Решение № 2227 от 17.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7415/2013 г.

Решение № 2227 от 17.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7415/2013 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Антон Стоянов Шопов срещу решение № 254 от 29.04.2013 г. по адм. д. № 35/2013 г. на Административен съд Пазарджик, с което е бил отхвърлен предявения от него иск с правно основание чл. 203, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди срещу Областна дирекция на МВР - Пазарджик за заплащане на обезщетение в размер на 5000 лева за неимуществени вреди, претърпени от незаконосъобразни действия на мл. контролъор в РПУ-Септември. Направени са бланкетни оплаквания за неправилност на решението, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, незаконосъобразност и необоснованост на решението и е поискано да бъде отменено, а исковата претенция уважена. Областна дирекция на МВР - Пазарджик с депозирано писмено възражение е изразила становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, трето отделение като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е неоснователна. Не са спорни установените по делото фактически обстоятелства. На 31.05.2012 г. на Шопов е съставен акт за установяване на административно нарушение и е издадено наказателно постановление за управление на МПС след употреба на алкохол. Наказателното постановление е било обжалвано и отменено с влязло в сила решение № 725/24.10.2012 г., постановено по нахд. № 1244/2012 г. на РС - Пазарджик. Ищецът е твърдял, че се почуствал излъган от обещанието на полицейския служител, че няма да има последствия, ако придвижи автомобила до РПУ - Септември, въпреки че е употребил алкохол. Ищецът изпълнил искането на полицейския орган, който въпреки мъжката му и полицейска дума съставил акт на Шопов. С това си действие му причинил неимуществени вреди изразяващи се във чувство на възмущение, обида, притеснение и огорчение. Съдът приел, че негативните изживявания се дължат на виновно поведение на самия касатор защото е предприел управление на автомобила след употреба на алкохол, въпреки изричната забрана за това в ЗДвП. Приетото от първоинстанционният съд се споделя изцяло от касационната инстанция. Ирелевантно към установяване на нарушението на касатора са действията на полицейския служител защото не са елемент от състава на нарушението обстоятелствата и причините, поради които ищецът е осъществил нарушението на ЗДвП. Още повече, че вредите не се претендират от отмененото наказателно постановление или от акта за установяване на нарушението, а от незаконосъобразни действия на полицейския служител, изразяващи се в обещание за несъставяне на акт и убеждаване на ищеца да шофира въпреки употреба на алкохол. Ищецът не е установил твърденията си в исковата молба за виновно противоправно поведение на полицейския служител, съставил акта за установяване на административното нарушение, и постановеният правен резутат е законосъобразен. Освен това от данните по делото е видно, че констатацията за употреба на алкохол е установена след придвижване на автомобила от ул. "Съединение" до РПУ Септември, последното продиктувано за установяване самоличността на ищеца и тази на двамата негови познати, както и за установяване собственика на автомобила. Преди да е установил употребата на алкохол полицейският служител е направил обоснован и законосъобразен извод, че не са налице кумулативните условия на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за уважаване на претенцията. От доказателствата по делото и разпита на свидетелите правилно е прието, че липсват твърдяните от ищеца незаконосъобразни действия на длъжностно лице, от който да са му причинени вреди. Липсва и причинна връзка между състоянието на ищеца и действието на длъжностното лице. Правилно съдът е приел, че чувството на ищеца, че е обиден и излъган, след като му е съставен акт и е бил лишен за определен срок от право да управлява МПС, както и участието му в съдебни дела е предизвикано не от действията на служителя на МВР, а от собственото му противоправно поведение - да управлява МПС след употреба на алкохол. Ищецът не е доказал наличие на пряка и непосредствена причинна връзка между действието на полицейския служител и претендираните от него неимуществени вреди, поради което правилно искът е бил отхвърлен. При отсъствието на сочените от касационния жалбоподател основания за отмяна, решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. . По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение,