Решение № 307 от 10.07.2009 г. на ВКС по н. д. № 277/2009 г.

Решение № 307 от 10.07.2009 г. на ВКС по н. д. № 277/2009 г., I н. о., НК, докладчик съдията Капка Костова Касационното производство е образувано по жалба на частните обвинители и граждански ищци С. Г. С., С. Н. С. и Д. Г. С. (последният със съгласието на баща си Г), чрез повереника им адв. П, срещу Решение № 25 от 02 април 2009 г. на Бургаския апелативен съд, по ВНОХД № 7/2009 г., с което е потвърдена присъда № 64 от 19 май 2008 г. на Бургаския окръжен съд, постановена по НОХД № 234/2003 г. по описа на този съд. В жалбата са релевирани неправилно приложение на закона и допуснати от съда съществени нарушения на процесуалните правила, което ангажира отменителните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, но наведените в тяхна подкрепа доводи касаят незаконност на състава на първоинстанционния съд, решил делото по същество и недостатъци в доказателствената дейност на предходните съдебни инстанции, довели до формиране на неверни изводи по фактите и неправилни правни изводи за неустановеност по изискуемия от закона начин на авторството на инкриминираното ПТП. Отправеното до третата инстанция искане е за отмяна на атакувания съдебен акт и на присъдата на първоинстанционния съд и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на този съд. В съдебно заседание жалбоподателите - частни обвинители и граждански ищци С. С., С. С. и Д. Д. не участват лично и не изпращат процесуален представител. Частният обвинител и граждански ищец К. П. В. - лично за себе си и като майка и законна представителка на малолетните си деца С. и С. В., също не участва лично и не изпраща процесуален представител. Не е депозирала писмено становище по жалбата на частните обвинители и граждански ищци С. и Д. Подсъдимият В. Л. Н. също не участва лично. Представлява се от защитника си адв. К, който изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и отмяна на атакувания съдебен акт. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното: С атакуваното сега по касационен ред решение на въззивния съд е потвърдена изцяло първоинстанционната присъда, с която подсъдимият В. Л. Н. е признат за невинен в това, на 24. 10. 2000 г., на ГП I-6, в близост до с. В., Бургаска област, при управление на л. а. "А", да е нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 21, ал. 1 от ЗДП, поради което е причинил по непредпазливост смъртта на В. С. Г. и на И. С. В. и затова е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 343, ал. 2, предл. 3, б. "б", предл. 1 от НК. Отхвърлени са предявените срещу подсъдимия граждански искове от К. П. В. - лично за себе си и като майка и законна представителка на малолетните си деца С. В. и С. В. и от С. и С. С. и Д. Д. - със съгласието на баща му Г. Г., всички претендиращи обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на по 50 000 лева всеки от тях. Касационната жалба е основателна. В жалбата са наведени конкретни доводи само в подкрепа на оплакването за допуснати от предходните съдебни инстанции съществени нарушения на процесуалните правила, ограничили правата на жалбоподателите и предпоставящи заради това отмяна на атакувания съдебен акт. Доводите са в няколко насоки: недостатъци в доказателствената дейност на съда, изразяващи се в наличие на противоречия в съдържанието на доказателствените източници, което не е отстранено от съда (визирани са основно експертните заключения по делото), игнориране на гласни доказателствени средства (свидетелите Г. и В. ), нарушения на правилата за разпит на експертите и превратна оценка на техните заключения. Извън дейността на съда по събиране, проверка и оценка на доказателствата, е оспорена законността на съдебния състав на първоинстанционния съд, при съображения за съмнения в неговата непредубеденост като основание по чл. 29, ал. 2 от НПК за отвеждането му от разглеждане на делото. В подкрепа на формално заявеното отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК не са посочени конкретни доводи. Изводимо от съдържанието на жалбата, това оплакване е обвързано като последица с некоректните изводи на съда по фактите, обусловило и неправилното отхвърляне на обвинителната теза и оправдаване на подсъдимия по повдигнатото му обвинение. Известно е, че проверката за правилното приложение на закона (и справедливостта на наложеното наказание) е възможна само при констатации за отсъствие на отменителното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, поради което то следва да бъде първо обсъдено. В тази връзка следва да се има предвид и това, че въпросите за вината не са само такива по приложението на правото, т. е. по квалификацията, но и по фактите, т. е. по доказването. Преди всичко следва да бъде обсъдено възражението относно законността на съдебния състав на първоинстанционния съд, защото нарушение на тази плоскост е от категорията на т. нар. "абсолютни" нарушения на процесуалните правила по чл. 348, ал. 3, т. 2 - 4 от НПК (за които дори касационната инстанция следи служебно) и наличието му винаги е основание за отмяна на съдебния акт. В случая, в жалбата е визирано нарушение на процесуалните правила от страна на първоинстанционния съд при произнасянето му по направения от поверениците на частните обвинители и граждански ищци отвод на председателя на съдебния състав и по самоотвода на единия от членовете на състава. В съдебно заседание на 28. 02. 2007 г. поверениците на частните обвинители и граждански ищци по делото - адвокати В. и П., са направили отвод на председателя на съдебния състав при заявено основание по чл. 29, ал. 2 от НПК и изложени съображения във връзка с разпоредбата на чл. 22 от НПК, вменяваща на съда задължение за разглеждане на делата в разумен срок. От съдържанието на съдебния протокол (стр. 5 - 7), може да се направи извод за произнасяне по направения отвод в нарушение на разпоредбата на чл. 31, ал. 4 от НПК, изискваща незабавно произнасяне, в тайно съвещание и с участието на всички членове на състава. Последното изискване е независимото това дали се прави отвод на един член от състава или на всички, дали касае председателя на състава или някой от членовете му. Основание за този извод дава не само формалната липса на изрично отбелязване в протокола на оттегляне на съда на тайно съвещание за произнасяне по отвода, но и последвалото изявление на един от съдебните заседатели и неговия самоотвод, като основание за който е посочено именно неучастие в произнасянето по отвода на председателя на състава и нарушение на нормата на чл. 31, ал. 4 от НПК. Съдържанието на съдебния протокол не позволява констатация, че решаването и на този самоотвод е извършено съобразно посоченото процесуална разпоредба - в тайно съвещание и с участието на целия съдебен състав. При започване на разглеждането на делото от нов състав (с нов съдебен заседател) е подновено искането на поверениците за отвеждане на председателя на състава на същото основание и същите съображения за това. Новото произнасяне (стр. 11 - 12 от посочения съдебен протокол) е направено по напълно идентичен начин като първото и при излагане на идентични съображения за отхвърляне на искането. Нещо повече - останалите членове на съдебния състав(двамата съдебни заседатели) са изразили публично, в съдебната зала, становищата си по искания отвод на председателя на състава. Този начин на процедиране по делото поставя под съмнение независимостта и безпристрастността на съдебния състав. Както е известно, независимостта на съда при разглеждане и решаване на делото и подчиняването му само на закона, като основен принцип на процеса (чл. 10 от НПК и чл. 6, т. 1 от ЕКЗПЧОС) е важна гаранция за неговата обективност и безпристрастност (непредубеденост). Тя осигурява не само съответствието на решенията на съда с доказателствата по делото и със закона, но и убедителността на цялостната му дейност, вкл. и на завършващия делото акт. Този принцип се разпростира, разбира се, и по отношение на съдебните заседатели (чл. 8 от НПК). Този основен принцип има своите процесуални гаранции и едни от тях са тайната на съвещателната стая (чл. 31, ал. 4, чл. 300 от НПК) и правилата относно отвеждането на съдиите и съдебните заседатели (чл. 29 - 31 от НПК). В основата на тези правила лежи общата идея, че в състава на съда не бива да участват лица, по отношение на които съществуват определени основания да се очаква, че няма да действат с необходимата обективност и безпристрастност и че участието им ще постави под съмнение обективността и правилността на постановения съдебен акт. Извън "абсолютните" основания за отвеждане, посочени изчерпателно в чл. 29, ал. 1 от НПК, предубедеността по смисъла на ал. 2 на нормата би могла да се изрази по различни начини, в т. ч. да се обективира в конкретни действия на съда. Трикратното игнориране на процесуалните правила за решаване на въпросите за направени отводи и самоотводи на членове на съдебния състав, дават основание да се очаква, че този състав няма да действа с необходимата обективност и безпристрастност при разглеждане на делото и постановяване на съдебния акт, както това бе обсъдено по-горе. При тези съображения съставът на съда, разгледал делото като първа инстанция би могъл да бъде преценен като незаконен, което винаги е предпоставка за отмяна на постановения от този състав съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане на делото следва да бъдат съобразени всички доводи, изложени и пред настоящата инстанция, чието обсъждане сега се явява безпредметно предвид изхода от делото и основанието за това. С оглед констатациите си в рамките на извършената проверка, ВКС намира за необходимо да отбележи и някои принципни положения, които да се имат предвид при новото разглеждане на делото, а именно: Оправдателната присъда, също както и осъдителната, не може да почива на предположения. Разкриването на обективната истина по реда и със средствата на НПК е основен принцип на нашия наказателен процес (чл. 13 от НПК). Неотстранени чрез способите на НПК противоречия в доказателствената съвкупност представляват съществено нарушение на процесуалните правила и предпоставят отмяната на съдебния акт. Задълбоченият и обективен доказателствен анализ дава възможност на страните и на контролните инстанции да проследят начина на формиране на вътрешното убеждение на съда и затова представлява нещо различно и нещо повече от пресъздаване в мотивите на съдебния акт на съдържанието на отделните доказателствени източници. Експертното заключение не е доказателство или доказателствено средство, защото не възпроизвежда непосредствено възприети факти, а представлява основан на специални знания извод от известни за неизвестни факти. То не може да бъде източник на доказателствени факти (за разлика от гласните, веществени, писмени доказателствени средства). Заключенията на експертите касаят само фактически въпроси по делото и не са задължителни за съда, като подлежат на анализ и оценка наред с другите доказателствени източници по делото. При изложените фактически и принципни съображения ВКС намира, че атакуваният съдебен акт подлежи на отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд от стадия на съдебното следствие. Поради това и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 във вр. чл. 348, ал. 3, т. 3, във вр. ал. 1, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение