Решение № 5142 от 16.5.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на ТД Митница Варна, подадена чрез пълномощника юрк. А. Димитрова, срещу Решение 22/07.07.2022 г., постановено по адм. дело 469/2021 г. по описа на Административен съд Русе, с което по жалба на Астра Биоплант ЕООД е отменено Решение с рег. 32-205994/29.06.2021 г. към митническа декларация с MRN 21BG002002045662R0/02.03.2021 г., издадено от с.д. Директор на ТД Северна морска (понастоящем ТД Митница Варна). В касационната жалба се изтъкват доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че в хода на административното производство по безспорен начин посредством митническа лабораторна експертиза (МЛЕ) е установено, че стоката представлява растителна мазнина, поради което правилно е класирана под код по ТАРИК 1518009990, съответно допълнителните задължения са законосъобразно определени. Счита, че съдът е формирал неправилен извод за наличие на животински мазнини в процесната стока, позовавайки се само на съдебно-химическите експертизи. Моли за отмяна на оспорваното решение и за постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата против административния акт, а в условията на евентуалност иска делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанция, а в условията на алтернативност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Ответникът Астра Биоплант ЕООД, чрез процесуалния представител адв. Г. Механджиева, в писмена защита и в съдебно заседание оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по нейната основателност, настоящият тричленен състав съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд Русе е било Решение с рег. 32-205994/29.06.2021 г. към митническа декларация с MRN 21BG002002045662R0/02.03.2021 г., издадено от с.д. Директор на ТД Северна морска (понастоящем ТД Митница Варна), с което на основание чл. 29, чл. 48 от Регламент (ЕС) 952/2013, вр. чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, чл. 56 вр. чл. 5, т. 39, чл. 77, § 1, чл. 85, § 1, чл. 101, § 1 и чл. 102 от Регламент (ЕС) 952/2013 вр. чл. 54, ал. 1, чл. 56 и чл. 59, ал. 2 от ЗДДС и чл. 59 от АПК, посочената митническа декларация е коригирана в частта относно декларирания код на внесената стока по Комбинираната номенклатура, като вместо 15180095 е разпоредено той да се чете 15180099, в резултат на което е коригирана и ставката на митото от 2 % на 7,7 %, и са установени публични задължения за досъбиране, както следва: мито в размер на 1948,63 лв. и ДДС в размер на 389,73 лв., ведно с лихвата за забава върху тях. От фактическа страна, съдът е установил следното: На 02.03.2021 г. с митническа декларация MRN 21BG002002045662R0/02.03.2021 г. дружеството е декларирало стока отработено масло за технически цели за режим допускане за свободно обращение с код по ТАРИК 1518009590 със ставка на митото 2% и държава на произход и износ Обединени арабски емирства. На 16.03.2021 г. е взета проба от стоката за проверка на тарифното класиране, като е изготвена МЛЕ в Централната митническа лаборатория (ЦМЛ). Според експертизата пробата от стоката представлява кафеникава, непрозрачна, маслообразна течност с фина утайка със силен, неспецифичен за определен вид масло мирис. Въз основа на МЛЕ и придружаващите стоката документи е прието, че декларираната стока представлява негодна за консумация смес от растителни мазнини, поради което не се класира в посочения с МД код 15180095 от КН, а в код 15180099 от КН. В хода на съдебното производство е допусната съдебно-химическа експертиза (л. 222) и допълнителна съдебно-химическа (л. 369), кредитирани от съда и оспорени от касатора в настоящото производство. Експертът, работил по допълнителната СХЕ, е дал становище за наличие на 15,6% холестерол, от което може да се заключи наличие на животински мазнини. При така установената фактическа обстановка и след извършена проверка съгласно чл. 168 във връзка с чл. 146 от АПК, административният съд е достигнал до извод за незаконосъобразност на процесното решение поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до неправилно приложение на материалния закон. Въз основа на съвкупната преценка на доказателствения материал, решаващата инстанция е приела, че административният орган не е доказал, в съответствие с указаната му доказателствена тежест съгласно чл. 170, ал. 3 вр. ал. 1 от АПК и предоставената възможност за ангажиране на доказателства, че процесната стока е смес само от растителни мазнини и масла, както е прието в административния акт, поради което и стоката е била неправилно тарифно класирана в код по ТАРИК 1518009990 Други , за който приложимата ставка на митото по отношение на трети страни е 7,7 %. Установено е, че приложеният способ за вземане на проби изцяло не съответства на този, описан в БДС EN ISO 5555, с приложимото негово изменение относно вземане на проби от гъвкави контейнери за транспортиране на течни продукти (т.нар. флекситанкове), като според съда това обстоятелство изцяло компрометира представителността на пробата предвид възможното разслояване на стоката според степента на наситеност на съдържащите се в нея мастни киселини и последващото преминаване на стоката от течно в твърдо агрегатно състояние предвид температурата, при която са вземани пробите. Решаващият извод на административния съд е, че процесната стока е смес от негодни за консумация растителни масла и животински мазнини, предназначена единствено за технически цели, поради което правилното ѝ тарифно класиране е стореното от дружеството, а именно с код по КН 15180095 и приложима ставка на митото 2 %. Решението е валидно, допустимо и правилно, като не е засегнато от сочените от касатора пороци. Първоинстанционният съд е установил релевантните факти и е извършил дължимата проверка за законосъобразност на оспореното митническо решение и при правилно тълкуване и приложение на материалния закон е обосновал правилни изводи, които се споделят и от настоящата инстанция. Спорът се свежда до това дали процесната стока представлява негодни за консумация смеси или препарати само от животински мазнини и масла, или от животински и растителни мазнини и масла и техните фракции, в който случай би следвало да се класира в код по КН 15180095 (код по ТАРИК 1518009590), или пък представлява (други) негодни за консумация смеси или препарати само от растителни масла, в който случай би следвало да се класира в код по КН 15180099 (код по ТАРИК 1518009990). При определяне тарифното класиране на внасяните стоки, с приоритет се ползват обективните характеристики и качества на стоките. Според трайната съдебна практика на Съда на Европейския съюз, в интерес на правната сигурност и улесняването на проверките, решаващият критерий за тарифното класиране на стоките по правило трябва да се търси в техните обективни характеристики и качества, определени в текста на позицията от КН и на бележките към разделите или главите (решение Delphi Deutschland, C423/10). Пак според трайната съдебна практика предназначението на даден продукт може да представлява обективен критерий за класиране, доколкото то е свойствено на този продукт, като тази свойственост трябва да може да се прецени в зависимост от обективните характеристики и качества на продукта (решения Agroferm, C568/11, т. 41 и Oliver Medical, C547/13, т. 47). В допълнение предназначението на продукта е релевантен критерий само ако продуктът не може да бъде класиран въз основа единствено на обективните си характеристики и качества (решение Skoma-Lux, C339/09). В конкретния случай, от заключението по допълнителната СХЕ, следва еднозначен извод, че процесната стока съдържа животински мазнини, поради което първоначално декларираният от дружеството вносител код 15180095 е правилният. В тежест на административния орган е да установи съществуването на фактическите основания, посочени в обжалвания административен акт, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, а в случая, че се касае единствено за смес от растителни мазнини в процесната стока, което не е сторено. Нещо повече установени са нарушения при вземане на пробите в хода на административното производство, което дискредитира МЛЕ. С оглед изложеното решението на административния съд, с което процесният административен акт е отменен, е правилно постановено и като такова следва да бъде оставено в сила. По разноските: При този изход на спора и навременна претенция, подкрепена с доказателства (л. 32 35) в полза на ответника по касация се следват разноски за адвокатско възнаграждение. Въведеното от касатора възражение за прекомерност е основателно, тъй като материалният интерес по делото възлиза на 2 338,36 лв., като съгласно чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният размер се равнява на 533,84 лв., като претендираното възнаграждение в размер на 1 200 лв. надвишава повече от два пъти предвиденото. Делото не се отличава с особена правна или фактическа сложност, поради което размерът следва да се редуцира до 600 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,