Решение № 14155 от 20.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13942/2017 г.

Решение № 14155 от 20.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13942/2017 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на МБАЛ "Света Петка" АД, със седалище и адрес на управление: гр. Видин, ул. "Цар Симеон Велики" № 119, представлявано от изпълнителния директор д-р В. Дочкова, чрез адв. П. Стефанов, против Решение № 80 от 17.10.2017 г., постановено по адм. дело № 152 по описа за 2017 г. на Административен съд - Видин, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Заповед за налагане на санкция № РД-09-237/12.04.2017 г., издадена от директора на РЗОК – Видин, с която на основание чл. 76а, ал. 2 от ЗЗО и чл. 270, ал. 1 от Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г. на НС на НЗОК, на лечебното заведение са наложени 7 броя санкции "финансова неустойка" в размер общо на 1 550 лв. В касационната жалба се посочва, че оспорената заповед е издадена при пълна липса на законно основание/изцяло е лишена от законова опора/, както и при липса на компетентност на органите на РЗОК за налагане на санкции при осъществяване на контрола по чл. 72 от ЗЗО, което обуславя нейната нищожност. Касационният жалбоподател твърди, че общата компетентност на Надзорния съвет да допълва, респ. да изменя съдържанието на НРД в случаите, когато промени в законодателството налагат изменение или допълнение на изискванията по чл. 55, ал. 2 от ЗЗО, е ограничена от специалната норма на § 45 от ПЗР на ИД на ЗЗО по отношение на проверките от финансовите инспектори, лекарите- контрольори и лекарите по дентална медицина- контрольори, налагането на санкции и тяхното обжалване. Поради това, за Надзорния съвет не съществува предоставено от закона правомощие да определя с решение реда за налагане на санкции, както и техния размер. Молбата към съда е да се отмени решението на първоинстанционния съд, както и обжалвания с него административен акт. Ответникът по делото – директорът на Районната здравноосигурителна каса- гр. Видин, редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не се представлява. Не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Видин е Заповед за налагане на санкция № РД-09-237/12.04.2017 г., издадена от директора на РЗОК – Видин, с която на основание чл. 76а, ал. 2 от ЗЗО и чл. 270, ал. 1 от Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г. на НС на НЗОК, на лечебното заведение са наложени 7 броя санкции "финансова неустойка" в размер общо на 1 550 лв. По делото от фактическа страна е било установено, че като възложител, НЗОК, представлявана от директора на РЗОК- Видин, е сключила с МБАЛ "Света Петка" АД – Видин Договор № РД-29-05-0251/20.02.2015 г. и Допълнително споразумение № РД-29 А-05-0175/19.05.2016 г. за оказване на болнична помощ на здравноосигурените лица по клинични пътеки срещу заплащане от възложителя. В чл. 55/1 от договора страните са договорили, че при констатирани нарушения по ЗЗО се налагат глоби или имуществени санкции, съгласно административнонаказателните разпоредби на закона. На 19.05.2016 г. е сключено допълнително споразумение към договора от 20.02.2015 г., в което текстът на чл. 54 и чл. 55 от договора са изменени/стават чл. 61 и чл. 62/, като е допълнено, че при констатирани нарушения от контролните органи по чл. 72, ал. 2 от ЗЗО по изпълнение на договора за оказване на медицинска помощ се налагат санкции, предвидени в глава ХV от Решението, а в обхвата на нарушенията са включени и нарушения на НРД за медицинските дейности. Със Заповед № РД-09-115 от 7.03.2017 г., директорът на РЗОК - Видин е наредил да бъде извършена тематична проверка на МБАЛ "Света Петка" АД, като изпълнител на болнична медицинска помощ на територията на РЗОК – гр. Видин със задача: контрол по изпълнение на договорения пакет болнична помощ с общите и специални условия на Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г. на НС на НЗОК и Приложение № 11, Приложение № 12 и Приложение № 2 към него и обхващаща периода: от 1.02.2017 г. до 28.02.2017 г. вкл. Проверяващите са извършили проверка на ИЗ по определени клинични пътеки за дейност през посочения период, изготвили са протокол, в съответствие с разпоредбата на чл. 74, ал. 3 от ЗЗО, който е връчен на управителя на лечебното заведение на 21.10.2016 г. МБАЛ "Света Петка" АД не се е възползвала от правото си на възражение срещу констатациите в протокола. Въз основа на констатациите е издадена и Заповед № РД-09-237/12.04.2017 г. на директора на РЗОК- Видин. За да отхвърли жалбата като неоснователна, Административен съд- Видин е обосновал извод за издаване на оспорената заповед от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Изводите на съда произтичат от извършената преценка на събраните по делото доказателства, протокол, връчен на лечебното заведение на 21.10.2016 г., медицински документи, истории на заболявания, справки от информационната система на лечебното заведение, при която е установено, че е налице единствената, предвидена в приложимата норма на чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО предпоставка за налагането на финансови санкции за нарушение на НРД за МД/решение на НС на НЗОК/. Обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че при липсата на възражение по чл. 253 от Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, издава заповед, с която налага санкция, което е и сторил в и около минимума на предвидения в чл. 265, ал. 3 размер. Така постановеното решение е обосновано и правилно и не страда от визираните в касационната жалба пороци. Неоснователни са касационните доводи за допуснато нарушение на материалния закон. Оспореният административен акт съдържа подробни мотиви, в които са изложени фактическите и правните основания за издаването му, те са пълни, точни и ясни. Мотиви се съдържат както в заповедта за налагане на санкции, така и в предхождащите я документи въз основа на които е издадена. Административният акт не е издаден при противоречащи на закона и неприложими в случая разпоредби и по- точно тези на § 2, ал. 2 и § 11 ПЗР от Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г. на НС на НЗОК. Първоинстанционният съд правилно е приел в решението си, че констатираните нарушения са извършени от проверяваното лице при действието на Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г. на НС на НЗОК и при сключени индивидуален договор № РД-29-0251/20.02.2015 г. и Допълнително споразумение № РД-29 А-05-0175/19.05.2016 г. В случая процесната заповед е издадена на основание приложимите и действащи към момента на издаването й правни норми. Параграф 2, ал. 1 и ал. 2 от Решението са влезли в сила, считано от 1.04.2016 г., с изключение на изчерпателно изброени разпоредби, а НРД за МД за 2015 г. се прилага дотолкова, доколкото не е изменен с него. Съгласно разпоредбата на § 5, ал. 2 от Решението, допълнителните споразумения с лечебните заведения, които са били изпълнители на болнична медицинска помощ до 31 март 2016 г. (какъвто е жалбоподателят), влизат в сила от 1 април 2016 г. и тъй като констатираните нарушения, обективирани в протокола, респективно заповедта, са извършени след тази дата, приложение намират приетите правила за контрол. Поради това законосъобразно директорът на РЗОК е издал заповед за налагане на санкция по реда на НРД за 2015 г. Върховният административен съд, в настоящия си тричленен състав на шесто отделение, констатира, че в отхвърлителния диспозитив на обжалваното решение на първоинстанционния съд е допусната техническа грешка и процесната заповед не е индивидуализирана, но този пропуск би могъл да бъде изправен по реда на чл. 175 от АПК. Оспорената заповед е материално законосъобразна и като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд - Видин е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора пред касационната инстанция, разноски в полза на касационния жалбоподател не се присъждат - чл. 143, ал. 1 АПК, а ответникът директорът на РЗОК - Пловдив не е направила такова искане. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,