Решение № 7427 от 20.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 900/2019 г.

Решение № 7427 от 20.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 900/2019 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на А. Хабиби /A. Habibi/, [гражданство], подадена чрез пълномощник, против решение № 961 от 29.11.2018 г., постановено по адм. д. № 990/2018 г. по описа на Административен съд - Х., с което съдът е отхвърлил жалбата му срещу заповед № 272 з-2315/01.10.2018 г. на началник група "Миграция" при ОД на МВР Х. за налагане на принудителна административна мярка "Връщане в страната на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна" по отношение на чужденеца. Касаторът развива доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост– отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяна на съдебния акт и произнасяне по съществото на спора с отмяна на наложената ПАМ. Ответникът – началник група "Миграция" при ОД на МВР Х. не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд е установил, че със заповед № 272 з-2315/01.10.2018 г. началник група "Миграция" при ОД на МВР Х. е приложил принудителна административна мярка "връщане до страната по произход, страна на транзитно преминаване или трета страна", на основание чл. 41, т. 4 ЗЧРБ, по отношение на А. Хабиби, [гражданство]. За да отхвърли жалбата на чужденеца, съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, при спазване на определената от закона форма, при правилно приложение на материалния закон, при липса на допуснато съществено нарушение на административнопроцесуалните правила. Решението е неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 41, т. 4 ЗЧРБ принудителна административна мярка "Връщане в страната на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна" се налага когато по отношение на чужденеца има влязло в сила решение за отказ, прекратяване или отнемане на международна закрила или убежище или по отношение на когото производството по Закона за убежището и бежанците е прекратено с влязло в сила решение, освен ако прекратяването е постановено спрямо чужденец, за когото има решение за обратно приемане в Република България и производството не е било възобновявано. Видно посочената норма, една от предпоставките за налагане на процесната мярка е по отношение на лицето да има влязло в сила решение за отказ от предоставяне на международна закрила по реда на Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). В настоящото производство не е спорно, че по отношение на адресата на заповедта тази предпоставка е налице. Независимо от това обаче, при вземане на решение за налагане на ПАМ административният орган следва да отчете и останали релевантни за производството факти. Съгласно чл. 44, ал. 2 ЗЧРБ при налагане на принудителните административни мерки компетентните органи отчитат продължителността на пребиваване на чужденеца на територията на Република България, категориите уязвими лица, наличието на производства по Закона за убежището и бежанците или производства за подновяване на разрешение за пребиваване или друго разрешение, предоставящо право на пребиваване, семейното му положение, както и съществуването на семейни, културни и социални връзки с държавата по произход на лицето. Разпоредбата на чл. 44, ал. 2 ЗЧРБ е приложима към всяка една принудителна административна мярка по чл. 39а, ал. 1 ЗЧРБ. Административният орган е следвало да съобрази предпоставките, предвидени в чл. 44, ал. 2 ЗЧРБ при издаване на процесната заповед. Всички тези факти е следвало да бъдат отчетени, за да бъде приложена пропорционална мярка по смисъла на чл. 2, § 3 от протокол 4 към ЕКПЧ. В случая административният орган не е събрал доказателства и не е обсъдил предпоставките по чл. 44, ал. 2 ЗЧРБ. Независимо, че административният акт се издава при условията на обвързана компетентност, следва да се преценяват обстоятелствата по чл. 44, ал. 2 ЗЧРБ, с оглед зачитане на правата на човека и основните свободи съгласно ЕКПЧ. Органът не събрал и анализирал всички относими доказателствата като по този начин не е дал обоснована правна оценка на релевантните факти. Несъобразяването с чл. 44, ал. 2 ЗЧРБ от страна на административния орган не дава възможност на съда да прецени дали с наложената ограничителна мярка не се засягат в недопустима степен правата на чужденеца. При издаване на заповедта органът е следвало да подложи на анализ относимите към чл. 44, ал. 2 ЗЧРБ факти. Недопустимо е да бъдат обсъждани за първи път в съдебното производство. От друга страна в самата заповед не е посочено дали чужденецът ще бъде върнат в страната по произход, в страна на транзитно преминаване или в трета страна. Нито в това производство, нито в производството, в което му е отказано предоставяне на хуманитарен статут е изследван въпросът дали е застрашен животът на чуждия гражданин в [държава] – страната по произход. Нашият закон не предвижда издаването на изрична допълнителна заповед, подлежаща на самостоятелен съдебен контрол, в която да се посочва, в коя държава ще бъде върнат чужденеца. При положение, че от данните по делото се установява, че се подготвя връщането на чужденеца в [държава]/видно от предложението до издателя на акта/, то административният орган е следвало на първо място да установи дали действително животът на чуждият гражданин е застрашен в страната му по произход, в каквато насока има твърдения и индиции по делото. На следващо място е следвало да се посочи изрично държавата, в която лицето ще бъде върнато, за да може съдът да прецени дали животът му в тази държава е застрашен или не. Изложеното до тук обосновава извод за незаконосъобразност на оспорената ПАМ, с която е разпоредено "Връщане в страната на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна". Разбира се няма пречка административният орган да издаде нова заповед като съобрази изложените от съда по-горе съображения и изложи мотиви относно предпоставките по чл. 44, ал. 2 ЗЧРБ, както и относно обстоятелството дали животът на чужденецът е застрашен в страната по произход, в случай че предвижда връщането му в тази страна. Ето защо като е отхвърлил жалбата, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, а вместо него – постановено друго по съществото на спора, с което приложената спрямо чужденеца ПАМ бъде отменена като незаконосъобразна. Така мотивиран и на осн. чл. 221, ал. 2, пр. 2 Върховният административен съд