втори състав по адм. д. № 1539/2006 г. С касационната жалба са мотивирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение. Ответниците по касационната жалба не са взели становище. Заинтересованата страна Величка Неделчева Желязкова изразява становище за основателност на касационната жалба. Заинтересованата страна Стефан Димитров Драголов е представил писмено възражение, с което излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Останалите заинтересовани страни не са взели становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е образувано по оспорване на Заповед № РД-06-7706-33 от 03.02.2006 г., с която областния управител на Варненска област е одобрил план на новообразуваните имоти за земеделски земи, предоставени за ползване на основание § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ на селищно образувание местност "Виница - север", землище на кв. Виница, община Варна, област Варна. Заповедта е обжалвана по отношение на отреждането за имот № 540. Съдът е отменил заповедта в оспорената част като незаконосъобразна и е върнал преписката за ново произнасяне на административния орган с указания по тълкуването и прилагането на закона. За да стигне до този правен извод, съдът е приел, че административния орган не е установил релевантните за отреждането факти, а именно не е установил, дали новообразуван имот № 540 е възстановен на наследници на Йови Тодоров Кълчъклиев, които са вписани като собственици в разписния лист. Съдът е приел за установено, че имот с инд. № 7858 съгласно КП "Крайбрежна" от 1956 г. е записан на името на Кукуни Шинакиев (а). Тъй като е установена идентичност между имот № 7858 по КП от 1956 г. и новообразуван имот № 540, съдът е приел, че не може да се приеме за установено правото на наследници на Йови Тодоров Кълчъклиев да им бъде отреден имот по плана на новообразуваните имоти при условията на § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ. По тези доводи съдът е отменил заповедта в оспорената част и е върнал преписката с указания "след установяване на местонахождението на имота, възстановен на наследници на Тодор (Йови) Кълчъклиев, административния орган да прецени налице ли са основанията на § 4а или § 4б от ЗСПЗЗ за да се образува нов имот по ПНИ". Обжалваното решение е неправилно. При постановяването му съдът е допуснал нарушение на материалния закон. Правните му изводи за незаконосъобразност на заповедта в оспорената част са необосновани. Необоснован е правния извод на решаващият съд за липса на доказателства за идентичност на имота признат за възстановяване на наследници на Йови Кълчъклиев и новообразуван имот № 540. По делото са приети две заключение на съдебно техническа експертиза - основно и допълнително. Съобразно заключенията на СТЕ, имот № 432 по плана на старите имотни граници за с. о. Виница, целия с площ от 7662 кв. м. е записан на наследници на Йови Тодоров Кълчъклиев. Правото на собственост е удостоверено с нотариален акт от 1937 г. По приложената към заключението на вещото лице скица този имот е идентичен с имот № 7858 от КП - 1956, където обаче е записан на Кукуни Шинакиева. Експертизата е установила, че новообразуван имот № 540 е в терена именно на този имот и е образуван след отреждане на имоти за ползвателите, чието право на ползване е трансформирано в право на собственост по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Имота е образуван при спазване на изискванията на § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Установено е също така от заключението на вещото лице, че за имот № 432 е признато право на възстановяване по реда на чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ за наследници на Йови Тодоров Кълчъклиев - т. 1 от Решение № 238 от 15.07.1994 г. на ПК, сега ОСЗ, Варна. При тази установеност необосновано съдът е приел, че няма доказателства, които да установят правото на заинтересованите страни Тодор Кълчъклиев и Величка Желязкова да им бъде отреден имот в плана на новообразуваните имоти. С този план се отреждат имоти за три категории лица - ползватели, на които правото на ползване се е трансформирало в право на собственост; бивши собственици на имотите или техните наследници, с признато за възстановяване право на собственост върху земеделска земя, попадаща в територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и собственици, които се легитимират като такива с надлежен документ за собственост. Наследниците на Йови Кълчъклиев са се легитимирали като правоимащи от втората категория, като съобразно заключението на СТЕ в решението, с което е признато правото им на възстановяване имота е идентифициран с номера, с който фигурира в КП от 1956 г. Решението на органа на поземлената собственост е стабилен административен акт, с който се признават права и е недопустимо този акт да бъде игнориран в друго административно производство, което се явява последващ етап в реституцията на земеделска земя, попадаща в територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Настоящият състав приема за незаконосъобразни и необосновани правните изводи на решаващият съд за допуснати нарушения при одобряване на плана на новообразуваните имоти, касаещи отреждането на имот № 540 в производство по оспорване, образувано по жалби на бившите ползватели. По делото е безспорно установено, че всеки от оспорващите страни се е легитимирал като бивш ползвател, чието право на ползване е трансформирано в право на собственост, но при ограниченията на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. За всеки от ползвателите е признато да придобие собственост по отношение на 600 кв. м., независимо от реално ползваната площ. При спазване на това ограничение за тях се отреждат имоти с плана на новообразуваните имоти - чл. 28, ал. 6 и ал. 7 от ППЗСПЗЗ. Правния интерес от оспорване на план на новообразуваните имоти е обоснован от нарушение при отреждане на имот за оспорващата страна. В случая такива нарушения не са констатирани. За всеки от оспорващите е отреден имот с площ, установена с титул за собственост. От заключението на вещото лице е установено, че при отреждане на имоти за бившите ползватели са спазени техническите изисквания относно проектирането на имотите. Установеното несъответствие в записа по разписен лист по КП от 1956 г. по никакъв начин не засяга правата на бившите ползватели, които са оспорващи в това производство. Следва да се отбележи, че в производството пред съда не са участвали наследници на Кукуни Шинакиева, не са представени доказателства, че тези лица се легитимират като правоимащи за отреждане на имот с плана на новообразуваните имоти в една от трите категории лица, посочени по-горе. Въпреки, че в това производство липсват доказателства за засягане на признати права за тези лица, следва да се отбележи, че за тях остава възможността в исково производство по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ да установят със сила на пресъдено нещо правата си и на това основание да поискат изменение на плана на новообразуваните имоти в хипотезата на § 4, ал. 8, т. 1, пр. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В този случай новообразувания имот № 540 няма да промени площта и конфигурацията си. Евентуалната промяна ще се отнася до записа на собственика на имота в разписния лист, неразделна част от ПНИ. Настоящият състав приема, че не са относими в това производство представените съдебни решения за приключили производства по чл. 108 от ЗС. Бившите собственици на имоти, за които е признато право на възстановяване на земеделска земя при условията на чл. 18ж, ал. 3 от ППЗСПЗЗ ще се легитимират като собственици една след издаване на заповед по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. До издаване на тази заповед те не се легитимират като собственици на имотите т. е. признато им право на възстановяване не е защитимо в ревандикационно исково производство, както е прието от общите съдилища. По тези доводи настоящият състав приема, че обжалваното решение е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. На основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 от АПК решението следва да бъде отменено и вместо него постановено друго решение по същество на спора, с което да бъде отхвърлено оспорването. Отреждането за имот № 540 е съобразено с изискванията на § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28, ал. 6 и ал. 7 от ППЗСПЗЗ. При трасиране на границите на имотите на ползвателите са съобразени техническите изисквания и правата им, доказани с надлежни писмени доказателства. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 , във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение