Решение № 7838 от 11.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4024/2010 г.

Решение № 7838 от 11.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4024/2010 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Юлия Димитрова Петрова от гр. Варна, срещу решение № 180/29.01.2010 г., постановено от Административен съд - Варна по адм. дело № 2616/2009 г., с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № ДК-02-ВН-63/27.08.2009 г. на Началника на РДНСК - Варна, обективирала нареждане за премахване на незаконен строеж: "пристройка към съществуваща вилна сграда и частта от покрива, разположен над пристройката", находящ се в УПИ ХII-66, кв. 12 по плана на с. Чайка, общ. Провадия, Варненска област. Решението се счита неправилно, поддържат се доводи за нарушение на материалния закон и необоснованост, като касационни основания за търсената отмяна на съдебния и административния акт. В съдебното заседание касационната жалбоподателка, редовно призована, не се явява и не се представлява. Ответната в касацията страна - Началник РДНСК - Варна, не се представлява, постъпило е писмено становище от ст. юрк. София Петкова, с доводи за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на съдебното решение, настоява същото да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, процесуално е допустима По съществото си е неоснователна. Решението на АС - Варна е правилно, касационни основания за отмяната му по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК не са налице. Съдът е събрал и подробно е обсъдил, поотделно и в съвкупност всички относими по спора доказателства, обективно е изяснил фактическата обстановка, в резултат на което е извел обосновани изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Навежданите в касационната жалба съображения за наличие на стари, в недобро състояние постройки, представляващи част от основната сграда, (поради което и за тях се твърди извършен текущ ремонт по смисъла на § 5, т. 43 от ДР на ЗУТ), са неубедителни, не съответстват на данните по делото, поради което и са неприемливи. В хода на съответното производство и административният орган, и първоинстанционния съд, са подходили задълбочено и с нужната за правилното изясняване на спора сериозност - извършена е повторна проверка, проследени са настъпилите трансформации и с имота и с основната сграда, отчетени са фактите досежно съществувалите сгради, а начинът на възстановяването им, с приобщаването им към частта от вилната сграда, предмет на делбата, е довело до реално изградената на място пристройка, правилно квалифицирана като процесния незаконен строеж (заедно с частта от покрива над нея), установен по категоричен начин, включително и с неоспорената, обстоятелствено изготвена експертиза. Осъщественото от касаторката строителство действително представлява основен ремонт по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, като е променено и предназначението от стопанска, в сграда на допълващо застрояване. За този вид строеж е било необходимо предварително издаване на разрешение за строеж /чл. 148 от ЗУТ/, а липсата му, както и на конструктивно становище, води до извода за незаконен, изграден не по законовите изисквания строеж. Точно липсата на строителни книжа прави строежа подлежащ на премахване, а не липсата на документи за собственост, както се сочи в касационната жалба. С оглед това, обосновано е приета законосъобразност на административния акт по критериите на чл. 146 от АПК, отменителни за решението основания не са налице, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,