Решение № 8616 от 24.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 852/2010 г.

Решение № 8616 от 24.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 852/2010 г., VII о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 68, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.). Образувано е по жалба на Левентин Ангелов Асенов срещу решение № 229 от 7.12.2009 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД/комисията), постановено по преписка № 239/2008 г., с което е прието за установено, че по отношение на Красимир Митов Демов жалбоподателят е осъществил дискриминация на основата на етническа принадлежност под формата на тормоз по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр. във връзка с § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. с което е нарушил забраната по чл. 4, ал. 1 от същия закон и на основание чл. 78, ал. 1 му е наложена глоба в размер на 300 лева. В жалбата и по същество се развиват доводи за допуснато от комисията нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в неравно третиране на страните по спора при събирането на доказателствата и тяхното обсъждане, както и за нарушение на материалния закон с приемането на извода, че в случая е налице дискриминация на основата на етническата принадлежност на Демов, който сам се самоопределя като лице от ромски произход. Иска се отмяна на решението на КЗД, отхвърляне на подадената пред нея жалба и присъждане на разноски. Ответникът КЗК, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. Излага съображения, че поисканите и събрани след първото заседание доказателства, както от страните, така и от трети лица, не са в нарушение на процедурните правила на комисията с оглед помирителния характер на това заседание и принципа на служебното начало в административното производство пред органа. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна Красимир Митов Демов моли жалбата да се остави без уважение. Върховният административен съд, в настоящия си състав приема, че подадената жалба е процесуално допустима, но по същество е неоснователна, поради следното: Противно на твърденията на жалбоподателя фактическата обстановка е била изяснена от комисията. От показанията на свидетелите, които Демов е поискал да бъдат допуснати до разпит, е установено по безспорен начин, че на 6.10.2008 г. в с. Бело поле, община Ружинци, по време на събрание на педагогическия колектив на ОУ "Св. св. Кирил и Методий", състояло се в учителската стая, Левентин Ангелов Асенов е отправил към колегата си Красимир Митов Демов по повод намесата му в подкрепа на директорката в спора й с Асенов думите "циганин, орешешки циганин, проклятие за цялото село и училището, не се меси, напусни", които думи, дори и да не са имали за цел да накърнят достойнството на Демов и да го унижат на основата на ромската му принадлежност, са били възприети от него именно по този начин. Независимо от обстоятелството, че адресатът се самоопределя като ром, неговото себеуважение, основано на придобитото образование, служебна биография, обществено положение и упражнявана професия, при конкретните обстоятелства е било силно засегнато от употребените в определено негативен контекст думи, с отричането на възможността той да защити достойна гражданска позиция поради принадлежността си към друг етнос. При този акцент в поведението на Асенов правилно комисията е приела наличие на дискриминация под формата на словесен тормоз на етническа основа, като подробно изложените в решението мотиви за съставомерност на това поведение по смисъла на цитираните правни норми от ЗЗДискр. изцяло се споделят от съда. Ангажираните от Асенов гласни и писмени доказателства не са в състояние да опровергаят това заключение. Не е налице и твърдяното нарушение на процедурата. Разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от Правилата за производство пред КЗД, според която в първото заседание всяка страна е длъжна да представи писмени доказателства, направи и обоснове всичките си искания и възражения и да се произнесе по направените от другата страна възражения, има единствено дисциплиниращ характер, но не преклудира възможността за събиране на доказателства в хода на производството, ако не се постигне помирение. Целта е пълно и всестранно изясняване на обстоятелствата по спора, което е вменено от закона задължение на комисията. Дори в случая отлагането на произнасянето на КЗД по същество и провеждането на няколко заседания преди постановяване на оспореното решение е резултат от направените многобройни оспорвания и доказателствени искания на Асенов, а не на Демов. Така че няма данни за толериране на едната страна за сметка на другата при упражняването на правото на защита, а това, че комисията е кредитирала доказателствата, ангажирани от Демов и е приела, че тези на настоящия жалбоподател не са в състояние да ги оборят, е изцяло в правомощията й. При упражнения съдебен контрол направените в решението констатации и изводи на органа намират своето потвърждение в данните по преписката, както се посочи по-горе. Решението е законосъобразно и в частта, с която жалбоподателя е санкциониран за извършеното от него нарушение на антидискриминационните правила на ЗЗДискр. При положение, че чл. 78, ал. 1 от същия закон предвижда наказание глоба в размер от 250 до 2000 лева, наложената такава от 300 лева е в размер близък до минималния и е обоснован от комисията с въведените законови критерии при административното наказване - чл. 27, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). По изложените съображения настоящата инстанция счита, че не е налице никое от основанията по чл. 146 от АПК за отмяна на постановеното от КЗД решение и жалбата подлежи на отхвърляне като неоснователна. При този изход на делото основателно е искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което жалбоподателят следва да се осъди да заплати на комисията сумата 150 лева разноски за настоящата инстанция. Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение