Решение № 727 от 24.1.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ФМ СОЛ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. София, чрез процесуалния представител адв. Стоева, срещу решение 4656/12.07.2021 г., постановено по адм. дело 7448/2020 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение Ц-29/01.07.2020 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ - в частта по Раздел II, т. 5.3, с което КЕВР утвърдила на Електроенергиен системен оператор ЕАД (ECO ЕАД) цена за достъп до електропреносната мрежа (без ДДС), която се дължи от производителите на електрическа енергия от слънчева и вятърна енергия, присъединени към електропреносната и електроразпределителните мрежи за цялото произведено количество електрическа енергия. В касационната жалба са посочени доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че съдът е направил бланкетни изводи, които са в пълно противоречие със Закона за енергетиката. На следващо място касационният жалбоподател сочи, че съдът не е изследвал съдебната практика в областта на нищожността на актовете на административните органи, които действат в обвързана от своя мандат компетентност. Касационният жалбоподател е посочил още, че съдът не е взел предвид аргументите на дружеството във връзка с компетенциите на КЕВР да определя цената за достъп до електропреносната мрежа. По тези съображения моли за отмяна на обжалваното решение. Претендира и присъждане на разноски за двете инстанции. В откритото съдебно заседание касационният жалбоподател не изпраща процесуален представител. Ответникът - Електроенергиен системен оператор ЕАД, чрез процесуалния си представител юрк. Димитрова и в представен писмен отговор, оспорва касационната жалба, излага доводи за нейната неоснователност и моли да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Комисия за енергийно и водно регулиране гр. София, чрез процесуалния си представител юрк. Райков и в представени писмени бележки, оспорва касационната жалба, излага доводи за нейната неоснователност и моли да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на ФМ СОЛ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. София, против решение Ц-29/01.07.2020 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, в частта по Раздел II, т. 5.3, с което КЕВР утвърдила на Електроенергиен системен оператор ЕАД (ECO ЕАД) цена за достъп до електропреносната мрежа (без ДДС), която се дължи от производителите на електрическа енергия от слънчева и вятърна енергия, присъединени към електропреносната и електроразпределителните мрежи за цялото произведено количество електрическа енергия. Съдът счел за неоснователни доводите на жалбоподателя и е отхвърлил жалбата. Приел е, че при утвърждаване на цените на електропреносното предприятие ECO ЕАД, получило лицензия за дейността пренос на електрическа енергия, Комисията прилага метод за регулиране нормата на възвръщаемост на капитала с регулаторен период не по-кратък от една година. ECO ЕАД, със заявление, с вх. Е-13-41-27 от 31.03.2020 г., е предложило цена за достъп до електропреносната мрежа за крайни клиенти в размер на 0.53 лв./MWh, без ДДС; цена за достъп до електропреносната мрежа за производители в размер на 2.79 лв./MWh, без ДДС; цена за достъп до електропреносната мрежа за производители на електрическа енергия, произведена от слънчева и вятърна енергия, в размер на 5.79 лв./MWh, без ДДС; цена за пренос на електрическа енергия през електропреносната мрежа в размер на 12.49 лв./MWh, без ДДС. Към заявлението е приложена и сравнителна таблица, съдържаща действащите към момента цени, предложените с цитираното заявление и процентното съотношение по отношение на изменението. ECO ЕАД, в частта касаеща производителите на електрическа енергия, добивана от възобновяеми източници, е предложил следното на Комисията в т. З: Цена за достъп до електропреносната мрежа за производители на електрическа енергия от възобновяеми източници с динамично променяща се генерация - от слънчева и вятърна енергия, присъединени към електропреносната и електроразпределителните мрежи, за цялото произведено количество електрическа енергия, в размер на 5.28 лв./MWh, без ДДС, при необходими годишни приходи 15 411 хил. лв. и количества произведена електрическа енергия от слънчева и вятърна енергия в размер на 2 919 535 MWh. Производителите, присъединени към електроразпределителните мрежи, заплащат ежемесечно цената на операторите на електроразпределителните мрежи, които превеждат цената на ECO ЕАД, за което последното не дължи плащане. На 22.05.2020 г. е изготвен Доклад с вх. Е-Дк-424 от 22.05.2020 г., относно утвърждаване на цени в сектор "Електроенергетика", в който са отразени резултатите от извършения анализ и е предложено на Комисията да обсъди и вземе следните решения: 1. Да приеме доклада; 2. Да насрочи открито заседание, на което да бъдат поканени представители на заявителите 3. Приетият доклад, датата и часът на откритото заседание да бъдат оповестени на интернет страницата на КЕВР. На 29.05.2020 г. е проведено открито заседание на КЕВР, отразено в Протокол 112 от 29.05.2020 г., на което е приет доклад с вх. Е-Дк-424 от 22.05.2020 г. и е насрочено открито заседание за разглеждане на доклада по т. 1. На 04.06.2020 г. е постъпило в КЕВР становище от ECO ЕАД, с вх. Е-13-41-37/04.06.2020 г. към оповестен от КЕВР на 29.05.2020 г. доклад от Дирекция "Електроенергетика и топлоенергетика", Дирекция "Правна". На 04.06.2020 г. е проведено открито заседание на КЕВР, на което е взето решение за насрочване на закрито заседание за приемане на проект на решение относно утвърждаване на цената за достъп до електропреносната мрежа за производители на електрическа енергия от възобновяеми източници с динамично променяща се генерация - от слънчева и вятърна енергия, присъединени към електропреносната и електроразпределителните мрежи. Видно от извлечение от Протокол 118/05.06.2020 г., на същата дата е проведено закрито заседание на КЕВР, на което е приет проект на решение, относно утвърждаване на цени в сектор l, Eлeктpocнaбдявaнe и е насрочено обществено обсъждане на проекта на решение на 09.06.2020 г., както и е взето решение да бъдат поканени чрез съобщение на интернет страницата на Комисията заинтересованите лица по смисъла на чл. 14, ал. 2 от ЗЕ, и е даден 14-дневен срок за предоставяне на становища. На 09.06.2020 г. е изготвен Протокол от Обществено обсъждане на проект на решение за утвърждаване на цени в сектор Електроенергетика. На 22.06.2020 г. в КЕВР е постъпило становище относно Проект за решение за утвърждаване на цени в сектор Електроенергетика за новия регулаторен период 01.07.2020 г. - 30.06.2021 г. от Омбудсман на Република България, както и становища и възражения от заинтересовани лица и организации. С обжалваното в настоящото производство Решение Ц-29/01.07.2020 г. на КЕВР, в частта по Раздел II, т. 5.3, КЕВР е утвърдила цена за достъп до електропреносната мрежа за производители на електрическа енергия от възобновяеми източници с динамично променяща се генерация - от слънчева и вятърна енергия, присъединени към електропреносната и електроразпределителните мрежи, за цялото произведено количество електрическа енергия, в размер на 5.28 лв./MWh, без ДДС, при необходими годишни приходи 15 411 хил. лв. и количества произведена електрическа енергия от слънчева и вятърна енергия в размер на 2 919 535 MWh. Производителите, присъединени към електроразпределителните мрежи, заплащат ежемесечно цената на операторите на електроразпределителните мрежи, които превеждат цената на ECO ЕАД, за което последното не дължи плащане. От правна страна, съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен независим специализиран държавен колективен орган, на когото са възложени функции по регулиране на дейностите в енергетиката, във водоснабдяването и канализацията - чл. 10 от ЗЕ, в рамките на законовите му правомощия. Приел е също, че е спазена установената форма за издаване на индивидуален административен акт, в предвидената от закона форма, съдържащ изброените в чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити. Така постановеното съдебно решение е правилно. Неоснователен е доводът на касационния жалбоподател, че обжалваното съдебно решение е постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В случая, при така определения предмет, съдът е изпълнил процесуалното си задължение за проверка на акта на всички основания по чл. 146 от АПК, а и доказателствената тежест е разпределена правилно. В тази връзка правилно е проведено събирането на доказателства съобразно чл. 170, ал. 1 АПК, с оглед задължението на административния орган да докаже съществуването на фактическите основания, посочени в оспорения административен акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Неоснователни са и аргументите на касационния жалбоподател, че обжалваното съдебно решение не е обосновано. Противно на твърдяното, съдът е осъществил дължимата преценка на относимите към спора доказателства, събрани в хода на административното производство. Въз основа на правилна преценка на относимите доказателства, съдът е извел правни изводи, които мотивирал. Съобразил и практиката на Върховния административен съд по тълкуването и прилагането на закона. Правилно съдът е приел, че решението в обжалваната част е издадено в съответствие с материалния закон и Наредба 1 от 14.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия. Мотивирано, в административния акт са определени цени, за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи за производители на електрическа енергия, произведена от слънчева или вятърна енергия. Съгласно чл. 12 от Правилата за търговия с електрическа енергия (ПТЕЕ), предмет на договорите за достъп е предоставянето на услугата достъп до електропреносната мрежа и на системни услуги, в които се уреждат правата и задълженията на страните във връзка с диспечирането, предоставянето на студен резерв и допълнителни услуги, които договори са условие за изпълнение на договорите за продажба на електрическа енергия. Редът, условията и съотношението в заплащането на цените на тези услуги, се определят с ПТЕЕ. По аргумент от чл. 12 и чл. 29 от ПТЕЕ, във връзка с понятието за системни услуги съгласно т. 53а от ДР на ЗЕ, цената за достъп до електропреносната мрежа отразява и разходите, които се предизвикват във връзка с управление на електроенергийната система и се отнасят към дейността по цялостно управление и администриране, т.е. и от дейността на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници. Наред с горното, неоснователно е твърдението на касатора, че включването на допълнителни разходи, е дискриминационна мярка и представлява повторно заплащане на разходи, които вече са покрити чрез определената цена за достъп до електропреносната мрежа. Производството на електрическа енергия от ФЕЦ и ВяЕЦ, за разлика от производството на електрическа енергия от ВЕЦ и ТЕЦ, е с непостоянен характер, тъй като е силно зависимо от променливите метрологични условия и води до увеличаване на разходите за разполагаемост за допълнителни услуги, за пълноценно участие за регулиране на електрическите централи, за разходите за спирания и пускания, както и тези за резерв. В този смисъл и с оглед необходимостта от поддържане на баланса на електроенергийната система, преносният оператор е обосновал допълнителни разходи за закупуване на резерв за вторично регулиране за заплащане на термичните централи за пълноценно участие в първично и вторично регулиране, регулиране на напреженията и цикли палене-гасене". По тези съображения настоящата съдебна инстанция намира, че сочените отменителни основания не са налице - изводите на първоинстанционния съд са основани върху подробно обсъждане и преценка на всички относими доказателства, при съобразяване на спецификата на процедурата и при правилно тълкуване на относимите правни норми от материалния закон - в случая ЗЕ и Наредба 1 от 14.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия. С оглед на изложеното, настоящият състав намира, че обжалваното съдебно решение не страда от пороците, релевирани с касационната жалба, поради което то следва да бъде оставено в сила. Направеното искане от пълномощниците на ответните страни за присъждане на разноски е основателно. По преценка на съда и съобразявайки нормата на чл. 143, ал. 4 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ, намира, че за производството по настоящето дело на Електроенергиен системен оператор ЕАД и на Комисия за енергийно и водно регулиране гр. София следва да присъди разноски в размер на по 100 лева. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,