Решение № 72 от 22.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3103/2018 г.

Решение № 72 от 22.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3103/2018 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Геника Михайлова Производството е по реда на глава Х. ГПК. Образувано е по молба от Н. Й. Н. с искане за отмяна на влязло в сила решение от 8.01.2010 г. по гр. д. № 1917/2009 г. на Софийски градски съд. Молителят е извел основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК с довод, че това решение е неправилно, а противоречи на друго влязло в сила решение № 6932/26.08.2016 г. по гр. д. № 2345/2007 г. на Софийски градски съд. Ответниците по молбата В. В. Р. и И. Д. Д., наследници на Д. П. Р., ответникът по гр. д. № 1917/2009 г. на СГС, починал след като решението от 8.01.2010 г. е влязло в сила, възразяват, че молбата е неоснователна. Претендират разноски. Ответникът по молбата "Градостроител" АД, ответникът по другото влязло в сила решение, изразява същото становище и претендира разноски. С определение № 279/11.09.2018 г. по настоящото дело молбата е допусната до разглеждане, но само по основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Със същото определение молбата е оставена без разглеждане по другите основания - по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Определението е влязло в сила в тази част на 25.10.2018 г. (чл. 296, т. 2, пр. посл. ГПК). Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, заинтересуваната страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи. Когато по подадена молба за отмяна Върховният касационен съд установи, че е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, той отменя неправилното решение (чл. 307, ал. 4 ГПК). Влезлите в сила решения по двете граждански дела обаче не осъществяват основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Съображенията са следните: С решението от 8.01.2010 г. по гр. д. № 1917/2009 г. на Софийски градски съд е оставено в сила първоинстанционно решение от 28.12.2007 г. по гр. д. № 252/2005 г. на Софийски районен съд, а са отхвърлени исковете на Н. Й. Н. срещу Д. П. Р. с правна квалификация чл. 45 ЗЗД за сумите 3 000 лв. – обезщетение за пропуснати ползи, изразени в неполучен наем за периода 20.12.2000 г. – 20.12.2004 г. от отдаването на един апартамент в [населено място] и 500 лв. – обезщетение за претърпени загуби, изразени в платеното адвокатско възнаграждение при оспорването на протокол-образец 16/17.11.1998 г. за жилищната сграда, в която апартаментът се намира. Исковете по чл. 45 ЗЗД са били обосновани с твърдения за понесени вреди по причина на противоправно поведение на Д. П. Р., участвал в държавната приемателна комисия, съставила протокол-образец 16 за установяване годността и държавното приемане на сградата. С другото решение № 6932/26.08.2016 г. по гр. д. № 2345/2007 г. на Софийски градски съд частично е отменено първоинстанционно решение от 4.05.2006 г. по гр. д. № 15276/2002 г. на Софийски районен съд, като "Градостроител" АД е осъден да заплати на Н. Й. Н. на основание чл. 195, ал. 1, пр. 2 ЗЗД сумата 1 052. 65 лв. – равностойност на неизвършени и некачествено извършени СМР в апартамента и притежаваните общи части на сградата. В т. 5 от ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. ОСГТК на ВКС се прие, че идентичност в предмета на две влезли в сила съдебни решения, като основание за отмяна на неправилното решение по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 4, вр. чл. 307, ал. 4 ГПК е налице, не само при пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по делата, но и когато са разрешени по различен начин правни въпроси, включени в предмета на делото, по което се формира сила на пресъдено нещо. Молителят е ищец по двете граждански дела, приключили с влезлите в сила решения, но ответниците по тях са различни. Различен е и техният предмет. С първото са отхвърлени искове с правна квалификация чл. 45 ЗЗД за ангажиране деликтната отговорност на наследодателя на първите двама ответници по подадената молба за отмяна. С второто е ангажирана отговорността по чл. 195, ал. 1, пр. 2 ЗЗД на "Градостроител" АД, другият ответник по молбата по договор за покупко-продажба, по който молителят е купувач. Липсата и на субективен, и на обективен идентитет по отношение на предмета и на страните по двете дела, приключили с влезлите в сила решения, включително по смисъла на т. 5 от ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. ОСГТК на ВКС, обосновава извод за неоснователност на молбата за отмяна. При този изход на производството и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на молителя следва да се поставят разноските, сторени от ответниците по молбата. При тези мотиви, съдът