Решение № 7333 от 17.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1995/2016 г.

Решение № 7333 от 17.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1995/2016 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по касационна жалба на М. Т. Д. от град С. против решение № 14148/22.12.2015 г., постановено по адм. дело № 1922/2015 г. на Върховния административен съд, пето отделение. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, без да се сочат конкретни касационни основания. Иска се отмяната му и възстановяване на касатора на служба в Министерство на вътрешните работи /МВР/. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Върховният административен съд, петчленен състав, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от страна с правен интерес и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С решението, предмет на оспорване, тричленен състав на ВАС е отхвърлил жалбата на М. Т. Д. против отказа на министъра на вътрешните работи по негово искане вх. № Ж-7677/22.12.2014 г. да бъде възстановен на предишната или друга подходяща длъжност в Министерството на вътрешните работи (МВР). Като основание за искането си жалбоподателят е посочил решение на Военно-апелативния съд № 0025/18.11.2014 г., което е приложил към молбата си. По делото е установено, че със заповед рег. № К-4021/09.12.2005 г. на министъра на вътрешните работи на Д. е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и освобождаване от служба като държавен служител в МВР. Тази заповед не е обжалвана от него и е влязла в сила. Съгласно приложеното решение на Военно-апелативния съд, постановено по нохд. № 0026/2014 г. наказателното производство за престъпление по чл. 302а, вр. чл. 302, т. т. 1 и 2, вр. чл. 301, ал. 1 НК срещу М. Д. е прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 НК - поради изтекла давност. Решението на Военно-апелативния съд е влязло в сила на 06.12.2014 г. Допълнително е прието свидетелство за съдимост на жалбоподателя рег. № 7400/20.01.2015 г. На 22.12.2014 г. М. Д. е поискал от министъра на вътрешните работи да бъде възстановен на предишната или друга подходяща длъжност в МВР. Искането му е разпределено за становище в Дирекция "Човешки ресурси", в която е извършена проверка и е изготвено становище рег. № 8121р-2858/20.01.2015 г. от директорът на Дирекция "Човешки ресурси", с което е предложено на министъра на вътрешните работи молбата на М. Д. да бъде приета за неоснователна и след утвърждаването й да се приеме за мотивирано решение по нея. Върху становището е поставена резолюция "съгласен с предложението" и е положен нечетлив подпис, върху който е поставен печат на МВР. В изпълнение на т. 3 от становището е изпратено писмо рег. № 8121р-4316/24.01.2015 г. до Дирекция"КИАД" за изпращане на съобщение до М. Д. Според това писмо предложенията на директора на Дирекция"Човешки ресурси" са утвърдени от министъра на вътрешните работи. С писмо изх. № Ж-7677/14/30.01.2015 г. М. Д. е уведомен, че не са налице предпоставките на чл. 232 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и възстановяването му на длъжност не е възможно без определение или решение на съда за отмяна на МЗ рег. № К-4021/09.12.2005 г. Допълнително в писмото е посочено, че възстановяването на длъжност е невъзможно и порази това, че е навършена пределната възраст за служба в МВР от 60 години. По делото няма данни това писмо да е връчено на жалбоподателя. При така приетите и обсъдени доказателства, тричленният състав е обосновал правни изводи за законосъобразност на оспорения пред него отказ за въстановяване на длъжност като издаден от министъра на вътрешните работи - компетентен орган по назначаването по чл. 158 от ЗМВР, респективно възстановяването на служителите в МВР. Прието е, че същия е постановен при спазване на материалноправните предпоставки, основните правила на административния процес и в съответствие с целта на закона. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. В касационната жалба се навеждат доводи, че неправилно в оспореното решение е прието, че присъдата на касатора няма връзка с дисциплинарното му уволнение и поради това са необосновани изводите за липса на основание да бъде възстановен на заеманата от него длъжност в МВР. Въпреки че тези оплаквания са били обсъдени от първоинстанционния съд, настоящият касационен състав приема следното: Предмет на оспорване в настоящето административно производство е мълчаливия отказ на министъра на вътрешните работи да се произнесе по искането на М. Д. за възстановяване на длъжност е системата на МВР, на длъжността, която е заемал преди уволнението си или на друга подходяща длъжност в МВР. Като основание за това искане е посочена влязла в сила присъда на Военно-апелативния съд, постановена по нохд. № 0026/2014 г. Към датата на подаване на жалбата до ВАС по това оспорване е постановен изричен отказ, обективиран в писмо изх. № Ж-7677/14/30.01.2015 г. на началника на сектор "Жалби, предложения и сигнали", което също е предмет на съдебния контрол. Жалбоподателят не е правил искане