Решение № 2215 от 14.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15974/2010 г.

Решение № 2215 от 14.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15974/2010 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Данаил Венциславов Кънев, от гр. София, против заповед № ЧР-10-380/16.11.2010 г. на министъра на физическото възпитание и спорта, с която служебното му правоотношение е прекратено на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) - поради получена възможно най-ниската оценка при атестиране. Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед като постановена в нарушение на материалноправните разпоредби на ЗДСл и Наредбата за условията и реда за атестиране на служителите в държавната администрация (НУРАСДА). Моли заповедта да бъде отменена. Ответникът - министърът на физическото възпитание и спорта, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Жалбата е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе по съществото й, съдът взе предвид следното: От събраните по делото доказателства е установено, че жалбоподателят е заемал длъжността "главен експерт" в отдел "Международна дейност и протокол" на дирекция "Национален информационен център" в Министерството на физическото възпитание и спорта. Видно от приложения формуляр за оценка на индивидуалното изпълнение на длъжността (за служители, заемащи експертни длъжности с аналитични и/или контролни функции) е, че с държавния служител е проведено ежегодното атестиране с период на оценяване 01.12.2009 г. - 30.11.2010 г. На 30.11.2009 г. е изготвен работен план съвместно от оценявания и оценяващия, проведена е междинна среща на 04.06.2010 г. Проведена е и заключителна среща и е поставена обща оценка за изпълнението на длъжността. Държавният служител е възразил по поставената му оценка. Възражението е разгледано от контролиращия ръководител, които е потвърдил оценката на 10.11.2010 г. След получаване на окончателната оценка, която е най - ниската възможна при атестиране, министърът на здравеопазването е издал оспорената заповед, с която е прекратил служебното правоотношение на жалбоподателя на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл. При така установената фактическа обстановка настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, направи следните изводи: Жалбата е основателна. Оспорената заповед е издадена от компетентния орган, отговаря по форма и съдържание на посочените в чл. 108 от ЗДСл изисквания, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но същата е в нарушение на материалноправните разпоредби на ЗДСл и НУРАСДА. Поставената оценка на показателите на компетентност не отговаря на изискванията на чл. 20 от НУРАСДА. В цитираната норма подробно са описани критериите при оценяване на показателите за компетентност, които не са съобразени от оценяващия ръководител и съответно оценката по тези показатели не е извършена съобразно изискванията на закона. Действително съдържанието на оценката и обективността й не са предмет на съдебен контрол, но в правомощията на съда е да осъществява контрол относно спазването на критериите при оценяването, регламентирани в чл. 16 - 21 от НУРАСДА. В наредбата са уредени задължителни правила за атестирането на държавните служители, чието стриктно съблюдаване е гаранция за обективността, безпристрастността и компетентността на извършваното оценяване. Констатираното нарушение се отразява върху дадената обща оценка, поради което следва, че атестирането е проведено в нарушение на материалноправните изисквания на НУРАСДА. Освен това даденият коментар на оценяващия ръководител на общите постижения и поведението на оценявания сочат на допуснати от държавния служител дисциплинарни нарушения и не са свързани с целите на атестирането, регламентирани в чл. 1, ал. 2 от НУРАСДА. Основна цел на системата за атестиране чрез оценка на трудовото изпълнение е да се подобри дейността на съответната администрация чрез ефективно управление на изпълнението на всеки отделен служител по отношение на постигането на целите, изпълнението на задълженията и развиването на личната компетентност, както и да се определят нуждите от развитие на всеки служител и подобряване на професионалната му компетентност. Допуснатите от жалбоподателя нарушения на служебната дисциплина са основание за реализиране на дисциплинарната му отговорност, но не и за прекратяване на служебното му правоотношение на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл. Следователно изложения коментар на оценяващия ръководител при поставяне на общата оценка противоречи на целите на атестирането, което е довело и до противоречие на оспорената заповед с целта на закона. С оглед на изложеното оспорената заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, от АПК Върховният административен съд, пето отделение,