Решение № 6296 от 24.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3041/2018 г.

Решение № 6296 от 24.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3041/2018 г., IV о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" гр. София срещу Решение № 224/18.12.2017 г. по адм. дело № 281/2017 г. на Административен съд – Ямбол. Твърди се, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдът неправилно приел, че е налице неизпълнение на задълженията по чл. 26, чл. 28 и чл. 34 от АПК, от страна на административния орган. Били представени пред съда доказателства за изпълнение на процедурите по уведомяване на адресата на акта за предприетите от административния орган действия. От съда се иска да отмени оспореното решение и да потвърди оспорения административен акт. Претендира се присъждане на разноски за две инстанции, като се прави и възражение за прекомерност на разноските на ответната по жалбата страна. Ответната по жалбата страна е депозирала писмен отговор, в който твърди че жалбата е неоснователна, поради липса на основанията по чл. 209, т. 3, описани в нея. Излага доводи по същество. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Постъпила е и касационна жалба от "Долината на билките" ЕООД срещу същия съдебен акт в частта относно разноските, като се иска присъждане на претендираното пред първоинстанционния съд адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. Представителят на Върховна административна прокуратура счита, че жалбата на Зам. изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" гр. София е допустима и основателна. Излага доводи по същество. Жалба на дружеството намира за неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на "Долината на билките" ЕООД с ЕИК 201493669, със седалище и адрес на управление: с. Кипилово, община Котел, представлявано от А. Благоева срещу Уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по Мярка 214/АЕП/ от ПРСР 2007-2013 г. за кампания 2016 г. с изх. № 01-2600/4803 от 9.08.2017 г. на Зам. Изпълнителен директор на ДФ "Земеделие". С оспореното пред настоящата инстанция решение съдът е отменил Уведомителното писмо и е осъдил ДФ "Земеделие" – разплащателна агенция гр. София да заплати на дружеството сумата 50 лв. направени по делото разноски. Претенцията за сумата от 500 лв., представляваща направени от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение е определена като неоснователна, тъй като по делото нямало данни същата макар и договорена да е своевременно и надлежно изплатена от страна на жалбоподателя. С Определение № 70/16.02.2018 г. е оставена без разглеждане жалба срещу решението в частта за разноските и жалбата ведно с делото е изпратена на Върховен административен съд за произнасяне. За да постанови решението си, съдът е приел, че оспорващият е земеделски стопанин по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на ЗПЗП във вр. чл. 19 от НАРЕДБА № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. и в това си качество със Заявление за подпомагане с УИН 20.17.0616/05608 е поел 5-годишен агроекологичен ангажимент за имоти с обща площ от 36, 41 ха. С оспореното пред първоинстанционния съд уведомително писмо Зам. Изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" е отказал финансова помощ и е прекратил агроекологичния ангажимент, поет от дружеството за направление "Биологично растениевъдство". При проверка на представените доказателства съдът е приел за установено, че в хода на производството пред административния орган е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до ограничаване на възможността на дружеството за участие в производството и за защита на своите законни права и интереси. Същото не било уведомено надлежно за започването на процедура по издаване на оспорения административен акт, тъй като липсвали доказателства за надлежно и своевременно връчване на съответно уведомително писмо. Поради това ограничаване на правата на първоинстанционния жалбоподател се стигнало и до нарушаване на разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 от АПК, тъй като не са установени всички факти и обстоятелства от значение за случая, както и не са събрани по служебен път всички значими за производството доказателства. Липсата на надлежно уведомяване за откриването на административно производство по чл. 26, ал. 1 от АПК изключила възможността за адресата на акта да изрази становище и да представи доказателства в защита на своите права, свързани с получаването на съответната помощ. Развити са доводи за начина на връчване на книжа чрез пощенските оператори. С касационната жалба са представени протокол, според който на 24.02.2017 г. с А. Благоева, в качеството и на представител на дружеството, е проведен на основание чл. 62, ал. 2 от АПК телефонен разговор. Твърди се, че в хода на същия и е било съобщено за започване на производство по издаване на административен акт, свързан с подаденото от нея заявление за подпомагане. Представени са и заверени копия от плик на пощенска пратка с № R PS 8820 0085 GQ I с пощенско клеймо от 02.03.2017 г. и от известие за доставяне с № ИД PS 8820 0085 GQ I. Жалбите срещу решението са подадени от участници в първоинстанционното производство, в неблагоприятните за всеки от тях части на оспорения акт и в описаните в АПК срокове, поради което са процесуално допустими. Настоящия съдебен състав намира жалбата на заместник изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" гр. София за основателна, по