Решение № 206 от 31.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6832/2014 г.

Решение № 206 от 31.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6832/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Светла Цачева Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 181 от 06.02.2015 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 584 от 31.03.2014 г. по гр. д. № 4294/2013 г. на Софийски апелативен съд, с което е уважен иск с правно основание чл. 576 ГПК вр. с чл. 582 ГПК, предявен от Т. П. против М. П., двамата от Република С., за прогласяване нищожност на нотариален акт № ., т.., рег. № ., дело № . от 2008 г. на нотариус с рег. № . по регистъра на Нотариалната камара. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправния въпрос по приложението на чл. 235, ал. 2 ГПК вр. с чл. 576 ГПК вр. с чл. 582 ГПК, а именно следва ли въззивния съд да формира изводите си за фактите след обсъждане на всички доказателства в тяхната цялост и в частност как следва да се извършва преценка кога нотариалното удостоверяване е нищожно поради нарушаване на изискването за назначаване на преводач. В своята трайно установена практика по приложението на чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК, Върховният касационен съд е приел, че съдът основава решението си въз основа на приетите за установени обстоятелства по делото; при спор относно фактите, в мотивите към решението обосновава изводите си кои факти приема за осъществили се и кои не и въз основа на какви доказателства, извършвайки преценка на достоверността и доказателствената сила на всяко от доказателствата и съпоставяйки ги в тяхната взаимна връзка и зависимост. В този смисъл решение № 177 от 28.07.2015 г. по гр. д. № 6369/2014 г., IV г. о.; решение № 470/16.01.2012 г. по гр. д. № 1318/2010 г. на IV г. о.; решение № 217 от 9.06.2011 г. по гр. д. № 761/2010 г., IV г. о; решение № 126 от 9.05.2011 г. по гр. д. № 421/2009 г., IV г. о. на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК Така установената съдебна практика несъмнено следва да бъде прилагана и в производството по иск с правно основание чл. 576 ГПК при формиране преценката на съда нищожно ли е нотариално действие, извършено без в нотариалното производство да е назначен преводач. За да формира извод, че нотариалното удостоверяване е нищожно поради нарушение на чл. 582 ГПК, съдът следва да установи, че участващо в нотариалното производство лице не знае български език, а езикът, с който си служи е непознат за нотариуса. Изводът, че лицето не е знаело български език следва да почива на доказателства, че лицето не е владеело български език в степен да разбира правното значение и последиците от сделката. Съдът следва да извърши съвкупна преценка на доказателствата относно разбирането на езика от участвалото в нотариалното производство лице към момента на нотариалното удостоверяване; относно способността на лицето да разбира не само думи и фрази, необходими му при обичайно ежедневно общуване, но и използваните правни изрази, чрез които са обективирани волеизявленията, предмет на нотариално удостоверяване. За установяване на факта на разбиране на български език са допустими всички доказателствени средства, в т. ч. писмени доказателства, съдържащи изявления на лицето, за което се твърди, че не разбира български език, свидетелски показания, както и експертно заключение на лингвист. Заключението на експерта лингвист, което обичайно е основано върху непосредствените впечатления на вещото лице от словесно общуване с лицето, следва да бъде съпоставено с всички доказателства относно факта на владеене на езика към момента на нотариалното удостоверяване като се съобразява и възможната промяна във времето на паметовите способности и възможностите на лицето за изразяване на чужд език. В обжалваното въззивно решение на Софийски апелативен съд е прието за установено, че с нот. акт № . от 2008 г. ищецът е продал на ответника недвижим имот - ателие № 3, находящо се в [населено място], Зона Б-18, [жилищен адрес] срещу определена продажна цена. Прието е, че сделката е изповядана от нотариуса без преводач; че сръбският език е непознат за нотариуса, а продавачът не е владеел български език в степен, позволяваща му да разбира написаното в нотариалния акт и прочетено от нотариуса. Прието е, че сделката е изповядана в нарушение на чл. 582 ГПК - без да е назначен преводач, поради което нотариалното удостоверяване е нищожно. В касационна жалба против въззивното решение на Софийски апелативен съд, постъпила от М. П. се поддържа, че съдът е формирал извод относно разбирането на български език от прехвърлителя по сделката без да обсъди доказателствата по делото в тяхната цялост и в частност писмените доказателства, сочещи за владеене на езика в достатъчна степен, за да не се налага назначаване на преводач в нотариалното производство. Моли се за отмяна на въззивното решение и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което предявеният иск да се отхвърли като неоснователен. Претендират се съдебни разноски. Ответникът по касационната жалба Т. П. счита, че въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационните оплаквания срещу въззивното решение са основателни. В нарушение на съдопроизводствените правила, съдът не е обсъдил доказателствата по делото в тяхната цялост. Изводът, че ищецът не е разбирал български език в степен, позволяваща изповядане на сделката без преводач, съдът е формирал въз основа на заключение на вещо лице - специалист по българска филология, без обаче да обсъди детайлно мнението на експерта относно възможностите на лицето да разбира значението на правните термини. Не е съобразил експертното заключение в частта му, съгласно която ищецът разбира значението на правните термини, които са част от общоупотребимата лексика в двата езика - сръбски и български, както и че заключението на експерта е изградено единствено върху демонстрираните пред него от ищеца познания по български език при проведен свободен разговор. Съдът е обсъдил избирателно показанията на разпитания свидетел нотариус А. И., удостоверила процесната сделка, спирайки се единствено на изявлението и, че тя самата не владее говоримия от ищеца сръбски език. Съдът не е обсъдил показанията на свидетеля И. в частта им, установяваща, че след като е констатирала, че страните са чужди граждани ги е разпитала, за да установи дали владеят български език в степен, която им позволява да разбират правните последици и значението на сключената сделка и е пристъпила към изповядането след като не е имала никакви съмнения, че продавачът разбира български език, както и последиците на сделката. Въззивният съд не е обсъдил писмените доказателства - нотариален акт № 76 от 2004 г., с който ищецът е закупил процесният имот от трети лица без преводач и не е оспорвал нотариално удостоверяване като невалидно. Не е съобразил представените по делото протокол на общо събрание на съдружниците на [фирма] и дружествен договор от 27.08.2008 г. (денят преди процесната сделка) за актуализиране устав на дружество, подписани от ищеца в качеството му на съдружник без преводач; нотариална покана, представена от ищеца за заверка от нотариус на 04.02.2011 г., без да е ползвал преводач; изходяща от ищеца жалба до Софийски градски съд; заявления от ищеца до Софийски градски съд от 30.03.1998 г., от 18.02.2000 г. и от 28.02.2002 г.; протокол от 21.02.2011 г. за изключване на съдружник, протокол от 29.03.1998 г. за учредяване на търговско дружество, дружествен договор от 30.03.1998 г., декларация, че не е в производство по несъстоятелност, осъден за банкрут или лишен от право да упражнява търговска дейност, спесимен с подписа на ищеца, нотариално заверен на 12.03.1998 г. и множество други документи на български език, касаещи търговската дейност на дружество [фирма], всички подписани от ищеца в качеството му на управител, без да е ползван преводач. Въззивният съд е възприел безкритично показанията на свидетеля Г. Г., съгласно която ищецът винаги е говорил само сръбски език; че го е придружава, за да му превежда на български език, когато се явява пред нотариус или в други учреждения - показания, явяващи се в явно противоречие с многобройните писмени доказателства (документи, съдържащи правни термини, в т. ч. идентични с тези по оспорваното нотариално удостоверяване) сочещи, че ищецът е сключвал сделки и е извършвал множество действия, свързани с търговската му дейност в България без да се налага превод на документите. Съвкупната преценка на доказателствата по делото обуславя извод, че извършеното нотариално удостоверяване на покупко-продажбата по нот. акт № ., т.., рег. № .., дело № . от 2008 г. на нотариус с рег. № . по регистъра на Нотариалната камара не е в нарушение на чл. 582 ГПК, поради което изводът на въззивният съд за нищожност на нотариалните действия е неправилен. Ищецът е знаел български език в степен, позволяваща му да разбира правното значение и последиците от сделката, поради което извършените без преводач нотариални действия не са нищожни. Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК и тъй като по делото не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, следва да бъде постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор, с което предявеният иск за прогласяване на нищожност на нотариалните действия по нот. акт № 132 от 2008 г. на основание чл. 576 ГПК се отхвърли като неоснователен С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на касатора, ответник по предявените искове, следва да бъдат присъдени направените в хода на инстанционното производство съдебни разноски общо в размер 8484 лева, от които 2484 лева внесени държавни такси и 6000 лева, съставляващи изплатени адвокатски възнаграждения по договори за правна помощ с адвокат Г. К. Д. от Софийска адвокатска колегия. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение