Решение № 137 от 5.11.2012 г. на ВКС по т. д. № 1038/2009 г.

Решение № 137 от 5.11.2012 г. на ВКС по т. д. № 1038/2009 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Дария Проданова Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Й. Ж. С. и Д. И. С. срещу Решение № 716 от 22.06.2009 г. по гр. д. № 1079/2009 г. на Софийски апелативен съд с което въззивният съд е оставил в сила решението от 20.01.2009 г. по гр. д. № 1520/2005 г. на Софийски градски съд. Касаторите считат, че въззивното решение е неправилно, поради необоснованост и нарушение на материалния закон - чл. 88, т. 1 б. "б" ЗЗ (отм.). Искането им е за касиране на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на САС. Подържа се и евентуалното искане, след касиране на решението, ВКС да се произнесе по съществото на спора, като уважи предявените искове. Ответникът по касация Гаранционен фонд не изразява становище. Третото лице помагач на ответника И. З., чрез представена по делото писмена молба сочи, че не разполага с имущество и затова не се интересува от размера на обезщетението, което ще бъде присъдено. Касационен контрол е допуснат на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК - противоречие с ППВС № 7/1977 г. и по-конкретно: 1./ Алтернативно или евентуално е съединяването на исковете срещу делинквента и застрахователя (респ. Гаранционния фонд); 2./ Разглеждането и уважаването на иск срещу прекия причинител съставлява ли процесуална пречка за предявяването и успешното провеждане на иск срещу застрахователя респ. Гаранционния фонд; 3./ Има ли решаващо значение плащането на сумата, присъдена на основание чл. 45 ЗЗД за допустимостта или за евентуалната основателност на иска. Производството по делото е спряно, поради висящността на производството по тълк. д. № 1/2010 г. на ОСТК и е възобновено след постановяването на ТР № 2 от 06.06.2012 г. по него. Като взе предвид доводите на касаторите и извърши на основание чл. 290, ал. 2 ГПК проверка на обжалвания въззивен акт, ВКС-Търговска колегия, състав на I т. о. приема следното: Жалбата е основателна. Софийски градски съд е бил сезиран от Й. и Д. С. със субективно и обективно съединени с искове срещу Гаранционен фонд с правно основание чл. 88, ал. 1, т. 1 б. "б" ЗЗ (отм.) за сумата 62000 лв. (по 31000 лв. за всеки от ищците) и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 200 лв. Твърдението на ищците е, че в резултат на ПТП настъпило на 06.12.2000 г. по вина на И. С. З. - неправоспособен водач на л. а. "Москвич", е починал синът им И. Д. И. Поради това, исковите претенции са насочени срещу Гаранционния фонд. Като трето лице помагач на ответника е конституиран делинквента И. З. По отношение на З. е налице приключило наказателно производство в рамките на което е бил предявен от С. граждански иск. Този иск е бил уважен, но липсва плащане по него. Първоинстанционният съд е приел, че отговорността на делинквента и Гаранционния фонд е евентуална. Доколкото са предявени и уважени субективно съединени искове с правно основание чл. 45 ЗЗД срещу делинквента, отговорността на Гаранционния фонд не може да бъде ангажирана. До същият извод е стигнал и въззивния съд, поради което е потвърдил отхвърлителното решение на СГС. С приемането на ТР № 2/06.06.2012 г. Общото събрание на Търговска колегия на ВКС се е произнесло по поставения правен въпрос и произнасянето му съставлява задължителна съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и т. 2 на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС. Разглеждането и уважаването на иск срещу прекия причинител не съставлява процесуална пречка за предявяването и уважаването на пряк иск срещу застрахователя. Произнасянето по правния въпрос обуславя и произнасянето по основателността на касационната жалба. Като е потвърдил решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на субективно съединените искове на Й. и Д. С., съставът на САС е постановил неправилно решение, което ще следва да бъде отменено. С оглед становището си за липса на пасивна материалноправна легитимация на Гаранционния фонд, нито първоинстанционният съд, нито съставът на САС са обсъдили доказателствата, имащи значение за определяне размера на обезщетението, както и не изложили каквито и да било мотиви относно този размер. Това обуславя прилагането на чл. 293, ал. 3 ГПК и след касиране на решението, делото ще следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия по чл. 268 ГПК. При новото разглеждане и на основание чл. 294, ал. 2 ГПК, въззивният съд ще следва да се произнесе и по направените разноски в производството пред ВКС. Поради изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд - Търговска колегия, състав на I т. о.