Решение № 611 от 12.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1993/2008 г.

Решение № 611 от 12.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1993/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Емануела Балевска Производството е по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК във вр. с чл. 218а б. "а" ГПК (отм.). Г. М. И. и Ж. Г. И., и двамата от гр. В. чрез адв. Т. Р. АК Варна обжалват и искат да се отмени Решение № 100 от 01.02.2008 г. по гр. възз. д. № 1789/2007 г. на Варненския окръжен съд, с което е отменено Решение № 875 от 26.03. 2005 г. по гр. д. № 5646/2005 г. на Варненския районен съд и допълнително постановеното на основание чл. 192, ал. 2 ГПК (отм.) Решение Nо 2285 от 12.07.2007 г. по същото дело и е постановено ново решение, с което на основание чл. 108 ЗС Г. И. и Ж. И. са осъдени да предадат на П. Д. Я. владението на собствения му недвижим имот- имот № 1231 по КП "Манастирски рид, Б. чешма и Д. " гр. В. кв. Виница, с площ от 1080 кв. м., както и на основание чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.) е отменен НА № 108/1996 г., присъдени са разноски по делото. Поддържа се, че обжалваното решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, отменителни основания по см. на чл. 218б б. "в" ГПК (отм.). В срока по чл. 218г ГПК (отм.) не е постъпило писмено възражение от ответника по касация П. Д. Я.. По подадената касационна жалба, състав на ВКС - второ отделение на гражданската колегия, намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в ал. 1 ГПК (отм.), съдържа мотивирано изложение на релевираните основания и е процесуално допустима. С обжалваното въззивно решение, окръжният съд по жалба на П. Я. е отменил решението на първата инстанция по отхвърления иск по чл. 108 ЗС и след като на базата на самостоятелни фактически и правни изводи е приел, че по силата на Решение на ПК Варна № 283/1995 г. ищецът като наследник на П. П. / внук/ се легитимира като правоимащо лице по см. на чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ и собственик на възстановената земеделска земя с площ от 5 . 000 дка, попадаща в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, имот пл. № 7949 по КП от 1956 г., а ответниците Г ползват без правно основание, тъй в рамките на проведения косвен контрол за законосъобразност е установено нарушение на императивните изисквания за трансформиране правото на ползване в право на собственост на основание § 4а от ЗСПЗЗ и не са зачетени признатите права по констативен НА № 108/1996 г. / част от този имот, съставляващ по КП на м. "М" имот Nо 1231, е постановил ново решение, с което заявеният ревандикационен иск е уважен, като на основание чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.) е отменен и НА Nо 108/1996 г.. Решението на въззивния съд е валидно, процесуално допустимо и правилно. С Решение Nо283/02.01.1995 г. на ПК Варна, на наследниците на П. Г. П., е възстановена собствеността на бивша земеделска земя, землището на гр. В., кв. Виница, от 5 000 кв. м., съставляваща имот пл. № 7949 по КП на м. "Д" от 1956 г. при граници: от две страни пътища, гора и имот на Г. Д. Този поземлен имот попада в терен по § 4 ЗСПЗЗ. Наследници по закон на покойния П. П. - починал 05.08.1985 г. са дъщерите М. и Д., последната също починала през 1994 г. и заместена в наследственото правоприемство от деца Г. и П., последният ищец по делото. При изготвяне КП на м. "М" от 1990 г. имотите на ползувателите са заснети, като между тях е и имот № 1231, който се ползва от ответниците Г. Съгласно Препис-извлечение № 521/5.11.1968 г., на основание Постановление № 21 на ЦК на БКП и МС от 31.01.1963 г. Г. М. И. е получил безвъзмездно пустееща земя с. В. при граници В. К. и Б. Н. и път, с по силата на Констативен НА № 108/1996 г. признава право на собственост по реда на § 4а от ЗСПЗЗ, ползувателите са признати за собственици на основание трансформирано право на ползване в право на собственост на основание § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ на 600 кв. м. земя в зона за земеделско ползване, находяща се в м. "Л" в землището на кв. Виница, представляващо имот пл. № 1231 от проекто плана на м. "М". Решението на въззивния съд е обосновано и законосъобразно по основния спорен/ според касаторите/ въпрос за материално-правната легитимация на ищеца и прякото доказване на факта, че праводателят му П. П. е притежавал титул за собственост на възстановената собственост. Решението на поземлената комисия, на което ищецът основава правото си на реституираната земеделска собственост е влязъл в сила административен акт, с конститутивно действие и го легитимира надлежно като собственик. В рамките на проведения косвен контрол за законосъобразност на решението на ПК като административен акт, по повод на оспорването от страна на ответниците, решаващият съд правилно и обосновано е достигнал до извода, че наследодателят П е бил собственик на земеделската земя от 5.000 дка, отчуждена при колективизацията на земеделската собственост 1 г.. Изводите на съда се базират не само на събраните гласни доказателства, но и на писмени такива: делбен протокол, емлячен регистър, на които доказателства е даден приоритет при анализа на доказателствата и формиране на крайния правен извод на съда, че земеделската земя е била собственост на основание придобивна давност от П. П., поради което и наследниците му имат качеството на правоимащи лица по см. на чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ. Обоснован е и изводът на съда относно идентичността на имота, възстановен на ищеца като наследник на П. П. с площ от 5 000 кв. м. и този, който ответниците са получили за ползване по силата на ПМС 21/63 г. . въпреки различно посочените наименования на местностите. Възстановената в стари/ възстановими/ реални граници земеделски имот е в м. "Д", имот Nо7949 по КП от 1956 г.. Ответниците имат предоставено право на ползване в м. "Л" имот № 1231 по проекто КП на с. о. "М". Заключението на изслушаната СТЕ е проследило регулационните промени на имот 7949 по КП от 1956 г., и е обосновал фактическия извод, че в рамките на този имот, по последващия кадастрален план, се включва имот № 1231, наред с описаните други имоти, като за целта е изготвена комбинирана скица, с оглед на която не може да има съмнения за идентичността на местности и съвпадения на имот пл. № 1231 като част от имот 7949 по стария КП. Ревандикационният иск на П. Д. Я. е уважен при наличие на всички законни предпоставки и атакуваното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 218ж ал. 1 ГПК (отм.), състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия