Решение № 13682 от 25.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4956/2011 г.

Решение № 13682 от 25.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4956/2011 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Образователни технологии - Север" ЕООД, гр. София, ЕИК ХХХХХХХХ, подадена от управителя Румен Петров, срещу решение № 488 от 07.02.2011 г., постановено по административно дело № 9410 по описа за 2010 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу постановление, издадено от инспектор при Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Варна. Постановеният съдебен акт е атакуван с доводи, относими към касационните основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК - недопустимост и неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, като са представени и писмени доказателства. Исканията са за отмяна на решението и на потвърденото по същество с него постановление. Алтернативно се иска обезсилване на атакуваните актове и връщане на преписката на административния орган. Претендира се и присъждане на направените деловодни разноски. Аргументи в подкрепа на възведените от касатора искания са развити и от повереника му адв. Ангелова в писмени бележки и в съдебно заседание. Ответниците по касация - Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Варна и Снежана Тодорова Пометкова от гр. Варна, не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение, поради което предлага оставянето му в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С процесното постановление, предмет на съдебен контрол в производството пред Софийския градски административен съд, е обявено съществуването на трудово правоотношение между "Образователни технологии - Север" ЕООД и преподавателката Снежана Тодорова Пометкова, и е предписано дружеството като работодател да сключи трудов договор с нея. За да не уважи жалбата, с която е бил сезиран, съдът е намерил, че компетентния административен орган законосъобразно е приел за доказана констатацията в постановлението, че в обект на дружеството Снежана Тодорова Пометкова изпълнява трудови функции на длъжност "преподавател по биология и здравно образование" с определено работно място, определено работно време и уговорено трудово възнаграждение, без да е сключен трудов договор в писмена форма, в нарушение на чл. 62, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 и с чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ). При анализа на надлежно събраните доказателства във връзка с приложимата нормативна уредба решаващият съдебен състав е стигнал до краен правен извод, че постановлението е издадено от компетентен орган при спазване на материалния закон и процесуалните правила, което го е мотивирало да отхвърли оспорването. Настоящата инстанция не споделя инвокираните срещу така постановеното решение възражения. На първо място, неоснователно е касационното оплакване по смисъла на чл. 209, т. 2 от АПК. Решението е валидно и допустимо - то е постановено по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Развитите от оспорващия съображения в тази връзка, че Пометкова е отказала да сключи трудов договор с дружеството, не обосновават недопустимост на проверяваният съдебен акт и на постановлението. В случая не е налице липса или ненадлежно упражняване на правото на съдебно производство, което би обусловило наличието на приложното поле на чл. 221, ал. 3 от АПК. Липсата на съгласие между страните за сключване на трудово правоотношение не е основание да се обезсили съдебното решение, а касаторовата идея, че това би могло да доведе до обезсилване на оспорения административен акт, е очевидно резултат на правно-техническо смешение (явно е имало предвид обявяване нищожност на постановлението), тъй като не кореспондира с уредените в АПК правомощия на съда. Атакувания пред настоящата инстанция съдебен акт е и правилен, като не страда от твърдяните пороци, съществуването на които би наложило извод за наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Решението се основава на обоснована преценка на събраните доказателства, издадено е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Тезата на касатора за противното не може да бъде споделена. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са твърденията за необоснованост. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати в конкретния случай. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил законосъобразността на оспорения административен акт съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 от АПК. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства е направен правилен краен извод за неоснователност на жалбата срещу процесното постановление (който се възприема изцяло от ВАС), като убедително са опровергани релевираните и пред настоящата инстанция доводи за неговата незаконосъобразност. Изяснени са от решаващия съдебен състав обстоятелствата, касаещи правото на контролните органи на инспекцията по труда, регламентирано в разпоредбите на чл. 405а, ал. 1 и ал. 4 от КТ, да обяви с постановление съществуване на трудово правоотношение, когато се установи предоставяне на работна сила в нарушение на чл. 1, ал. 2 от КТ, и да предпише на работодателя да предложи на работника сключване на трудов договор. Доказано е по делото, че процесното постановление е издадено при наличие на всички белези на реално възникнало трудово правоотношение (прецизно отграничено от съда от отношенията, възникващи при договорите за изработка и за услуга), ако и сключеният между дружеството и преподавателката договор да не е наименован трудов. Категорично е установеното изпълнение на трудови задължения от страна на Пометкова: работно място - стая с необходимото оборудване, предоставено от дружеството, работно време - от 08.30 до 12.00 часа, престиране на работната сила в изпълнение на дейността на "Образователни технологии - Север" ЕООД - провеждане на модулно обучение с цел подготовка на кандидат-студенти за ВУЗ, работен режим - труд, полаган периодично, ежемесечно заплащане на положения труд - 30% от сумата за консултации, внесени през текущия календарен месец, контролни функции (в това число и разпоредителни) на работодателя - безпротиворечива индиция за субординация. Представените с касационната жалба стандарти за преподавателите представляват вътрешни правила на дружеството, които по естеството си не биха могли да променят този извод с оглед гореописаното съдържание на отношенията между касатора и Пометкова. На базата на това като е приел, че с акта по чл. 405а от КТ компетентният административен орган с основание е квалифицирал съществуващите правоотношения като трудови и законосъобразно е предписал сключването на трудов договор, първоинстанционният съд е постановил решението си в съответствие с доказателствата по делото и относимата към тях материалноправна уредба. Това налага извод за правилност на проверявания съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговото обезсилване или отмяна, следва да бъде оставен в сила. Предвид установената по-горе неоснователност на главното искане в касационната жалба, неоснователна се явява и акцесорната му претенция за присъждане на сторените от касатора деловодни разноски. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,