Решение № 9505 от 7.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5354/2010 г.

Решение № 9505 от 7.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5354/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Вачева Производството е образувано по касационната жалба на "Хит Хипермаркет" ЕООД против Решение № 2738 от 1.03.2010 г., постановено по адм. д. № 13359/2009 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение № 949/17.09.2009 г. на Комисията за защита на конкуренцията и е осъдено да заплати разноските по делото. Релевират се оплаквания за неправилност на съдебния акт поради съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Твърди се, че не са обсъдени всички доводи и съображения, изложени пред първоинстанционния състав, поради което и по същество изводите са направени в нарушение на материалния закон. Повторно се излагат и доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Иска се отмяна на съдебния акт или евентуално, намаляване размера на определената санкция. Ответникът Комисията за защита на конкуренцията, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Претендират се разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение и съобрази доводите на страните, намира касационната жалба за неоснователна по същество. По делото няма спор за факти. По образувана преписка № КЗК-404/406 от 12.06.2009 г. е започнала разследване на търговски дружества, вкл. и на "Хит Хипермаркет" ЕООД, за евентуално нарушение по чл. 15, ал. 1 и чл. 21 от Закона за защита на конкуренцията. С оглед изясняване на всички относими обстоятелствата в производството пред КЗК, Комисията е поискала от дружеството-жалбоподател представяне на доказателства. Уведомителните писма са получени надлежно от адресата, но в указаните от административния орган срокове изисканите доказателства не са представени. Първоинстанционният състав подробно е изложил установените релевантни факти по спора. Установено е по несъмнен начин, че "Хит Хипермаркет" ЕООД не е изпълнило задължението си за оказване на съдействие по чл. 46 от ЗЗК. Разменената кореспонденция между страните не обосновава друг извод. Решението на Върховния административен съд, тричленен състав, е постановено в съответствие със закона. Правилен и обоснован е изводът, че са налице основанията на санкциониране на дружеството за нарушение по чл. 46 от ЗЗК. Съгласно цитираната разпоредба всички физически и юридически лица, включително предприятия, сдружения на предприятия, държавни органи и органи на местното самоуправление, неправителствени организации и Националният статистически институт, са длъжни да оказват съдействие на комисията при изпълнение на правомощията й по този закон, както и по Регламент (ЕО) № 1/2003 и Регламент (ЕО) № 139/2000. По делото е безспорно установено, че разследваното дружеството-жалбоподател по конкретната преписка, не е изпълнило исканията на Комисията за представяне на сключени индивидуални договори така, както е описано в т. 4 на писмото от 22.07.2009 г. на КЗК, както и декларация-съгласие за получаване на необходими за целта на производството данни от Националния статистически институт, изискана с т. 1 на писмото от 3.08.2009 г. на КЗК. Обратно, в нарушение на чл. 40 и чл. 41 от ЗЗК дружеството изрично отказва да съдейства и представи исканата информация, като указва на КЗК по какъв начин да си набави търсената информация, видно от приложеното по преписката писмо от 13.09.2009 г. Както с първоначалната жалба, така и в касационната си жалба "Хит Хипермаркет" ЕООД развиват съображения изобщо за необходимостта от изискваните данни от НСИ, както и от забраната по чл. 27, ал. 5 от Закона за статистиката. При тези данни първоинстанционният състав приема, че атакуваното решение на КЗК е издадено от компетентния орган, в предвидената форма и спазване на административнопроизводствените правила, а наложената санкция е в рамките, предвидени в закона и отчита конкретните обстоятелства при извършване на нарушението, както и цялостното поведение на дружеството. Изводът на съда, че предпоставките на чл. 100, ал. 2, т. 1 от ЗЗК са изпълнени и не са налице основания за отмяна на оспорвания административен акт, е съответен на доказателствата по делото и на материалния закон. Правилни са съображенията за законосъобразност на административния акт, тъй като не са налице съществени нарушения на процесуалните правила. Съдебният състав е изложил обстойни мотиви по всяко от относимите възражения на жалбоподателя, които се поддържат и пред касационната инстанция. Първоинстанционният състав е извършил цялостна преценка на всички доказателства по делото и доводите на страните, както го задължава чл. 235, ал. 2 от ГПК , във вр. с