Решение № 6225 от 12.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1729/2013 г.

Решение № 6225 от 12.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1729/2013 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Байезид Сури, гражданин на Иран против решение № 7252 от 27.12.2012 г., постановено по адм. дело № 10306/2012 г. по описа на Административен съд- София град. Касаторът твърди неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съда да отмени съдебното решение и решението на председателя на Държавна агенция за бежанците и да върне делото във вид на преписка на административния орган за ново произнасяне. Редовно призован за датата на съдебно заседание, Байезид Сури се явява лично и с адв. Иларева, която поддържа касационната жалба, ангажира писмени доказателства, а по същество развива съображения за неправилност на атакуваното съдебно решение. Ответникът, председателят на ДАБ, редовно призован, не се явява, не се представлява и не депозира писмено становище по същество. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците е отхвърлил жалбата на Байезид Сури срещу решение № 709/16.10.2012 г. на председателя на ДАБ при МС, с което му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че решението на председателя на ДАБ е правилно, тъй като не страда от нито един от пороците по чл. 146 от АПК. За да отхвърли жалбата на Байезид Сури срещу решението на органа на ДАБ, съдът се е мотивирал с противоречията в бежанската история на чужденеца при проведените задължителни няколко интервюта относно причините за нежеланието му да се завърне в родината си и обстоятелствата, изложени от него за наличието на реална опасност за живота му. Съдът, приемайки разказите на бежанеца за политическата му принадлежност и заплахите за живота и здравето му за неправдоподобни, е развил съображения за това, че по отношение на Байезид Сури не се установява наличието на материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - по отношение на същия не се доказва наличие на преследване или основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическото му мнение и/или убеждение, поради което липсват законови основания на същия да бъде предоставен статут на бежанец. Съдът подробно е разгледал и материалноправните основания за предоставяне на чужденеца на хуманитарен статут, като, изхождайки отново от бежанската му история и актуалните данни за обществено-политическата обстановка в Иран към датата на постановяване на акта си, е приел, че не са налице и материалноправните предпоставки по чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на Байезид Сури на хуманитарен статут - липсват данни чужденецът да е изложен на реална опасност от тежки посегателства в трите й проявни форми по чл. 9, ал. 1, т. 1 - 3 от ЗУБ. Пред касационната инстанция за първи път са представени в надлежен превод документи за предоставено убежище на бежанец на двама от братята на касатора, съответно - в Норвегия и в Италия, документ за раждане и самоличност на Байезид Сури, две писма от Кюрдистанска демократическа партия - Иран, удостоверяващи членството на чужденеца в тази партия, както и удостоверение от Центъра за подпомагане на хора, претърпели изтезание- АСЕТ за това, че касаторът е жертва на изтезание, причинено от представители на официалната власт в Иран. Настоящият състав на Върховния административен съд, III-то отделение намира касационната жалба за основателна. Въпреки, че още в първото по делото съдебно заседание/ то и единствено/ Байезид Сури се е явил лично и чрез назначения преводач е поискал правна помощ, АССГ е отказал предоставянето на такава, макар че съгласно ЗУБ чужденецът има безусловно право на правна помощ по ЗПП. Само това нарушаване правата на чужденеца от страна на АССГ е достатъчно основание за отмяна на съдебното решение като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Отделно от гореизложеното пред касационната инстанция за първи път са представени доказателства за партийната принадлежност на чужденеца и за предоставен статут на бежанец на двама негови братя - съответно в Норвегия и Италия. Тези доказателства следва да бъдат взети предвид от административния орган с оглед изключителната му компетентност по ЗУБ и доколкото съдът не може да решава въпроса за предоставяне или не на бежански или хуманитарен статут по смисъла на чл. 173, ал. 1 от АПК. Новите писмени доказателства следва да бъдат преценени от председателя на ДАБ във връзка с всички основания за предоставяне на статут, посочени в чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. По горните съображения съдебното решение следва да бъде отменено като незаконосъобразно и, вместо него, да бъде постановено друго по съществото на спора, с което бъде отменено решение № 709/16.10.2012 г. на председателя на ДАБ при МС за отказ да бъде предоставен на статут на бежанец и хуманитарен статут на Байезид Сури, като преписката бъде върната на административния орган за ново произнасяне съобразно указанията на тричленния състав на ВАС. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2,предл. второ от АПК и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение