Решение № 6840 от 1.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 249/2017 г.

Решение № 6840 от 1.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 249/2017 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, образувано по касационна жалба на кмета на О. В. против решение № 2260/11.11.2016 г., постановено по адм. дело № 1984/2016 г. по описа на Административен съд - В., с което е изменен размера на обезщетението по решение № 4-1 по Протокол № 4/3.06.2016 г. на Комисията по чл. 210 от ЗУТ. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението, поради позоваването му на заключението на съдебно-оценителната експертиза, която е изготвена в противоречие с изискванията за сходни пазарни цени. Претендира се отмяна на решението със законните последици. Ответникът "Е. П. м." АД, със седалище и адрес на управление гр. В. оспорва жалбата, като подробни доводи за законосъобразност на решението излага в писмено възражение по касационната жалба. Моли за оставяне в сила на решението. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и предлага да се потвърди решението като обосновано и законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е изменил по жалба на "Е. П. м." АД, решение № 4-1 по Протокол № 4/3.06.2016 г. на Комисията по чл. 210 от ЗУТ при О. В., назначена със заповед № 1303/26.03.2015 г. и заповед № 0955/28.03.2016 г. на кмета на О. В., в частта, с която за право на прокарване на кабелна линия ниско напрежение през имот частна общинска собственост ПИ 10135.2553.784 -44,90 л. м. /сервитут 44,74 кв. м./, за изграждане на обект "Външно кабелно електрозахранване 0,4kV" от ТП № 1090 до два броя електромерни табла тип ТЕПО пред ПИ с ид. № 10135.2553.782", УПИ IV-782, кв. 37а, по плана на 25-ти м. р., ул. Р. №, гр. В., е определено обезщетение в размер на 17790,00 лв., като е намалил размера на обезщетението на 9680 лв. Решението е мотивирано с валидност на оспорения административен акт, спазена процедура по издаването му, но позоваване на експертна оценка, която не е съобразила критерия по чл. 65, ал. 1, т. 4 ЗЕ. От приетото по делото заключение на вещото лице се установява, че оценката е завишена, тъй като е изготвена на база офертни цени по обяви в интернет сайтове за продажба на имоти. Кредитирайки изцяло заключението на вещото лице, като прието без оспорване от страните, съдът е възприел същото като обективно, предвид изготвянето на оценката по средна пазарна цена на база реално извършени сделки . Решението е правилно и законосъобразно, постановено при изяснена по делото фактическа обстановка и правилно приложение на материалния закон. По делото е установено с неоспорено заключение на вещо лице, което съдът правилно кредитира в констативно-съобразителната му част, че приетата с обжалваното решение оценка на правото на прокарване не е пазарна такава, тъй като показателят "оценка на земята за 1 кв. м." е определен на база офертни цени /устно заключение в с. з на 1.11.2016 г./, а не при съпоставка с цени на реално извършени сделки. Освен това, не е съобразено състоянието, вида, местоположението, инфраструктурата, и др. релевантни към корекциите за съпоставимост показатели, като пазарната цена на 1 кв. м. е изчислена средноаритметично спрямо посочените в таблицата офертни цени на кв. м. без ДДС. С. липсва съпоставка на конкретни аналози - реално сключени сделки, което е довело до разликата в пазарните оценки на експертите, които сочат различната пазарна стойност на 1 кв. м. Видно от заключението на съдебно-оценителната експертиза, при определяне на пазарната стойност на правото на прокарване е съобразена както конкретна сделка за продажба на общински терен на същата улица, така и цената по други сделки за учредяване право на прокарване. Освен това е установено, че и двата използвани от експерта оценителни метода /по съпоставими други цени за учредени права на прокарване и на база продажба на имота/, са съобразени с критериите по чл. 65 от ЗЕ, а използваните от вещото лице по делото реални аналози, сочат на определяне на справедлива пазарна цена по смисъла на чл. 210, ал. 1 от ЗУТ. Възраженията по касационната жалба са изцяло във връзка със заключението на съдебно-оценителната експертиза, което не съставлява касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК, тъй като експертизата е приета без оспорване от страните и при изрично изявление от процесуалният представител на О. В. за приемането й. Липсва надлежно оспорване на експертизата /изцяло или частично/ по реда на чл. 200 ГПК. Неоснователно е и възражението за нарушено служебно начало от съда в процеса, тъй като доказателствената тежест, съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК е за ответника-издател на оспорения административен акт.. Предвид изложеното, обжалваното съдебно решение като правилно и постановено при липса на пороци по чл. 209, т. 3 от АПК, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и своевременно заявената претенция за разноски от ответника, касаторът дължи реално направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 200 лв, съставляващи юрк. възнаграждение, определено по чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,