чл. 144 от АПК. Депозираните по делото писма от 22.07., от 3.08. и от 8.09.2009 г. на КЗК, изпратени до "Хит Хипермаркет" ЕООД с искания за представяне на доказателства (копия от договори) и съгласие за получаване на данни от НСИ (не за представяне на такива), отказът на дружеството да представи документите, обективиран в насрещните писма, и липсата на доказателства за точно изпълнение на исканията на КЗК в дадения за това срок, обосновават единственият, направен и от тричленният състав извод, че разследваното дружество е извършило нарушение по чл. 100, ал. 2, т. 1 от ЗЗК. Всеки орган, физическо или юридическо лице, към които Комисията се обърне за съдействие са длъжни да представят данни и доказателства във връзка с проучването по даден казус и за конкретен анализ на цялостна икономическа и правна обстановка. Правилен е изводът на съдебния състав, че при постановяване на оспореното решение не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Възраженията на жалбоподателя, че за налагането на санкция по чл. 100, ал. 2, т. 1 от ЗЗК е необходимо провеждането на отделно административно производство с участието на засегнатите страни, не намира опора в закона. Комисията за защита на конкуренцията е независим държавен орган, осъществяващ правомощията си по специалния, предвиден в Закона за защита на конкуренцията ред. Оспореното решение е издадено във връзка с вече образувано пред Комисията производство, в рамките на което дружеството е предупредено за задължението си по чл. 46 от ЗЗК, за неизпълнението на което е предвидена санкцията по чл. 100, ал. 2, т. 1 от ЗЗК. Разпоредбата на чл. 99, ал. 2 от ЗЗК предписва процесуалния ред, по който могат да се оспорват решенията на КЗК за наложени глоби и санкции, но не разписва процедурата за налагането им. Редът за това е предвиденият такъв в специалния закон - в рамките на образуваното производство за установяване на нарушение по ЗЗК. Именно за целите на това производство са предвидени санкции за нарушения на задълженията по чл. 46 и чл. 47 от ЗЗК. Съответен на закона е и приетият в обжалваното решение извод, че дружеството е санкционирано за две различни нарушения - съответно по чл. 47, ал. 5 и чл. 46 от ЗЗК, поради което повторно изложеният довод за налагане на две различни санкции за едно и също нарушение, е несъстоятелен. Поради изложеното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени процесуални нарушения, изводите на съда са обосновани от събраните доказателства, а доводите на жалбоподателя в обратния смисъл са неоснователни. С оглед изложеното касационната инстанция приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касационния жалбоподател нарушения, водещи до неговата отмяна или изменение. Касационната инстанция счита за основателни възраженията на дружеството досежно прекомерния размер на наложената имуществена санкция. Комисията е изложила съображения по чл. 100, ал. 4 от ЗЗК за поведението на едноличния търговец, затрудняващо разследването на Комисията, съобразила е представения отчет за приходи и разходи за предходната финансова година на предприятието. Възприемайки тези съображения и на основание чл. 100, ал. 2, т. 1 от ЗЗК съдът счита, че размерът на санкцията, изчислен като 0,10 % от общия оборот за предходната финансова година, е силно завишен. Още повече, че размерът на санкцията има превантивен и възпиращ ефект, но не следва да се изолира от сложилите се обществено-икономически фактори, а да се преценява съобразно конкретното финансово състояние на търговските субекти в конкретната икономическа ситуация. Следва да бъде съобразено и обстоятелството за наложена предходна санкция по чл. 47 от ЗЗК, която произвежда сходен правен ефект върху поведението на дружеството в хода на провежданото разследване. В случая съответния размер следва да се определи при 0,05 % от общия оборот на търговеца, който възлиза на 21346,00 лв. В този смисъл първоинстанционното решение следва да се отмени в частта, с която е отхвърлена жалбата на "Хит Хипермаркет" ЕООД срещу решение № 949/17.09.2009 г. на КЗК по отношение на наложената санкция за размера над 21 346,00 лв. до определения от КЗК такъв от 42 692,00 лв. и вместо него се постанови друго по съществото на спора, с което оспореният административен акт бъде отменен в частта за налагане на санкцията по чл. 100, ал. 2, т. 1 от ЗЗК за сумата над 21 346,00 лв. Предвид изхода на правния спор и своевременно направеното искане за разноски от страна на ответника, в полза на Комисията за защита на конкуренцията следва да се присъдят разноски за юрисконсулт в размер на 75 лв., на основание чл. 143, ал. 4 от АПК във вр. с чл. 8 , вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав