Решение № 8421 от 12.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3104/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. Асенов, гр. Пловдив, против Решение 59/11.01.2021 г., постановено по адм. дело 1064/2020 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт (РА) Р-16001619004340-091-002 от 23.01.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение 174/21.04.2020 г. на Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - Пловдив при ЦУ на НАП, и е осъдено лицето за разноски.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон, както и се извеждат съображения за неговата необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Съображенията са за това могат да се обобщят по следния начин. Съдебният акт приповтаря съображенията на органите по приходите, като са игнорирани и не са обсъдени факти и обстоятелства, имащи съществено значение за казуса, т.е. липсва обсъждане на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност от състава на съда. Релевират се процесуални нарушения, свързани с недопускане на поисканите от жалбоподателя до разпит свидетели, както и неприемане на ангажираните писмени доказателства, с което се твърди ограничаване правото на защита на оспорващия. Тези процесуални нарушения се сочи, че са довели и до необосновани и до неправилни от фактическа страна изводи относно осъществявана от лицето търговска дейност и укрити приходи от същата. Настоява да се приеме, че получените чрез Изипей и Уестър юнион суми са такива от близки и приятели, получени от ревизирания субект с цел предаването им на техни неграмотни или възрастни близки в РБългария. Паричните средства, получени чрез Еконт се сочи, че касаят погасяването на предоставени заеми. Оспорва се и приетият процент на надценка, като необоснован спрямо доказателствата по делото. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени обжалвания съдебен акт с всички произтичащи от това правни последици.

Ответникът Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при ЦУ на НАП, чрез ст. юрисконсулт Н.Попова, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в депозираната писмена защита. Настоява за оставяне в сила на обжалваното решение с присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 1 348,55 лева.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за него, е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, поради следните съображения:

Предмет на съдебен контрол пред състава на Административен съд Пловдив е бил РА Р-16001619004340-091-002/22.01.2020 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП-гр.Пловдив, потвърден с Решение 174/21.01.2020 г. на Директора на Дирекция ОДОП гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с която на Р. Асенов, гр. Пловдив, са установени публични задължения, както следва:

1. За данък по чл.48 ал.2 от ЗДДФЛ, както следва: за 2014г. в размер на 1 529,44 лева, ведно с лихва за забава в размер на 734,87 лева; за 2015г. в размер на 1 510,74 лева, ведно с лихва за забава в размер на 572,06 лева; за 2016г. в размер на 1 439,96 лева, ведно с лихва за забава в размер на 399,22 лева, за 2017г. в размер на 1 300,60 лева и лихва за несвоевременното му разчитане с бюджета в размер на 228,71 лева и за 2018 г. в размер на 373,13 лева, ведно с лихви за забава в размер на 27,78 лева;

1. За вноски за ДОО в качеството му на самоосигуряващо се лице, както следва: за 2014г. в размера на 1 758,93 лева и лихва за забава в размер на 892,29 лева; за 2015г. в размер на 1 737,42 лева и лихва за забава в размер на 705,14 лева; за 2016г.в размер на 1 656,01 лева и лихва за забава в размер на 506,17 лева; за 2017г. в размер на 1 634,63 лева и лихва за забава в размер на 342,94 лева и за 2018 г. в размер на 905,76 лева, ведно с лихви за забава в размер на 133,47 лева;

1. За вноски за ДЗПО УПФ в качеството на самоосигуряващо се лице, както следва: за 2014г. в размер на 687,08 лева и лихва 348,56 лева; за 2015г. в размер на 678,68 лева и лихва 275,45 лева; за 2016г. в размер на 646,88 лева и лихва 197,72 лева; за 2017г. в размер на 592,26 лева и лихви 124,25 лева и за 2018 г. в размер на 306 лева и лихви 45,09 лева и

1. За вноски за ЗО в качеството на самоосигуряващо се лице, както следва: за 2014г. в размер на 1 015,33 лева и лихва 513,69 лева; за 2015г. в размер на 884,28 лева и лихва 349,63 лева; за 2016г. в размер на 833,41 лева и лихва в размер на 245,77 лева, за 2017г. в размер на 726,81 лева и лихва в размер на 143,88 лева и за 2018 г. в размер на 244,80 лева и лихва в размер на 36,08 лева.

С постановеното по делото Решение съставът на Административен съд Пловдив е приел оспорването за неоснователно и го е отхвърлил.

За да постанови решението си, съдът е приел, че оспореният РА е издаден от компетентни органи по приходите, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Установил е, че приходната администрация е приела за установено /въз основа на доказателствата събрани в предходната спрямо ревизионното производство ПУФО, надлежно приобщени към доказателствения материал по ревизионното производство, както и въз основа на доказателствата събрани в хода на самата ревизия/, че през ревизирания период, физическото лице, чрез куриерска фирма Еконт Експрес ООД е изпращал пратки на различни физически лица, за поръчани от тях разнородни стоки /дрехи, платове и други/, които са заплащани от клиентите чрез наложен платежи, вкл. и пощенски записи, както и че е получател на суми чрез фирми за бързи парични преводи във връзка с продажба на стоки, чиято обща стойност възлиза на 272 575,16 лева.

От Еконт експрес ООД, дружество предоставящо куриерски услуги, са изискани и представени писмени обяснения и него CD /диск/, съдържащ ZIP-файл със снимки на документи, показващи изплащането в брой на наложен платеж папка rko, и парични преводи папка post_dc, справки за събрани в полза на Р. Асенов суми по наложени платежи и пощенски парични преводи, справки за всички получени и изпратени пратки от същото лице за периода 2014 г. - 2018 г., съдържащи данни за товарителници, дата на подаването, описание на пратката, получател, получени от лицето Р. Асенов суми по наложените платежи и пощенските преводи. Изискани са и представени от трети лица доказателства (разписки за получени суми в брой с получател Р. Асенов, носещи негов подпис) за получени суми чрез фирми за бързи парични преводи - Easy pay, ФККеш Експрес сървис ЕООД и Western Union.

Въз основа на анализа на така събраните доказателства за получени куриерски и пощенски пратки и парични средства от ревизираното лице приходните органи са приели, че за процесните периоди Р. Асенов регулярно е продавал стоки с цел печалба, която дейност е дефинирана като търговска по смисъла на чл.1 ал.1 от Търговския закон и за която физическото лице е следвало да води счетоводство, което не е било сторено. Установено е също така и че ревизираното лице не е подавало за процесните данъчни периоди ГДД за получени доходи от извършената от него стопанска дейност без регистрация по ТЗ, не са внасяни и дължимите в тази връзка вноски за фондовете на ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО. Прието е, че са на лице предпоставките за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 ДОПК а именно тези на чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК.

На ревизираното лице е връчено уведомление по чл.124 ал.1 от ДОПК, по повод на което не са представени изисканите документи.

В хода на ревизията от данъчно задълженото лице по повод връчените му ИПДПОЗЛ са представени единствено обяснения от 26.11.2019г., съгласно които изрично е заявено, че действително през процесните години е получавал суми от Еконт и ИзипейАД, както и от Уестърн Юнион, но е твърдяно че са средства получени от живеещи в чужбина лица, с цел предаването им на техни близки, респ. че съставляват върнати заеми, респ. получени суми срещу закупени в полза на трети лица стоки. Доказателства за това не са били представени.

Установено е от извършените насрещни проверки и на физическите лице, съобразно данните от посочените по-горе доказателства, че част от тях потвърждават закупуването на стоки от Р. Асенов, едно лице отрича да му е изпращало суми, една малка част посочват че изпратени средства съставляват върнати заеми, респ. такива за техни близки (те не са възприети), като болшинството от тези физически лица не са открити в хода на насрещните проверки.

Органите по приходите на база анализираните данни от електронните таблици и доказателства, предоставени от Еконт Експрес ООД, и посредством относимите обстоятелства по чл. 122 ал. 2 от ДОПК са установили данъчната основа за облагане по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ (като разлика между установените приходи и съпоставимите им разходи, последните изчислени при възприета надценка от дейността в размер на 25 %, и след приспадане на размерите на дължимите ЗОВ) и формирали осигурителен доход за определяне дължимите вноски за ДОО, ДЗПО УПФ и ЗО.

За да отхвърли оспорването съдът е приел, че от събраните писмени и гласни доказателства се доказва наличието на основанията по чл.122 ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК, както и изводите на органите по приходите за извършени и неотчетени от ревизираното лице продажби на стоки по интернет, съответно реализирани доходи, подлежащи на облагане с данък по чл. 48 ал. 2 от ЗДДФЛ и съставляващи осигурителен доход във връзка с който се дължат и вноските към фондовете на ДОО, ЗДПО-УПФ и ЗО.

Възприел е, че при доказателствена тежест за оспорващия същият не е установил в условията на пълно доказване предоставянето на заемни средства на трети лице, като е отрекъл доказателствената сила на представените едва в хода на съдебното оспорване договори за заем.

Или като краен резултат е възприет изводът, че ревизираното лице, лично и от свое име е получавало сумите по наложените платежи, пощенските и парични преводи, във връзка с извършените продажби на стоки, като е споделена тезата на ревизиращите, че са извършвани сделки по занятие и са реализирани и недекларирани доходи по същите в посочените в РА размери, подлежащи на облагане с данък по чл. 48 ал. 2 от ЗДДФЛ.

Правилно според съда с РА са определен и осигурителния доход и са установени задължения за осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО - УПФ и за здравно осигуряване, ведно и с прилежащите лихви.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Не са налице релевираните от касатора отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

При постановяването на решението от страна на първостепенния съд не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С обжалвания съдебен акт е даден отговор на спорните по делото въпроси, поради което са неоснователни доводите на касатора за липсата на собствени фактически и правни установявания. Допуснати са всички относими доказателствени искания, вкл. и ССчЕ със служебно формулирани въпроси от състава на съда, заличена единствено поради невнасяне на определения депозит, приети са представените писмени доказателства и същите са обсъдени в съвкупност с тези, част от административната преписка. Оспорващият не е конкретизирал лицата които е желаел да бъдат допуснати като свидетели, а и отделно от това във връзка с твърденията му за предоставени заеми е ангажирал писмени доказателства, каза се приети и обсъдени от състава на съда. Неоснователно в тази връзка се поддържа нарушаване правото му на защита.

Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и необосновано, като изводът на Административен съд - Пловдив за материална законосъобразност на РА е съобразен с установените по делото факти и събрани доказателства.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая са установени неотчетени продажби на стоки на обща стойност 272 575,16 лева, реализирани чрез куриерското дружество "Еконт Експрес" ООД, а междувременно и лично от физическото лице, тъй като в хода на ревизията е събрана конкретна информация за реализираните продажби за вида на пратките, количеството стока, датите на изпращане и получаване, данни за клиентите и стойността на наложения платеж, както и РКО за получени суми по наложените платежи и изплатените парични преводи, подписани лично от ревизираното лице. Описаният механизъм правилно е възприет от ревизиращите и от съда, като извършване на търговска дейност по смисъла на ТЗ.

Тези доказателства не са оспорени от страна на жалбоподателя в хода на проведеното съдебно производство, поради което доказват факта на извършените продажби и получаване на сумите от ревизираното лице.

Правилно съдът не е кредитирал представените едва в хода на съдебното производство договори за заем, още повече, че вкл. и данните от тях не обясняват факта на получените средства от порядъка на 272 575,16 лева, а още по-малко кореспондира с данните от доказателствата, предоставени от Еконт Експрес ООД, от които се установява, че се касае до заплатени доставени стоки, а не до върнати заеми и/или средства, които следва да бъдат предадени на трети лица.

Неоснователно е и възражението на касатора за напълно произволно определен процент на надценка. Част от материалите са приобщени в хода на ревизията писмени доказателства, съдържащи данни за процент надценка, използвани от трети лица, осъществяващи аналогична търговска дейност, които именно за взети в предвид съобразно правилото и на чл. 122, ал. 2, т. 12 от ДОПК.

За пълнота на изложеното следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 122, ал. 1 ДОПК изчерпателно, но и алтернативно регламентира обстоятелствата, при наличието на които органите по приходите могат да проведат ревизионното производство по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК. По аргумент от чл. 124, ал. 2 ДОПК фактическите констатации в РА се считат за верни до доказване на противното само ако наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено със събраните доказателства. Доказателствената тежест за тяхното установяване лежи върху органите по приходите, като наличието на едно от основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК е достатъчно за провеждане на облагането по аналог. Следователно, в производството по съдебно обжалване на РА, издаден по реда на чл. 122 ДОПК в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния процесуален ред за това, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. За да се приложи презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК, фактическите констатации, на които се позовават органите по приходите, следва да са подкрепени от надлежни доказателства, в противен случай тежестта за опровергаването им не може да се възлага на ревизирания субект. В настоящия случай, основанията по чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК неподадена декларация, данни за укрити приходи и документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци липсват, са подкрепени със събраните по делото доказателства, които не са оспорени от страна на ревизираното лице в хода на развилото се първоинстанционно производство, като фактическите констатации в РА не са опровергани.

След като въз основа на получените данни е счетено, че продажбите на стоки са осъществявани редовно в рамките на извършвана дейност по занятие от физическото лице и попадат в хипотезата на чл. 1, ал. 1 ТЗ, то в резултат на получените от РЛ суми от продажба на стоки са формирани доходи, които не са декларирани в ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ. Съответно, данъчният финансов резултат по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ при 15 % ставка ведно с лихвите е формиран от разликата между установените от ревизията общо приходи и определените разходи за дейността с приета средна надценка на стоките от 25 %, като така определеният облагаем доход за съответната година е намален със сумите за ЗОВ.