Решение № 6000 от 22.5.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1541/2020 г.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на С. Марков, [населено място], чрез проц. си представител адв. В. Ценов, против решение 5649/02 октомври 2019 г., постановено по адм. д. 5266/2019 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата и отмяна на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от С. Марков против заповед РА-30-65/26 февруари 2019 г. на директора на Дирекция "Общински строителен контрол", с която, на осн. чл. 225а, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ е разпоредено премахването на незаконен строеж "Модулна стомано-бетонова гаражна клетка", находящ се в [населено място], район [район], [адрес], в ПИ с идентификатор 68134.1105.50. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Правилно и в съответствие с материалния закон административният съд приема, че с оглед предназначението на гаража за задоволяване за дейности, различни от търговски и други обслужващи дейности по смисъла на чл. 56, ал.1 ЗУТ, той не може да бъде квалифициран като преместваем обект (§5, т. 80 ДР ЗУТ), независимо от конструкцията, вида и материалите, от които е изграден. Гаражът е обект на допълващото застрояване по чл. 42, ал. 2 ЗУТ и служи за паркиране под покрив на МПС и за задоволяване лични потребности на собствениците им. Независимо от преместваемостта им гаражните клетки не са преместваеми обекти. Те са строежи и за тях важи разрешителния режим по ЗУТ, а премахването им е по чл. 225а ЗУТ, когато са незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ. Избожените мотиви в обжалваното решение са обосновани и законосъобразни, направен е правилен разбор на приложимите законови норми и са изведени верни изводи. Този съд споделя изцяло мотивите на решаващия съд и препраща към тях, на осн. чл. 221, ал. 2 АПК. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка на Столична община следва да се присъдят разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221 ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав