Решение № 6289 от 24.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5597/2018 г.

Решение № 6289 от 24.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5597/2018 г., I о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Л. Чавдаров от [населено място] подадена чрез адв. С. Каменова, против Решение № 114/15.03.2018 г., постановено по адм. дело № 374/2017 г., по описа на Административен съд - Смолян, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу Заповед № РД-01-954/1.12.2017 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", с която са анулирани резултатите му от проведения теоретичен и практически изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория "D", съгласно Протоколи № 1082/15.10.2014 г., на Областен отдел "Автомобилна администрация" - В. към Главна дирекция "Автомобилна администрация". Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната на решението и постановяването на друго, с което оспореният административен акт бъде отменен като незаконосъобразен. Претендира направените съдебно- деловодни разноски. Ответникът - Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", чрез процесуалния си представител юрисконсулт Иванов изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсулско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на първо отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Видно от данните по делото, със заповедта, предмет на съдебната проверка, са били анулирани резултатите на жалбоподателя от проведени и успешно издържани теоретични и практически изпити за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория "D", обективирани в протоколи № № 471/04.09.2017 г. и 483/07.09.2017 г. на Областен отдел " Автомобилна администрация – Смоля. Заповедта е била издадена на основание чл. 56, т. 3 от Наредба № 38 от 16.04.2004 г. за условията и реда за провеждането на изпитите на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и реда за провеждане на проверочните изпити. Издадена е предвид на обстоятелството, че за жалбоподателя на датите за провеждане на изпитите за придобиване на правоспособност за управление на МПС от посочената категория, не са били налице изискванията на чл. 154, ал. 2 и ал. 7 от ЗДвП, поради липса на изискуемия стаж, като водач на МПС от категория "С", тъй като свидетелство за управление на МПС /СУМПС/ от категория "С" е връчено на 13.03.2017 г., от която дата, водачът притежава правоспособност да управлява. На 21.08.2017 г. жалбоподателят е попълнил декларация, в която декларира, че е придобил правоспособността да управлява МПС от категория "С" на 29.12.2014 г., като видно от представената справка, той е издържал практически изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория "С" на 29.12.2017 г. и теоретичен на 1.12.2014 г. Съдът е приел, че Свидетелство за така придобитото право, обаче, няма данни да е издадено и връчено преди 04.09.2015 г., като според справката в писмо рег. № 105800-10063 от 07.11.2017 г. на Директора на ОД на МВР - Смолян е установено, че на лицето е връчено СУМПС от категория "С" на 13.03.2017 г. При тези данни, правилен е извода на Смолянския административен съд, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, овластен с нормата на чл. 56 от Наредба № 38 от 16.04.2004 г. за условията и реда за провеждането на изпитите на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и реда за провеждане на проверочните изпити (Наредба). Издадена е в предвидената от закона форма и съдържа изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, в т. ч. фактическите и правните основания за нейното издаване. Съдът не е констатирал допуснати в административното производство съществени нарушения на процесуални правила. Предвид разпоредбата на чл. 56, т. 3 от Наредба № 38/16.04.2004 г., Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" анулира резултатите от вече проведен изпит на кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство, за когото се установи, че не е отговарял на изискванията за допускане до този изпит. В чл. 154 от ЗДвП са посочени специфичните условия, на които следва да отговаря кандидатът, като съгласно ал. 2 за управление на моторни превозни средства от категория "D", могат да се обучават само водачи с права за управление на моторни превозни средства от категория "С" или категория "Ттб" и със стаж като водачи с тези права не по-малко от 2 години или от категория "D1" и със стаж като водачи с тези права не по-малко от една година. В ал. 7 е въведено изискване кандидатите за управление на моторни превозни средства от категории "D1" и "С+Е" да притежават категория "С" и стаж като водачи с тези права не по-малко от една година. От данните по делото е видно, че през 2014 г. жалбоподателят успешно е положил изпити за придобиване на изискуемата категория "С", но свидетелството за правоуправление на водача от категория "С" е връчено на 13.03.2017 г., от която дата и жалбоподателят е могъл да упражни правото да управлява МПС от категория "С". Този извод се налага и от разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, според която, правоспособен е този водач, който притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, която спада управляваното от него превозно средство. Предвид изложеното и при провеждане на обучението и полагане на изпитите за категория "D", Чавдаров е бил правоспособен водач (считано от 13.03.2017 г.), от което и извода, че не е било изпълнено, законоустановеното изискване относно продължителността на неговия стаж, като водач на МПС с категория "С", тъй като до 13.03.2017 г., той не е имал качеството "правоспособен водач" при липса на свидетелство за тази категория, очевидно не е могъл да упражни това право. Ето защо, доколкото към момента на провеждане на теоретичните и практически изпити (последният от които проведен на 7.09.2017 г.) сроковете по чл. 154, ал. 2 и ал. 7 от ЗДвП не са изтекли, жалбоподателят не е следвало да се допуска до изпит за придобиване на право да управлява МПС от категория "D". Изложеното обуславя наличие на законоустановените предпоставки за издаване на оспорената заповед, поради което жалбата се явява неоснователна и правилно Смолянският административен съд я отхвърля. Първоинстанционният съд е приел, че при издаването на заповедта не е допуснато нарушение на материалния закон, съществени нарушения на административно производствените правила и е постигната целта на закона. Решението е правилно. В съответствие с материалния закон съдът е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен. В съответствие с чл. 154, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, касаторът не е ангажирал доказателства в подкрепа на твърденията си, а негова е доказателствената тежест за установяване на фактите и обстоятелствата, посочени в жалбата, от които черпи благоприятни правни последици. Правилно е отразено в мотивите на обжалваното решение, че в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице изложените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд - Смолян следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски е основателно и на основание чл. 228 АПК във вр. с чл. 143, ал. 4 АПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ следва да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение