Решение № 13294 от 22.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10014/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Текстил Атрия ЕООД, ЕИК 204647713, гр. Пазарджик, подадена чрез процесуален представител адв. Балкански, против Решение 3384 от 21.07.2025 г., постановено по адм. дело 824/2024 г. по описа на Административен съд Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен Акт (РА) Р 16001320008228 091 001/10.11.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, в частта му потвърдена с Решение 257/13.06.2024 г. на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика /ОДОП/ гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, с която за данъчен период месец Ноември 2020 г. спрямо дружеството са установени задължения за данък добавена стойност за внасяне в размер на 21 960,05 лева, ведно с лихви за забава в размер на 2 019,27 лева, с искане за прогласяване нищожността на ревизионния акт, и в полза на ТД на НАП са присъдени разноски. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оплакванията се свеждат до това, че необосновано спрямо доказателствата по делото съдът е възприел тезата за валидността на издадения РА. По подробно изложени аргументи настоява за отмяна на съдебния акт с разрешаване на спора по същество и прогласяване нищожността на РА. Ответникът по касационната жалба Директорът на Дирекция ОДОП гр. Пловдив при ЦУ на НАП, не взема становище. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за оставяне в сила на обжалваното решение, поради липсата на заявените касационни основания по чл. 209 т. 3 от АПК. Върховният административен съд, Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и е основателна по следните съображения: Предмет на производството пред състава на Административен съд Пазарджик е било искане за прогласяване на нищожността на РА 16001320008228 091 001/10.11.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, в частта му потвърдена с Решение 257/13.06.2024 г. на Директора на Дирекция ОДОП гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с която всъщност е коригиран декларираният от Текстил Атрия ЕООД резултат по СД по ЗДДС за данъчен период месец Ноември 2020 г. от ДДС за възстановяване в размер на 49 419,75 лева на ДДС за внасяне в размер на 21 960,05 лева, в следствие на доначислен ДДС в размер на 71 379,80 лева, и е вменено задължение за лихви за забава в размер на 2 019,27 лева. За да отхвърли оспорването административен съд след като подробно е обсъдил доказателствата относно възлагането и провеждането на ревизионното производство, вкл. и приетата по делото Съдебно-техническа еспертиза, е приел за неоснователни възраженията на дружеството, че 1/ първата по ред Заповед за възлагане на ревизия не му е редовно връчена, с аргументи, че от доказателствата по делото се установява, че това е сторено на основание чл. 29, ал. 4 от ДОПК на деклариран от ревизирания субект по реда на чл. 28, ал. 2 от ДОПК електронен адрес, а именно [електронна поща], надлежно удостоверено по реда на чл. 30, ал. 6 от ДОПК; 2 /Ревизионният доклад също е редовно връчен на Текстил Атрия ЕООД, при спазване условията на чл. 32 от ДОПК; 3/ от доказателствата по делото, вкл. и приетата по делото СТЕ е безспорно установено, че ЗВР, последващите я изменителни такива, РД и РА са подписани валиден КЕП на съответния автор на електронното волеизявление; и най-сетне 4/ Д. А. И. към интересуващия ни период е заемал длъжността Началник Сектор Ревизии в Дирекция Контол при ТД на НАП Пловдив, с месторабота гр. Стара Загора, което се установявало от съдържанието на Заповед РД-09-1600 от 08.10.2020 г. на Директора на ТД на НАП Пловдив. В обобщение е прието, че ревизията е надлежно възложена и извършена от органи по приходите в ТД на НАП гр. Пловдив, като органът възложил ревизията е надлежно оправомощен с правомощията по чл. 112 ал. 2 т. 1 от ДОПК, а ревизиращият екип е определен съгласно изискванията на чл. 113, ал. 1, т. 2 от ДОПК, както и че ЗВР, ЗИВР, РД и РА отговарят на изискванията за форма на волеизявлението, вкл. са и надлежно подписани с валиден КЕП от съответния издател. Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Въпреки бланкетното позоваване на касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. второ от АПК, в касационната жалба не са визирани конкретни нарушения на съдопроизводствените правила в дейността на съда при разглеждане на делото, а касационната инстанция не следи служебно за такива чл. 218 ал.2 от АПК. По материалната законосъобразно и обосноваността на съдебния акт, които следва да бъдат разгледани заедно: Всъщност противоположните становища на страните в процеса, правният спор по който се свежда до валидността на обективираното в РА волеизявление на органите по приходите, се свързват с отговора на следните въпроси е ли е надлежно връчена първата по ред ЗВР Р-16001320008228-020-001 от 22.12.2020 г., издадена от Д. А. И., в качеството му на Началник Сектор Ревизии в Дирекция Контрол при ТД на НАП Пловдив; надлежно ли е връчен на адресата и Ревизионен доклад Р-16001320008228-092-001 от 16.09.2021 г., съставен на основание чл. 117 от ДОПК от екип в състав З. Г. Т., главен инспектор по приходите при ТД на НАП Пловдив, в качеството й на ръководител на ревизията и Н. С., главен инспектор по приходите; подписани ли са ЗВР,последващите я ЗИЗВР, РД и РА в валидни КЕП на органите по приходите; и заемал ли е длъжността Началник Сектор Ревизии в Дирекция Контрол при ТД на НАП Пловдив Д. А. И. към момента на възлагане, провеждане и приключване на ревизионното производство. В този порядък в по-общ план следва да се посочи, че трайна и непротиворечива е съдебната практика на съставите на ВАС, че предвид същността и функциите на заповедта за възлагане на ревизия /ЗВР/, с която съгласно чл. 112, ал. 1 ДОПК се образува ревизионното производство, то правилото на чл. 113, ал. 2 от ДОПК за връчването й на адресата е императивно, като неизпълнението му води до невъзможността ЗВР да породи предвидените в закона правни последици. Прието е в същата тази съдебна практика, че при не връчена ЗВР не е завършен фактическият състав, обуславящ надлежното образуване на ревизионното производство, а този порок пряко рефлектира върху действителността на обжалвания ревизионен акт и обуславя извод за неговата нищожност. В този смисъл е съдебната практика, обективирана в цитираните в касационната жалба Решение 4748/14.04.2021 г., на ВАС по адм. д. 13484/2020 г., I о., Решение 6863 от 08.06.2020 г. на ВАС по адм. дело 2509/2020 г., VIII отд., Решение 13712 от 17.11.2014 г. на ВАС по адм. дело 16463/2013 г., VIII отд. и Решение 2380/04.03.2008 г. на ВАС по адм. дело 10871/2007 г., I отд. /, но също така и в Решение 3899 от 11.04.2025 г. на ВАС по адм. д. 1676/2025 г., I о., Решение 2800 от 8.03.2024 г. на ВАС по адм. д. 7813/2023 г., VIII о., Решение 10684 от 9.10.2024 г. на ВАС по адм. д. 3880/2024 г., I о и редица други. В случая основателно е възраженото на касатора, че необосноавно спрямо доказателствата по делото съставът на Административен съд Пазарджик е приел, че Заповед за възлагане на ревизия Р-16001320008228-020-001/22.12.2020 г., издадена от Д. А. И., в качеството му на Началник Сектор Ревизии в Дирекция Контрол при ТД на НАП Пловдив, издадена на основание чл. 112 и чл. 113 от ДОПК, е надлежно връчена на адресата й, съобразно императивното каза се изискване на чл. 113, ал. 2 от ДОПК. Съгласно чл. 29, ал. 1 вр. с чл. 33 ДОПК връчването на съобщенията в административното производство се извършва на адреса за кореспонденция на субекта. Разпоредбата на чл. 29, ал. 4 от ДОПК (в приложимата й към случая редакция в сила до 31.12.2020 г., преди изм. с бр. 105 от 2020 г., в сила от 1.01.2021 г.), сочи, че съобщенията могат да се връчват чрез изпращане по телефакс или с електронно съобщение при използване на квалифициран електронен подпис на органа по приходите. Нормата на чл. 28, ал. 2 ДОПК предвижда, че всяко лице има право да посочи пред органите по приходите електронен адрес за получаване на съобщения. Именно на този адрес, в случай, че лицето е посочило такъв, следва да се изпрати електронното съобщение в хипотезата на чл. 29, ал. 4 ДОПК, вкл. и в приложимата й към казуса редакция. Отделно от това чл. 30, ал. 6 от ДОПК (също в приложимата към казуса редакция в сила до 31.12.2020 г.) предвиждаше, че електронното съобщение се смята за връчено, когато адресатът изпрати потвърждение за получаването му чрез обратно електронно съобщение, активиране на електронна препратка или изтеглянето му от информационната система на компетентната администрация. Съдържанието на електронното съобщение се удостоверява чрез заверена от органа по приходите разпечатка на записа в информационната система. Действително по делото пред Административен съд Пазарджик е приложена Справка за обща регистрация на ЗЛ, изготвена на 06.06.2024 г., в която е отбелязано, че от Текстил Атрия ЕООД е деклариран вкл. и електронен адрес за кореспонденция по смисъла на чл. 28, ал.4 от ДОПК [електронна поща], валиден за периода 14.08.2020 г. до 13.06.2023 г., но така също видно от изпратеното електронно съобщение по смисъла на чл. 29, ал.4 от ДОПК (в посочената редакция) е че като дата на негово изпращане е визирана 20.01.2022 г., която дата е последваща такава издаването на самия Ревизионен акт. При тези факти и въпреки, изрично стореното възражение в този смисъл, необосновано съставът на Административен съд Пазарджик е приел, че приложеното по делото Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИСКонтрол, удостоверя съобразно правилото на чл. 33, ал. 6 от ДОПК (в посочената му редакция, в сила до 31.12.2020 г.), редовното връчване на адресата на ЗВР сложила началото на ревизионното производство на дата 30.12.2020 г., с което е изпълнено изискването на чл. 113, ал. 2 от ДОПК. Нещо повече, видно от приложените в хода на настоящото касационно производство писмени доказателства, изходящи от органите на НАП (л.48-68), в досието на Текстил Атрия ЕООД липсва заявление за деклариране на електронен адрес [електронна поща], налично е Заявление вх. 1300И0103447/08.07.2020 г., в което като електронен адрес за кореспонденция е посочен различен такъв, а именно [електронна поща], СД по ЗДДС са подавани по електронен път от електронни адреси, различни от [електронна поща], като за първи път електронен адрес за кореспонденция [електронна поща], е деклариран с подадената ГДД по чл. 92 от ЗКПО с вх. 1300И0235342/30.03.2021 г. Съобразно така посочените официални документи, не може да се приеме за обоснован изводът на състава на Административен съд Пазарджик, сторен въз основа единствено и само на база Справка за обща регистрация на ЗЛ, че до 30.03.2021 г. дружеството е посочило вкл. и адрес за кореспонденция по смисъла на чл. 29, ал. 4 от ДОПК вкл. и [електронна поща]. Или при липсата на каквито и да било други доказателства а и твърдения от органите на приходната администрация, за надлежното връчване на първата по ред ЗВР по някой от останалите нормативно установени способи за това, то следва да се приеме за доказано, че задълженото лице не е получило тази ЗВР, инициираща ревизионното производство, т.е. в хода на ревизионното производство е допуснат особен съществен порок, който пряко рефлектира върху действителността на обжалвания ревизионния акт и обуславя извод за неговата нищожност, по смисъла на цитираната съдебна практика, която се споделя изцяло и от настоящият състав на съда. Изложеното прави излишно обсъждане на останалите възражения на касатора. Като е достигнал до друг краен извод, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, вкл. и в частта му за разноските, и вместо него постановено друго, с което констатираната нищожност на РА бъде обявена от съда. От касационния жалбоподател не е заявена претенция за присъждане на разноски, поради което и съдът не дължи произнасяне по този въпрос. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, състав на Осмо отделение на ВАС