Решение № 7416 от 15.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2397/2020 г.

Решение № 7416 от 15.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2397/2020 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуален представител, срещу решение № 276/03.12.2019 г. по адм. дело № 301/2019 г. на Административен съд - Ямбол, с което е отменен акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 (в решението погрешно посочена като 2014 - 2010) за кампания 2016, изх. № 02 -283 -6500/707/05.07.2019 г., издаден от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Касаторът поддържа в касационната жалба, чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - постановено при съществени съдопроизводствени нарушения, материалноправно незаконосъобразно и необосновано, иска отмяната му, присъждане на разноски и при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на другата страна. Ответникът по касационна жалба - ЕТ "А. Генчев", с. Иречеково, общ. Стралджа, обл. Ямбол, чрез процесуален представител, в писмен отговор иска оставяне на решението в сила, присъждане на разноски и при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на юрисконсултския хонорар на другата страна. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е приел за установено, че с обжалвания пред него акт на основание чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба № 7/24.02.1.0015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 -2020 г. е прекратен поетия агроекологичен ангажимент за кампания 2016 по мярка 10 "Агроекология и климат" по направление "Поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение". АС е посочил, че актът за прекратяване на ангажимента за кампания 2016 е на основание неспазени изисквания по чл. 20, ал. 2 и 4 от Наредбата поради недопустимост за подпомагане - а именно изброени парцели без посочване не местонахождението, за които се твърди бланкетно, че заявените парцели или част от тях попадат извън териториите по чл. 5, ал. 3, т. 1 и/или чл. 4, ал. 1 от Наредба № 7/24.02.1.0015 г. Административният орган не е зачел според АС задължителните за него мотиви на влязло в сила решение № 482/12.01.2018 г. по адм. дело № 12530/2016 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, с което е оставено в сила решение № 102/21.09.2016 г. по адм. дело № 121/2016 г. на Административен съд - Ямбол, отменящо уведомително писмо от 19.05.2016 г. на заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за неодобрение на площи и парцели на същия заявител по същата мярка и направление. В това решение е посочено, че всички спорни парцели са в село Иречеково, което фигурира в приложение 1 към Наредбата с цялата си площ - тоест всички са в специализирания слой на местобитанията на зимуващите видове гъски. Следователно всички парцели, заявени ЕТ "А. Генчев", с. Иречеково, общ. Стралджа, отговарят на изискванията по чл. 5, ал. 3, т. 1 от Наредбата, в приложимата й редакция, преди изменението от 27.02.2017 г., действащо само занапред - след 27.02.2017 г. и са допустими за подпомагане по цитираната мярка и направление. АС е посочил като отменителни основания липсата на мотиви, материалноправна незаконосъобразност и несъразмерност по смисъла на чл. 6 АПК. Решението е правилно. Твърдението на касатора, че се касае за различни административни актове и резултатът от едното съдебно производство не го обвързва при постановяване на новия съдебен акт не сочи на неправилност на решението на АС. Както при предходния административен акт, така и в оспорения по настоящето дело, за пореден път е приложен от административния орган еднакво неправилно материалния закон, като има позоваване на редакцията на чл. 5, ал. 3, т. 1 от Наредбата, приета и обнародвана през 2017 г., съответно неприложима за предходни години - в случая за кампания 2016 г. За пореден път следва да се посочи, че в приложимата редакция, пред изменението от 2017 г., единственото изискване за допустимост за подпомагане на парцелите е да са в специализирания слой на местообитанията на зимуващите гъски, тоест позоваването в оспорения акт на слоя по чл. 4, ал. 1 от Наредба № 7/24.02.1.0015 г. е материалноправно незаконосъобразно, както правилно е приел и АС. Твърдението на касатора, че е възможно за 2016 г. да са заявени други парцели спрямо тези, за които е постановено влязлото в сила решение, е неконкретизирано и недоказано. В случай, че са преценени като недопустими други парцели, които не са в землището на с. Иречеково и са различни от тези, за които правилно е установено, че всички са в специализирания слой на местобитанията на зимуващите видове гъски, административният орган е следвал да изложил изрични мотиви в административния си акт, в който дори не е посочил местоположението на парцелите. Обоснован е изводът на АС за липса на основанието за прекратяване на ангажимента за кампания 2016 г. по чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба № 7/24.02.1.0015 г., поради недоказване от страна на административния орган по реда на чл. 170, ал. 1 АПК на твърдяното неспазване на изискванията за одобрена площ за агроекологични изисквания по чл. 20, ал. 2 и 4 от от Наредба № 7/24.02.1.0015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 -2020 г. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма правна възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. На ответника по касация следва да се присъдят направените разноски в размер на 500 ( петстотин) лева заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, което не е прекомерно предвид фактическата и правна сложност на делото, платими от ДФЗ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,