Решение № 5970 от 11.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1328/2009 г.

Решение № 5970 от 11.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1328/2009 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Пегас лимитид" ООД - гр. Бургас срещу решение № 1048/28.11.2008 г., постановено по адм. дело № 948/2008 г. по описа на Административен съд - гр. Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 0200297/09.05.2007 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Бургас, потвърден в обжалваната част с решение № РД-10-313/04.07.2007 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас в частта за доначислен ДДС в размер на 7 437,20 лв. и лихви за забава в размер на 178,83 лв. за данъчен период месец декември 2006 г. Касационните оплаквания са насочени към нищожност на ревизионния акт, поради наличието на АПВ за същия период. Касаторът се оплаква, излагайки доводите за несъгласие с решението на първоинстанционния съд, който се е обосновал с указания на висшестоящата инстанция. Иска отмяна на обжалваното решение и обявяване на ревизионния акт за нищожен поради неизпълнение изискванията на чл. 133 и чл. 134 ДОПК. Ответникът по касационната жалба дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като правилно административният съд е приел, че се касае за подобрения върху чужд имот. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е приел, че законосъобразно органът по приходите е доначислил ДДС на основание чл. 55, ал. 1 и 5 ЗДДС (отм.), тъй като услугите - СМР на обект "Газостанция и бензиностанция" са извършени върху чужд имот и представляват подобрение по смисъла на чл. 92 ЗС. Съдът е обсъдил приложения като доказателство по делото предварителен договор за право на ползване на процесния имот, с който страните са се задължили да сключат окончателен договор за това право за срок от 20 години. Съдът е приел, че предварителния договор няма прехвърлително вещноправно действие, поради което извършените СМР върху него могат да се квалифицират само като подобрения на чужд имот. Съдът е направил извод, че се касае за извършване на услуга по смисъла на чл. 9 ЗДДС (отм.) с получател собственика на имота, в резултат на което е налице доставка съгласно чл. 6 ЗДДС (отм.) и тя е безвъзмездна, като съдът се е аргументирал с чл. 10, т. 6 ЗДДС (отм.). Относно позоваването от страна на жалбоподателя на чл. 6б ЗДДС (отм.), съдът е счел, че тази разпоредба е неприложима за процесния случай, тъй като е установено, че са извършени подобрения върху чужд имот, а цитираната правна норма се отнася до ремонт, а не до подобрения. Обжалваното решение е правилно. Няма спор по установената от съда фактическа обстановка. Извършените СМР през процесния период - месец декември 2006 г. са подобрения върху чужд имот съгласно разпоредбата на чл. 92 ЗС. Правилно първоинстанционният съд е приел, че сключения предварителен договор за учредяване право на ползване няма вещнопрехвърлително действие. Затова всички извършени СМР в чуждия имот представляват подобрения, които отиват в патримониума на неговия собственик. Правилно съдът е счел, че е налице извършена доставка, за която жалбоподателят е следвало да начисли ДДС на основание чл. 55, ал. 1 и 5 ЗДДС (отм.). С приемането на анекса между страните по предварителния договор не се променят горните изводи. Това е така, защото когато наемателят извършва подобрения върху имота на наемодателя, то те отиват в патримониума на собственика на имота. Налице е безвъзмездна доставка на услуга, по която доставчикът на СМР е длъжен да начисли ДДС, но, не се дължи право на приспадане на данъчен кредит - чл. 10, т. 6 ЗДДС (отм.). Правилно съдът е приел, че е неприложим чл. 6б, ал. 1 ЗДДС (отм.). Тази правна норма е в сила от 01.10.2006 г. и е озаглавена "Липса на доставка в случаите на извършване на услуга по ремонт и/или подобрение на нает или предоставен за ползване актив". Разпоредбата на чл. 6б, ал. 1 ЗДДС (отм.) гласи, че не е доставка по смисъла на този закон безвъзмездното извършване на услуга от държател (ползвател по ремонт на нает или предоставен за ползване актив в случаите, когато активът е бил нает или предоставен за ползване на държателя) ползвателя непрекъснато за срок не по-кратък от три години. Ал. 2 пък се отнася само до концесионер, какъвто не е касатора и според нея не е доставка по смисъла на този закон извършването на услуга от концесионер по подобрение на предоставен за ползване актив, когато това е условие и/или задължение по договора за концесия. Следователно, законодателят в двете алинеи на чл. 6б ЗДДС (отм.) е разграничил две самостоятелни хипотези. В първата попадат всички ползватели или наематели на активи, които извършват ремонти, а втората хипотеза се отнася за подобрения, но само за по-ограничен кръг правни субекти концесионери, какъвто не е касатора. Процесните СМР по изграждане на газостанция и бензиностанция, за които е издадено строително разрешение в никакъв случай не могат да се квалифицират като ремонт, а са подобрения върху чуждия имот. Относно датата на възникване на данъчното събитие правилно и органа по приходите и съда са приели, че то се определя по правилата на чл. 25, ал. 2 ЗДДС (отм.) и това е датата на издаване на фактура № 760/18.12.2006 г., по която касаторът е упражнил право на приспадане на данъчен кредит в противоречие с чл. 10, т. 6 ЗДДС (отм.). Процесната фактура е издадена от "Благоустроител 2000" ЕООД - подизпълнител на процесните СМР. Относно възражението за нищожност на обжалвания ревизионен акт, първоинстанционният съд е бил обвързан с мотивите на решение № 7138/13.06.2008 г. по адм. дело № 3546/2008 г. на ВАС, Iа отделение, с което е отменено предходно първоинстанционно решение, с което същия РА е бил обявен за нищожен, поради издаването за същия период на ревизионния акт на АПВ 1298/01.03.2007 г. Макар настоящият съдебен състав да не споделя изводите на предходната касационната инстанция и счита, че наистина РА е бил нищожен, с оглед обвързващата сила на това решение по въпроса на нищожността на акта, правилно първоинстанционният съд се е съобразил и е разгледал спора по същество, каквито са били указанията в решение № 7138/13.06.2008 г. С оглед изложеното по-горе настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,