Решение № 5297 от 9.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10167/2018 г.

Решение № 5297 от 9.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10167/2018 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Панев" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. П., представлявано от управителя П. Панев, срещу решение № 1650 от 17.07.2018 г., постановено по адм. дело № 771/2018 г. по описа на Административен съд – П.. Касаторът излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и материалния закон. Прави искане за отмяната му и за присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - кметът на район "Т.", община П. не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - П. е отхвърлил оспорването на касатора срещу заповед № 6– Z16-273/11.05.2016 г. на кмета на район "Т.", община П., с която на основание чл. 80, ал. 1 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество и чл. 65, ал. 2 във вр. с ал. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОС) е наредено да се изземе от дружеството около 190 кв. м от ПИ с идентификатор 56784.540.862 по КККР на гр. П. - частна общинска собственост, представляващ УПИ-IV-ТИС, кв. 4, по плана на жк Т. А- 1, 2, 3, гр. П., актуван с акт за общинска собственост № 1561/03.10.2006 г., върху който са разположени метален павилион с размери 7, 70 м. х 9, 90 м. с предназначение "автосервиз" и ограда, ограждаща открита складова площ с размери 6, 10 м/ 15, 10 м/ 5, 50 м/ 10, 10 м, представляваща склад към автосервиза, разположен от западната страна на павилиона за авторемонтната дейност, непосредствено зад него, поради обстоятелството, че имотът се държи без правно основание. За да достигне до този резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Обосновал е извод за наличие на материалноправните предпоставки по чл. 65, ал. 1 ЗОС, обуславящи изземването на имота - частна общинска собственост, тъй като се държи от жалбоподателя без правно основание. Решението е валидно, допустимо и правилно. Производството пред административния съд е проведено по реда на чл. 226 АПК, след като с решение № 2848/06.07.2018 г. по адм. дело № 13164/2016 г. Върховния административен съд е отменено предходно постановеното по спора решение № 1802/12.10.2016 г. по адм. дело № 1538/2016 г. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд е изпълнил дадените в отменителното решение указания. Относимите за спора факти са установени след обсъждане на събраните по делото доказателства. Въз основа на тях са изведени обосновани и законосъобразни правни изводи. Правилно съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 59 АПК. Обосновано е заключението за наличие на първия елемент от фактическия състав на чл. 65, ал. 1 ЗОС - имотът от 190 кв. м, върху който се намират описаните в заповедта обекти, съставлява общинска собственост. Този терен е отдаден под наем на касатора от район "Т." при община П. с договор за отдаване под наем на терен - частна общинска собственост от 01.11.2002 г. Същият е част от имота, актуван с Акт за частна общинска собственост № 1561/03.10.2006 г., като идентичността е безспорно установена с представените от ответника писмени доказателства, подробно обсъдени от съда - ситуационен план, скица и констативен акт от 23.02.2016 г. Установено е наличието и на втората материалноправна предпоставка по чл. 65, ал. 1 ЗОС - теренът, предмет на изземване, се намира във фактическата власт на дружеството. Законосъобразен е изводът за осъществяване и на третото, предвидено в разпоредбата изискване, а именно: общинският терен се държи без основание. Съдът е изложил подробни съображения относно изградения върху него павилион, понастоящем с предназначение за автосервиз като временен строеж по смисъла на чл. 120 ЗТСУ (отм.); , градоустройственият му статут и приложението на хипотезата на § 17, ал. 1 и ал. 2 ДР ЗУТ, във връзка с наведените от дружеството доводи, че държането на имота е на валидно правно основание. Законосъобразна е преценката за липса на основание касаторът да упражнява фактическата власт върху терена, предмет на изземване. Съгласно сключеното между страните допълнително споразумение от 21.02.2007 г., считано от влизането му в сила, срокът на договора за наем е продължен с две години и е изтекъл на 08.02.2009 г. Този срок не е обвързан с решение на общински съвет П. по § 17 ДР ЗУТ, каквото условие е предвидено в договора от 01.11.2002 г. Изтичането на уговорения срок на наемното правоотношение, по силата на което касаторът ползва процесния терен, води до прекратяването му, съответно - до ползването на имота без правно основание. Продължилото фактическо ползване след това не обуславя незаконосъобразност на оспорената заповед, тъй като не е основане за владение или държане по смисъла на закона. Правилни са изводите на съда, че съществуващият върху терена павилион няма траен устройствен статут по § 17, ал. 2 ДР ЗУТ, както и временен такъв по ал. 1 на същата разпоредба, доколкото не е налице решение на областния управител или на общинския съвет за запазване на временния строеж до реализиране строежите, предвидени с действащия ПУП. Нов наемен договор по реда на ЗОС или анекс за удължаване на срока не е сключван. Административният характер на наемното правоотношение изключва института на превръщането на срочния наемен договор в безсрочен съгласно чл. 236, ал. 1 ЗЗД. В този смисъл са неоснователни доводите за незаконосъобразност на заповедта поради трансформиране на договора за наем в безсрочен с позоваване на разпоредбите на § 17 ДР ЗУТ и чл. 236 ЗЗД, както и поради плащане на наемната цена от страна на касатора по вече прекратеното наемно правоотношение. Предвид гореизложеното изводът на административния съд за наличие на фактическите и правни основания за издаване на оспорената заповед е законосъобразен. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, второ отделение