Решение № 236 от 9.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9637/2013 г.

Решение № 236 от 9.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9637/2013 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "Скорпи Тур - 97" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. "Акад. Андрей Сахаров" № 1, ет. 5, представлявано от управителя Валентин Илиев Маринов, чрез процесуалния му представител адв. Цветанка Михайлова против решение № 3286 от 16.05.2013 г., постановено по адм. дело № 2895/2013 г. по описа на Административен съд - София град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на "Скорпи Тур - 97" ЕООД срещу решение от 27.02.2013 г. на председателя на Патентно ведомство и касаторът е осъден да заплати на Патентно ведомство сумата от 150 лева - юрисконсултско възнаграждение. В жалбата си касаторът навежда доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът не е преценил правилно събраните доказателства, в резултат на което е стигнал по неправилни изводи. Претендира съдебни разноски. Ответникът - Председателят на Патентно ведомство, чрез процесуалния си представител - юрк. Батаклиев, в съдебно заседание, застъпва становище, че касационната жалба е неоснователна, а решението е постановено в съответствие с процесуалните правила при правилно прилагане на материалния закон. Ответната страна -"Медия Макс БГ 2008" ЕООД, не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадeна от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалване, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът намира същата за неоснователна. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на "Скорпи Тур - 97" ЕООД срещу решение от 27.02.2013 г. на председателя на Патентно ведомство, с което е отказано вписване в Държавния регистър на марките на договора за предоставяне на правото на използване на марка с рег. № 71397 DANCE CENTER PLAZA словна от "ЕМ ПИ СИ - 2004" ООД на "Скорпи Тур-97" ЕООД. Решението е правилно Спорът по делото се свежда до въпроса към кой момент председателят на Патентно ведомство следва да проверява наличието на предпоставките по чл. 22 ЗМГО и по конкретно дали страна по лицензионния договор е именно притежателят на право върху марката, към момента на сключване на договора или към момента на вписването му в държавния регистър, или казано по друг начин какво е значението и действието на вписването. Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗМГО притежателят на право върху марка може да разреши използването й за всички или за част от стоките или услугите, за които е регистрирана, и за част или за цялата територия на Република България с лицензионен договор в писмена форма. Разрешение за използване на марка, която е съвместно притежание, се дава с писменото съгласие на всички съпритежатели, освен ако между тях е уговорено друго. Лицензията може да бъде изключителна или неизключителна. Когато не е уговорено друго, лицензията се счита за неизключителна. Лицензодателят на изключителна лицензия няма право да предоставя лицензии със същия предмет на други лица. Той има право да използва марката, ако това е изрично уговорено. Лицензионният договор се вписва в Държавния регистър по искане на една от страните, към което се прилага извлечение от него, което съдържа идентификационните данни на лицензодателя и лицензополучателя, данни за марката и регистровия й номер, срок на договора и е скрепено с подписите и печата на страните. Патентното ведомство издава удостоверение за вписването. Договорът за лицензия има действие по отношение на трети лица от датата на вписването му в Държавния регистър. Съгласно чл. 587, ал. 1 ТЗ с договора за лицензия носителят на право върху изобретение, полезен модел, промишлен дизайн, марка, топология на интегрална схема или производствен опит - лицензодател, отстъпва срещу възнаграждение изцяло или отчасти на лицензополучателя ползването му. Лицензионният договор се сключва в писмена форма. Анализът на цитираните разпоредби води до извода, че лицензионният договор, за да се противопостави на трети лица, то същият следва да е вписан преди това. Следователно след като вписването на лицензионния договор е поискано след вписване на новото обстоятелство, отнасящо се до прехвърляне правото върху марката, то лицензионният договор /тъй като не е вписан преди прехвърляне на правото върху марката/ не може да се противопостави на новия притежател на правото върху марката. Именно поради горното обстоятелството, дали страна по лицензионния договор е притежателят на марката, следва да се преценява към момента, в който е поискано вписването на договора, а не към момента на сключване на договора. Точно в това е смисъла на вписването - лицензионният договор да се противопостави на трети лица. Ето защо след като не е вписан в държавния регистър на марките, лицензионният договор не може да се противопостави на новия притежател на правото върху марката. Т. е. правилно административният орган е приел, че за да извърши вписването на лицензионния договор в държавния регистъра на марките е необходимо и съгласието на новия притежател на правото върху марката, защото в противен случай е налице нарушение на чл. 13, ал. 1, чл. 15 и чл. 22, ал. 1 ЗМГО. Съдът е постановил решението си при вярно установени фактически обстоятелства и точно приложение на материалния закон. Правилен е изводът на съда, че заявеният за вписване лицензионен договор е сключен преди прехвърляне на марката, но доколкото той не е вписан в регистъра преди това прехвърляне, то договорът за лицензия не може да се противопостави на трети лица, които са придобили и вписали права върху същата марка, каквото е "Медия Макс БГ 2008". Според чл. 13, ал. 1 и чл. 15 от ЗМГО, притежателят на марката, може да забрани използването й, за което не е дал съгласие. Чл. 73, ал. 1 от ЗМГО предвижда от своя страна, че използването в търговската дейност на знак по смисъла на чл. 13 без съгласието на притежателя съставлява нарушение, тоест законът изисква даването на изрично съгласие от притежателя за използване на марката от друго лице. Притежател на процесната марка към момента на подаване на заявлението за вписване на договора е Медия Макс БГ 2008". По досието на марката в Патентно ведомство няма данни притежателят да е потвърдил договора за предоставяне на изключителна лицензия, или да е дал съгласие за използване на марката. Правилен е и извода на АССГ, че вписването на договора за изключителна лицензия е недопустимо, тъй като същият ще заблуди третите лица относно действителността на сделката с права върху марката, за която няма съгласие на вписания собственик към момента на поисканото вписване на договора за лицензия. Ето защо като е приел, че обжалваният административен акт е законосъобразен и е отхвърлил жалбата срещу него, АССГ е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден. Предвид изхода на спора неоснователна е претенцията на касатора за присъждане на съдебни разноски, с оглед на което същата следва да се остави без уважение. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение