Решение № 890 от 27.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1734/2015 г.

Решение № 890 от 27.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1734/2015 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационнa жалбa от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Пловдив против Решение № 2705/10.12.2014 г. по адм. д. № 3/2014 г. на Административен съд Пловдив, с което е отменен РА № 1612006093/11.07.2013 г. и РА за поправка № 1327986/11.09.2013 г. на ТД на НАП - Пловдив, потвърдени с Решение № 1113/25.10.2013 г. на ДД "ОДОП" - Пловдив, с който на Марияна Петрова Бориспасова от гр. Раковски при условията на чл. 19, ал. 1 ДОПК са установени задължения и лихви.

Касаторът твърди, че решението е неправилно. Релевирани са касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли за отмяна на съдебното решение и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът Марияна Петрова Бориспасова от гр. Раковски чрез адв. Марина Христова, в представен писмен отговор по касационната жалба взема становище за неоснователност. Желае решението да бъде оставено в сила. Претендира направените разноски - адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, за които представя списък и документи за плащане.

Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е, частично основателна, по следните съображения:

С разпоредбата на чл. 19 ДОПК е създаден особен случай на лична имуществена отговорност на лицата, управляващи задължени за данъци или осигурителни вноски субекти - задължени лица по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК. Предвидени са няколко хипотези, при които възниква отговорността. Предмет на касационна проверка в настоящия случай е наличието или липсата на предпоставките по чл. 19, ал. 1 ДОПК. Кумулативно необходимите предпоставки за това са:

• лицето да има качеството на чл. на орган на управление или управител на задължено лице по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК, към момента за който са установени публичните задължения за последното;

• да е налице поведение на това лице, изразяващо се в укриване на факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител;

• вследствие на това поведението, да не могат да бъдат събиран задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски.

Отговорността е ограничена до размера на несъбраното задължение.

Не е спорно и е установено по делото, че РЛ е било управител и едноличен собственик на капитала на "Империал МЛ" ЕООД в периода на възникване на задължения на дружеството за данъци, установени с влезли в сила ревизионни актове: РА № 1600467/11.04.2006 г. и РА № 160800041/2.04.2008 г., установяващи задължения на дружеството по ЗДДС и ЗКПО за 2004 г., 2005 г. и до 31.05.2006 г. в общ размер на 160 390,67 лв. и лихви - 135 786,46 лв. Задълженията са формирани на база констатации при ревизиите за нереални фактурирани доставки на стоки и услуги, за които незаконосъобразно е ползван данъчен кредит, и на това основание, не са признати и осчетоводените със същите фактури разходи и е преобразуван финансовия резултат, вследствие на което е определен допълнителен корпоративен данък за ревизираните 2004 и 2005 години.

Като влезли в сила, ревизионните актове се ползват с доказателства сила относно обстоятелствата, формиращи задълженията.

Безспорно е, че при ползване на данъчен кредит с фактури, които не отразяват реални доставки, са налице предпоставките по чл. 19, ал. 1 ДОПК:

• лицето да има качеството на орган на управление - управител и едноличен собственик на капитала на дружеството, към момента за който са установени публичните задължения за последното;

• налице е поведение на това лице, изразяващо се в укриване на факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите, като последващото поведение на лицето също е в продължение на покриване кумулативните изисквания за отговорност по чл. 19, ал. 1 ДОПК, а именно:

• прехвърляне дружеството на трето лице - Симеон Григоров Ганев, с вписано решение № 3966/23.06.2006 г. по ф. д. № 2190/2004 г. на Пловдивския окръжен съд, което лице видно от данни по търговския регистър лицето Симеон Григоров Ганев с ЕГН ********** е приобретател освен на това дружество, и на десетки други дружества - около 50 на брой, вероятно голяма част от тях с установени задължения, каквото е дружеството на Марияна Петрова Бориспасова;

• регистриране на ново дружество с решение № 3799/30.06.2006 г. по ф. д. № 2046/2006 г. на Пловдивския окръжен съд - "Импаст" ЕООД с едноличен собственик на капитала и управител ревизираното лице - Марияна Бориспасова.

Тези действия са предприети от Марияна Бориспасова след като й е бил връчен ревизионен акт № 1600467/11.04.2006 г. с установени данъчни задължения.

Безспорно установено е, че органът по приходите е предприел съответните действия във връзка с изпълнение на ревизионните актове, като е образувано изп. д. № 6267/2007 г., но е налице невъзможност за събиране на установените публични вземания в пълен размер.

Било е завело дело за несъстоятелност - т. д. № 705/2009 г. на Пловдивския окръжен съд, приключило с решение № 124/30.03.2010 г., с което "Империал МЛ" ЕООД е обявено в неплатежоспособност, считано от 14.02.2005 г. С решение № 217/29.04.2011 г. по същото дело, дружеството е заличено от търговския регистър.

