Решение № 5974 от 02.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4226/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от М. А. Т., гражданин на Сирия, чрез пълномощник адв. Караиванов, против решение № 5625 от 11.02.2026 г., постановено по адм. дело № 7028/2025 г. по описа на Административен съд София-град. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на М. А. Т., гражданин на Сирия, против решение № 3639/02.06.2025 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ). В касационната жалба са наведени доводи, че атакуваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател намира, че съдът не е изпълнил задължението си да обсъди редица твърдения в жалбата за допуснати нарушения на чл. 35 и 36 АПК. Счита, че органът не е събрал достатъчно доказателства за актуалното положение в Сирия, като се е позовал само и единствено на справки за страната му по произход, издадени от дирекция "Международна дейност" на ДАБ. Сочи, че след свалянето на режима на Асад през декември 2024г. е променено държавното управление на страната, което е довело до непрекъснати сблъсъци между силите на новото правителство и тези на сваления президент. Излага съображения, че проведеното с молителя интервю не е било достатъчно задълбочено, а въпросите са били формулирани така, че да се обоснове неоснователност на молбата му. Намира, че в изложените от съда мотиви е направена погрешна преценка на доказателствата, което е довело до неправилно приложение на материалния закон. Моли за отмяна на обжалваното съдебно решение, както и отмяна на решението на председателя на ДАБ при МС и връщане на преписката на органа за ново произнасяне. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ), чрез пълномощник юрк. Хичовски, в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли първоинстанционното съдебно решение да бъде оставено в сила. Представя справки вх. № МД-02-150/15.04.2026 г., вх. № МД-02-155/15.04.2026 г. и вх. № МД-02-МД-02-189/14.05.2026 г., изготвени от Дирекция "Международна дейност и проекти" към ДАБ за обстановката в Сирийската арабска република. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба, подадена от М. А. Т., гражданин на Сирия, против решение № 3639/02.06.2025 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, във вр. чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) на чужденеца е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на М. А. Т., гражданин на Сирия, срещу процесния отказ. За да достигне до този резултат, решаващият състав на Административен съд София-град е приел, че оспореният пред него акт е издаден от компетентен административен орган и отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 АПК. Постановен е при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон, за което административният орган е събрал адекватна информация относно политическата и икономическата обстановка в държавата по произход на чужденеца – Сирия, както и е съобразил справки от други администрации – МВР, ДАНС. Съдът е преценил като правилен извода на председателя на ДАБ при МС, че изложената от М. А. Т. бежанска история не обосновава предоставянето на бежански статут по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, тъй като по делото не се установява той да е преследван или да има опасност от преследване поради неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Приел е, че М. А. Т. е мотивирал молбата си за международна закрила с войната и нежеланието му да бъде мобилизиран за отбиване на редовната военна служба, но не е заявил конкретни обстоятелства, от които да може да бъде направен извод, че спрямо него е било упражнявано физическо насилие, репресии или други дискриминационни мерки. На следващо място са обсъдени доказателствата, релевантни за предоставянето на хуманитарен статут, като е счетено, че не са налице и основанията по чл. 9 ЗУБ. Според решаващия съд от твърденията на жалбоподателя в проведеното интервю не може да се обоснове извод, че М. А. Т. е напуснал Сирия поради реална опасност от смъртно наказание или екзекуция, изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или други тежки посегателства срещу личността, а такава опасност не може да бъде изведена и от представените по делото справки, изготвени от Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ от 23.08.2024 г., 27.08.2024г., 08.04.2025 г., 13.10.2025 г. и 22.10.2025 г. относно актуалната политическа, икономическа и социална обстановка в Сирия. Съдът е съобразил също така, че е налице тенденция по завръщане на емигрирали сирийци по родните им места, като страната върви по пътя на възстановяването. Съдът е формирал извод, че след декември 2024 г., след падането на режима на Асад, не се наблюдава влошаване на социално-икономическото положение и ескалиране на военните действия, каквито твърдения е имало в жалбата на молителя. Съобразени са и насоките от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от службата на ВКБООН през 1992 г., в глава V, "В", където е дадено тълкувателно определение за дезертьори и лица, които се отклоняват от военна служба – лице, което е дезертирало или избягало от военна служба просто от неприязън към военната служба или страх от участие в сражение, не е бежанец. Оттук е изведено заключение, че обжалваният административен акт е законосъобразен на всички основания по чл. 146 АПК и като незасегнат от порок, налагащ отмяната му, първостепенният съд е отхвърлил жалбата против него. Според настоящия съдебен състав обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Това е така, защото съдът точно е констатирал, че при произнасяне по молбата за международна закрила същата е разгледана от председателя на ДАБ при съобразяване на разказаната бежанска история и материалноправните предпоставки за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Административният орган е преценил всички относими обстоятелства, декларации и документи, свързани с личното положение на молителя и с актуалната обстановка в държавата му по произход, при съобразяване на разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗУБ. В съответствие с данните по делото, в това число свободно разказаната от кандидата за статут история при провеждане на интервюто, както административният орган, така и първоинстанционният съд обосновано са приели, че не се установява чуждият гражданин да е бил обект на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Видно от представените по административната преписка доказателства жалбоподателят е гражданин на Сирия, роден на [дата]. в [населено място], [заличен текст] по народност, с религиозна принадлежност [заличен текст], женен. Разказва, че е напуснал Сирия на 28.08.2024г., влязъл е нелегално в Турция, където останал около 10 дни, а впоследствие е преминал нелегално заедно с още 10 човека на територията на Република България. Според разказаната бежанска история, причината да напусне страната си по произход, е заради неприключилата война и защото не е отбил редовната си военна служба, а освен това там нямало никакви условия за нормален живот. Споделил е, че жена му, четирите им деца, както и родителите му, четиримата му братя и трите му сестри са останали да живеят в Сирия. Искал да се установи в България, защото е спокойно, да се събере със семейството си и децата му да имат бъдеще. Всички тези елементи от установената фактическа обстановка визират липсата на условията по чл. 8 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец. Цялостният анализ на обясненията на М. А. Т. налага обоснованият извод, че са налице единствено икономически причини за напускане на Сирия, което го прави икономически мигрант. Изводите на съда за липса на законовите изисквания за предоставяне статут на бежанец са правилни и законосъобразни. Административният орган и съдът вярно са констатирали, че в случая не са изложени твърдения и не е установено в държавата по произход чуждият гражданин да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, или нечовешко, или унизително отнасяне, или наказание, каквито изисква разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1-2 ЗУБ. Първостепенният съд е съобразил актуалното състояние в държавата по произход след напускането й от чужденеца въз основа на приобщените по делото справки на Дирекция „Международна дейност“. Правилен е изводът на съда, че състоянието в държавата по произход на М. А. Т. не предполага реална опасност от тежко посегателство, като това по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, изразено в „тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт“. При отчитане на данните от представените пред настоящата касационна инстанция справки с вх. № МД-02-150/15.04.2026 г., вх. № МД-02-155/15.04.2026 г. и вх. № МД-02-МД-02-189/14.05.2026 г., изготвени от Дирекция "Международна дейност и проекти" при ДАБ се установява, че след свалянето от власт на президента Башар ал Асад на 08.12.2024 г., страната е в процес на мащабна политическа трансформация и икономическо възстановяване, като се наблюдава масово завръщане на бежанци (над 1 милион души от съседни страни). Очакванията са за бурен икономически растеж, воден от възстановителните дейности на новото правителство, оценявани на над 200 милиарда долара. С оглед на тези данни неоснователно се явява основното възражение на касационния жалбоподател, че нивото на сигурност в страната не се е подобрило. След като по делото е безспорно установено, че всичките му роднини – съпругата, децата, родителите, братята и сестрите на чужденеца живеят необезпокоявано на територията на Сирия, не може да се счита за доказано, че той не може да пребива там мирно. Що се отнася до нежеланието на чужденеца да изпълни задължението си за отбиване на редовна военна служба, тъй като щял да бъде въвлечен във военни престъпения, следва да бъде отчетено, че определяният като престъпен режим на Асад е свален на 8 декември 2024г., като М. А. Т. е длъжен да изпълни своя дълг към сирийската държавна армия, в случай че бъде повикан. Във връзка с така установената обществено - политическа и икономическа обстановка в страната по произход, настоящата съдебна инстанция съобрази основното правило, формулирано в т. 39 от решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С- 465/07, с което се въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липса на каквито и да били основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му. Такъв не е установен по делото, поради което по отношение на него не следва да намери приложение основанието по чл. 9, т. 3 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че приложените справки за положението в Сирия не дават актуална и точна информация за състоянието на страната. Представените актуални справки са изготвени от дирекция "Международна дейност и проекти" на ДАБ в съответствие с Методологията на Агенцията на Европейския съюз в областта на убежището и са съставени изцяло на базата на внимателен преглед на публично достъпни външни източници на информация. Именно тези справки имат характера на официални писмени документи в производството по ЗУБ и удостоверяват, че компетентният орган е извършил проверка и е установил определени факти, отразени в документите. Справките се изготвят в кръга на правомощията на агенцията и следва да се даде приоритет на доказателствената им тежест, в случай че съдържанието им не се опровергава от други доказателствени източници, какъвто е настоящият случай. Неоснователни са и възраженията в касационната жалба, че съдът не е обсъдил позицията на Министерството на външните работи за нивото на сигурността в Сирия. Индексът за сигурност от страницата на Министерството на външните работи, който касаторът цитира, касае българските граждани и не е относим за гражданите на Сирия. При тези данни се явяват верни правните изводи на съда и като е счел процесното решение на председателя на ДАБ за законосъобразно, и е отхвърлил подадената срещу него жалба като неоснователна, първостепенният съд е постановил правилно решение, което следва да остане в сила. По тези съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,