за отмяна за влязлата в сила заповед за "уволнение" № К-4021/09.12.2005 г. пред административния орган, поради което правилно тричленният състав е приел, че не следва да се произнася по това искане, което е въведено едва в писмена защита, депозирана след приключване на съдебните прения. Съдът е длъжен да извърши контрол за законосъобразност върху оспорения пред него административен акт, който е постановен от административния орган по искането на жалбоподателя. При липса на искане за отмяна на заповед № К-4021/09.12.2005 г. от министъра на вътрешните работи, и при липса на произнасяне по такова искане, не би могъл да бъде въвеждан друг предмет на оспорване пред съда в настоящето съдебно производство. Приложимата правна норма на чл. 232 от ЗМВР предвижда, че при отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение държавните служители в МВР се възстановяват на предишната или на друга равностойна длъжност и могат да я заемат, ако в двуседмичен срок от влизането в сила на съдебното решение се явят в съответната структура. Други основания за възстановяване на предишната или равностойна длъжност на държавни служители в МВР не са установени в закона. Възстановяването на заеманата длъжност от жалбоподателя би могло да се извърши само при отмяна на заповедта за прекратяване на служебното му правоотношение с влязло в сила решение на съда. Безспорно е по делото, а този факт не се оспорва и от жалбоподателя, че посочената заповед не е обжалвана пред съд и е влязла в сила. С оглед на това правилно в мотивите на оспореното решение е прието, че не е налице една от материалноправните предпоставки за възстановяването на жалбоподателя на длъжност в МВР, независимо от отправеното от него искане, за "явяване в съответната структура по смисъла на закона". Обстоятелството, че М. Д. е направил своето волеизявление в двуседмичен срок от влизане в сила на решението на Военно-апелативния съд не променя този извод, защото то е с различен предмет и не съдържа отмяна на цитираната заповед. Влязлата в сила присъда на Военно-апелативния съд би могла да бъде основание за отмяна на решение на съда, по оспорване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. Що се касае до отмяна на влязъл в сила административен акт, какъвто е заповед № К-4021/09.12.2005 г. на министъра на вътрешните работи, с която на Д. е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и освобождаване от служба като държавен служител в МВР, приложими са основанията и сроковете по Г. седма на АПК - чл. 99 и сл., регламентиращи възобновяване на производства по издаване на административни актове. Поради изложеното следва да бъдат споделени мотивите в оспореното решение, че наказателната отговорност и наложеното дисциплинарно наказание в административно производство са различни, предвид дадената възможност както в отменения ЗМВР, така и в сега действащия ЗМВР /чл. 194, ал. 3/ държавните служители в МВР да носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност. Министърът на вътрешните работи не е имал задължение да възстанови М. Д. в длъжност в МВР след постановяване на решението на Военно-апелативния съд. Неотносими са и доводите на касатора за наличие на решение на ЕСПЧ, в което са посочени нарушения в наказателното производство срещу него, в резултат на което наказателното прозиводство е възобновено и прекратено през 2014 г. поради изтекла абсолютна давност. Решението, на което се позовава касатора - от 24.02.2012 г. на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по жалба вх. № 29476/06 касае нарушения в наказателното производство, но отмяната на присъдата по това производство не води като последица до отмяната на заповедта за дисциплинарно наказание. Още повече, че наказателното производство е прекратено поради изтичане на абсолютна давност, но в мотивите на присъдата на Военно-апелативния изрично е направен извод, че деянието, извършено от Д. е престъпление по чл. 211, пр. 1 от НК /т. е. преквалифицирал е същото/, поради което е прието, че Д. е извършил противоправно деяние, независимо, че за него е определено по-леко наказание. Неоснователна е касационната жалба и в частта, в която се твърди неправилност в определяне на юрисконсултското възнаграждение на процесуалния представител на ответника. Размерът е нормативно определен в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и това е минималния размер, който може да бъде присъден от съда. По така изложените съображения съдът намира, че оспореното решение е правилно, като обосновано, постановено в съответствие с материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора пред касационната инстанция и направеното искане от процесуалния представител на ответника, касаторът следва да бъде осъден да заплати в полза на Министерството на вътрешните работи юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 400 (четиристотин) лева на основание чл. 8, ал. 2, т. 3 от цитираната по-горе Наредба № 1/2004 г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховния административен съд, петчленен състав