С предявяване на РА на дружеството и влизането му в сила, въз основа на отразеното в него, както и с последващото поведение на лицето, са доказани действия, изразяващи се в укриване на факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите и препятстване събиране на вземанията. Управителят като представител на дружеството е бил длъжен да подаде СД по ЗДДС, в която вярно да отрази извършените и получени облагаеми доставки за съответните периоди. Разликата между декларираното по надлежния ред и действително установеното при ревизията е укриване по смисъла на чл. 19, ал. 1 ДОПК. Недопустимо е управителя да се позовава на действия на счетоводителя на дружеството, след като отговорността за укриването е за него, който съобразно качеството си на управител и на едноличен собственик на капитала, е съзнавал смисъла и значението на действията по подаване на СД, които са подписани от самата нея - Марияна Петрова Бориспасова, съответно и ползване на фалшиви документи за приспадане на данъчен кредит, с което пряко се ощетява бюджета. Последващите действия, свързани с прехвърляне предприятието на трето лице, след извършена ревизия и издаден РА, потвърждават умисъла на лицето по смисъла на чл. 19, ал. 1, т. 2 ДОПК. При такъв правоприемник на неограничен брой дружества, е налице съзнателно осуетяване заплащането на задълженията с прехвърлянето му на лице, което по всяка вероятност е без каквото и да е имущество и доходи.

При тези данни, мотивите на съдебното решение за липса на предпоставките по чл. 19, ал. 1 ДОПК, са изцяло в противоречие с доказателствата по делото.

Доказателства, както за причинна връзка между укритите от управителя данни и неудовлетвореното вземане, така и за това, че органите по приходите не са могли да съберат установените с РА публични задължения на дружеството, са налице и неправилно не са възприети от първоинстанционния съд.

Спрямо имуществените права на дружеството са предприети действия - образувано е изпълнително дело и видно от информацията, получена с писмо от ТД на НАП, вземанията не са покрити изцяло. Посоченото поведение на управителя е причина за обсъжданата несъбираемост на публичните вземания. Приходните органи са предприели всички необходими процесуални действия за събиране на вземанията от основния длъжник.

Въпреки законосъобразността на РА при наличие на предпоставките по чл. 19, ал. 1 ДОПК, отмяната му от първоинстанционния съд следва да се потвърди в една част за задължения, които към настоящия момент са погасени с абсолютна погасителна давност.

Към момента, част от установените задължения са погасени поради изтичане на 10-годишния давностен срок по смисъла на чл. 171, ал. 2 ДОПК, поради което възражението за давност, поддържано от жалбоподателя пред първоинстанционния съд, е основателно към настоящия момент относно задълженията за ДДС за 2004 г. и 2005 г., ведно с лихвите за забава, както и задължението за корпоративен данък за 2004 г., ведно с лихвите за забава.

Съобразно настъпилата абсолютна погасителна давност, обжалваното решение е правилно като краен резултат в частта, с която е отменен оспорения РА в частта за установените задължения за 2004 г. - изцяло и за 2005 г., задълженията за ДДС, формирани от непризнат данъчен кредит.

В останалата част, РА е законосъобразен и неправилно е отменен от първоинстанционния съд.

Видно от РА № 1327986/11.09.2013 г., който е за поправка на РА № 1612006093/11.07.2013 г., установените задължения, които не са погасени по давност, са следните:

По ЗДДС (отм.):

• м. 01.06 г. - 3 114, 97 лв. и лихви - 2795, 83 лв;

• м. 02.06 г. - 6 738, 18 лв. и лихви - 5983, 56 лв.;

• м. 03.06 г. - 5 054, 18 лв. и лихви - 4434, 31 лв.;

• м. 04.06 г. - 2 036, 15 лв. и лихви - 1765, 18 лв.;

• м. 05.06 г. - 6 029, 10 лв. и лихви - 5161, 50 лв.

По ЗКПО (отм.):

• за 2005 г. - 41 123,20 лв. и лихви - 36 279, 27 лв.

За останалите непокрити задължения - ДДС за периода м. 01-м. 05.2006 г., включително и по ЗКПО за 2005 г., в посочените по-горе размери по РА за поправка на издадения РА, отговорността по реда на чл. 19 ДОПК е на едноличния собственик и управител на "Империал МЛ" ЕООД, който безспорно за тези периоди е било ревизираното лице - Марияна Петрова Бориспасова.

Съобразно изложеното, решението в частта, с която е отменен РА, поправен съответно с РА за поправка, в частта за установените задължения по ЗДДС за посочени периоди от 1.01 до 31.05.2006 г., и по ЗКПО за 2005 г., ведно със съответните лихви за забава, следва да се отмени и вместо него се постанови друго по същество, с което да се отхвърли оспорването като неоснователно в тази част, по изложените мотиви в настоящото решение.

В останалата част, решението е правилно като краен резултат, но с мотивите изложени в настоящото решение, въз основа на което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото разноските следва да се преизчислят съобразно уважената и съответно отхвърлена част от първоначалната и от касационната жалба.

Присъдените от първоинстанционния съд разноски в полза на жалбоподателя в размер на 360, 97 лв. следва да бъдат намалени до размер на 240 лв., съобразно отменената част на решението.

За касационната инстанция на ответника Марияна Петрова Бориспасова се дължат разноски в размер на 720 лв. за изготвен отговор по касационната жалба от упълномощен адвокат, от общо заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв., съобразно частично уважената част от касационната жалба на ДД "ОДОП" - Пловдив.

На касатора - Д "ОДОП" следва да се дължи юрисконсултско възнаграждение определено по реда на чл. 161 ДОПК, съобразно уважената касационна жалба в размер на 3735 лв. за всяка съдебна инстанция, или общо в размер на 7470 лв.

По компенсация, разноски за настоящата инстанция следва да се присъдят в полза на Дирекцията - юрисконсултско възнаграждение в размер на 6750 лева, общо за двете съдебни инстанции.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,