Решение № 14044 от 20.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5211/2016 г.

Решение № 14044 от 20.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5211/2016 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на З. Ю. Ю., чрез адв. К. като процесуален представител, срещу решение № 234 от 8.02.2016 г., постановено по адм. дело № 665/2015 г. по описа на Административен съд - П.. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго по същество, с което да се отмени оспорената заповед. Ответникът - кметът на община П., район "Северен" не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу съдебн акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - П. е отхвърлил жалбата на З. Ю. Ю. срещу заповед № 15РД09 - 32 от 30.01.2015 г. на кмета на община П. - район "Северен", с която на основание чл. 225а, ал. 1 и чл. 223, ал. 1, 8 ЗУТ на жалбоподателката като извършител и собственик е разпоредено премахването на незаконен строеж: "жилищна сграда", изпълнена без строителни книжа в УПИ I - за спортни дейности, кв. 1 по плана на кв. "Х. Д.", гр. П. с посочен административен адрес. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма и на административнопроизводствените правила, както и в съответствие с материалния закон. Обосновал е извод за наличие на строеж, построен в имот - частна общинска собственост в противоречие с действащ ПУП и без строителни книжа, което го прави незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и 2 ЗУТ и подлежи на премахване. Решението е правилно. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства. Правните изводи кореспондират с установените за спора релевантни факти и обстоятелства, изградени са въз основа на тях и съобразно относимите материалноправни разпоредби. Законосъобразно и обосновано съдът е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган предвид категорията на строежа - пета и след изпълнение на процедурата по чл. 225а, ал. 3 ЗУТ - при надлежно съставен и съобщен констативен акт № 16 от 14.01.2015 г., в който е обективирано фактическото положение. Безспорно от доказателствата по делото е установен незаконен строеж, извършен от З. Ю. Ю. през 1995 г. Констатираният строеж с описаните в заповедта технически параметри и местоположение е изпълнен в чужд имот, частна общинска собственост, отреден за спортен плувен комплекс, без учредено право на строеж и без издадени строителни книжа. Изводът, че строежът е изграден без одобрен инвестиционен проект е в съответствие с писмените доказателства и не се опровергава от свидетелските показания. Св. С. установява единствено обстоятелството, че е изготвила архитектурен проект за сградата, но и че такъв е одобрен от главния архитект на общината. Жилищната сграда е изградена без разрешение за строеж в нарушение на разпоредбите на чл. 55 ЗТСУ (отм.) и ППЗТСУ (отм.), респ. на чл. 148, ал. 1 и чл. 182, ал. 1 ЗУТ. Строежът не е допустим по действащия ПУП и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му през 1995 г. Обектът, предмет на заповедта, не попада в хипотезата на § 16, ал. 2 ПР ЗУТ предвид годината на изграждането му и не може да се определи като търпим. Липсват доказателства строежът да е деклариран пред одобряващите органи до 31.12.1998 г. Няма данни за проведена процедура за узаконяване по реда на § 184, ал. 1 ПР ЗИД ЗУТ, както и за предприети действия и издаден акт за узаконяване на основание § 127 ПЗР ЗИД ЗУТ. При тези данни обосновано и законосъобразно съдът е приел, че строежът е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ като изграден без издадени строителни книжа. В заповедта липсват фактически основания за изпълнение на сградата в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план, обосноваващи приложението на чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ, но излагането на съображения от съда в тази насока не се отразява на правилността на обжалваното решение. Доводът в касационната жалба, свързан с обстоятелството, че сградата е масивна, не е опасна и не застрашава живота и здравето на нейните обитатели, както и на други хора, е относим към заповед, издадена по реда на чл. 195, ал. 6 ЗУТ, но е без правно значение при преценката дали строежът е законен по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. По отношение възражението за несправедливост на решението поради нарушение на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, без да са изложени конкретни аргументи в тази насока, следва да се има предвид следното: Разпоредбата на чл. 8 КЗПЧОС защитава и гарантира правото на личен и семеен живот, на жилище и тайната на кореспонденция. Тези права могат да бъдат ограничавани при наличие на предпоставките, визирани в ал. 2, а именно - намесата на държавните власти да е предвидена в закона и необходима в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите. С оспорената заповед е осъществена намеса в правото на жалбоподателката на зачитане на нейното жилище, но тази намеса на държавата в случая е допустима и пропорционална, защото обстоятелството, че тя и семейството й живеят в жилищната сграда, предмет на заповедта, не я прави законен строеж и разпореденото премахване е в съответствие с целта на ЗУТ да не се допуска изграждането на незаконни строежи. Настоящият състав намира, че никой не може да черпи права от собственото си противоправно поведение. Правилно съдът е приел, че в конкретната хипотеза е неотносимо и решение от 24.04.2012 г. на Европейския съд по правата на човека по делото "Йорданова и други срещу България" предвид различията в предмета на делата. Мотивите на съда в това решение са относно освобождаване на неправомерно държани държавни и общински имоти и предоставянето на общински жилища на лицата, които следва да освободят имота. Случаят е неприложим в производството за премахване на незаконен строеж по чл. 225, ал. 2 ЗУТ, изграден в чужд имот - частна общинска собственост, отреден за спортни дейности. Като е направил заключение за законосъобразност на оспорения административен акт, съдът е постановил решението си в съответствие с материалния закон. С оглед изложеното и при извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК проверка настоящият състав приема, че съдебният акт е валиден, допустим и правилен. Не са налице твърдените касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението следва да се остави в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,