Решение № 5288 от 14.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16372/2010 г.

Решение № 5288 от 14.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16372/2010 г., III о., докладчик съдията Пенка Гетова Производството по чл. 208 АПК е образувано по касационна жалба на Константин Петров против решение № 209/05.11.2010 г. по адм. д. № 602/2010 г. на Административен съд - Добрич като неправилно поради нарушение на материалния закон. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение приема, че подадената в срок касационна жалба е неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 203 АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съдът е отхвърлил иска на касационния жалбоподател против ОД на МВР-Добрич за заплащане на обезщетение в размер на 1000 лв., представляващи претърпени неимуществени вреди от незаконното му задържане в РУ на МВР-Каварна на 15.01.2010 г. и от неосигуряването на служебен защитник при задържането му. Съдът е изложил съображения, че не са налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ във вр. с чл. 204 АПК. Налице е влязла в сила заповед № 4/15.10.2010 г. и ищецът не е представил доказателства, че е претърпял неимуществени вреди от неосигурената му адвокатска защита при задържането му. Решението е правилно. Съдът е установил правнорелевантните за спора фактически обстоятелства като е изложил подробни правни съображения, които се споделят от настоящата инстанция. Безспорен е фактът, че не е налице незаконно задържане на касационния жалбоподател, тъй като същото е извършено на основание заповед, която не е била оспорена от него. Следователно този факт обуславя условията за неприложимост на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ във вр. с чл. 204 АПК. Освен това ищецът не е представил каквито и да са доказателства, че е претърпял неимуществени вреди при задържането си, при което не му е била осигурена исканата от него служебна адвокатска защита. При така установените факти законосъобразни и обосновани са изводите на съда, че исковата претенция на посоченото правно основание изцяло е неоснователна. Водим от горното, Върховният административен съд, III отделение