следните съображения: Изводът за допуснати в хода на производството пред административния орган съществени нарушения на процесуалните правила е необоснован. От една страна първоинстанционният съд не е проявил активност за събиране на безспорни доказателства в тази насока. По делото не са събрани доказателства за предприетите от административния орган действия по изпълнение на процедурите, дали му възможност за приложение на разпоредбата на чл. 61, ал. 3 от АПК във вр. с чл. 26, ал. 2 от АПК в приложимата към него момент редакция. Съдът е коментирал единствено и само предприетите действия за връчване на съобщение по поща, чрез писмо с обратна разписка, като не е обсъдил и останалите възможности за връчване на книжа, съобразно заявените от търсещото финансиране лице начини за връзка и осъществяване на административен контакт. В оспореното пред настоящата инстанция решение е прието, че е нарушено право на участие в производството на адресата на акта, както и за ограничаване на възможността му за осъществяване в пълнота на гарантираното му от закона право на защита. Въпреки така формулирания извод, съдът не е обективирал становище относно значимостта на тези обстоятелства за производството, както в неговата досъдебна, така и в съдебната му фаза. Според разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от АПК, решаващият административен орган е длъжен да информира заинтересованото лице за началото на образуваното спрямо него производство. Безспорно е, че спазването на това изискване е от значение за надлежното упражняване на правото на защита на засегнатия от административната процедура правен субект, но неспазването му не винаги съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Такова би било налице единствено и само тогава, когато неизпълнение на вмененото от законодателя на съответната администрация задължение би променило обективирания в акта на административния орган правен резултат. Съобразно трайната съдебна практика, преценката за характера и тежестта на допуснатия процесуален пропуск следва да е винаги конкретна, съобразена със спецификата на отделния казус. Нарушението е съществено и попада в обхвата на чл. 146, т. 3 от АПК само тогава, когато е повлияло или би могло да повлияе върху съдържанието на обективираното в акта властническо волеизявление. В този смисъл порокът е съществен, ако е ограничил правото на лицето да представи обяснения или възражения и да ангажира доказателства, които са от значение за произнасянето на административния орган и чието наличие по преписката би довело до друг изход на производството. Първоинстанционният съдебен състав не е извършил проверка в тази насока и не е формулирал значимо за производството становище, свързано със влиянието и относимостта на допуснатото нарушение на правилата по чл. 26, ал. 1 от АПК върху оспореното пред него Уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "АЕП" от програма за развитие на селските райони 2007-2013 г. за кампания 2016 г. Представеното ново писмено доказателство, свързано с проведена процедура по уведомяване на представител на ЕООД за предприети от административния орган действия по издаване на оспореното уведомително писмо, т. е. за изпълнение на задължението по чл. 26 от АПК, представлява нов факт по смисъла на чл. 220 от АПК, попадащ извън тези, установени от първоинстанционния съд. Предвид визираната в чл. 220 от АПК забрана за нови фактически установявания, представения протокол и разписки не следва да се обсъждат от касационната инстанция. На същото основание, не в правомощия на настоящия съдебен състав да изследва тежестта на нарушението, на база влиянието, което същото е оказало върху завършващия административното производство акт. След като първоинстанционният съд не е изложил мотиви кои факти, относими към съществото на конкретния правен спор, е приел за установени, настоящата съдебна инстанция не може да извърши проверка на направените изводи, свързани със спазването на материалния закон при издаването на оспорения административен акт. Касационната инстанция не може да обсъди за първи път всички доводи на страните по делото относно липсата или наличие на основание за прекратяване на агроекологичния ангажимент – предмет на Уведомителното писмо. Преценката на доказателствата и излагане на доводи по същество за първи път в касационната инстанция би довело до ограничаване правото на участие на страните в делото, респективно би ги лишило от същинската касационна проверка относно законосъобразното провеждане на съдебното производство по оспорване на процесния акт. Това налага отмяна на постановеното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, който да изследва изцяло процедурата по издаване на акта на база представените пред касационната инстанция нови писмени доказателства и тяхната относимост и значение за развитието на производството. Предвид изложените съображения касационната жалба на Зам. Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" е основателна, а обжалваното решение, като неправилно следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При този изход на производството се явява основателна и жалбата на "Долината на билките" ЕООД, касаеща размера на присъдените в полза на дружеството разноски. При новото произнасяне решаващия съдебен състав следва да вземе предвид твърденията на този жалбоподател и да ги съобрази при формулиране на изводи в тази насока. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение