Решение № 16773 от 10.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2148/2019 г.

Решение № 16773 от 10.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2148/2019 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на И. О. К. от гр. М., подадена чрез адв. М. Г., против решение № 505/31.12.2019 г. по адм. дело № 290/2018 г. на Административен съд – С.. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 54ж, ал. 3, чл. 114, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – директорът на ТП на НОИ – С., чрез юрисконсулт Чапкънова-Петкова изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки и претендира разноски за касационната инстанция под формата на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд – С. е отхвърлил като неоснователна жалбата на И. О. К. срещу решение № 1012 – 20 – 129 # 1/26.09.2018 г. на директора на ТП на НОИ – С. и потвърдените с него разпореждания на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ С. с № 204-00-125-6/17.07.2018 г., с което се отменя разпореждане № 204-00-125-5/05.06.2017 г. за отпускане на ПОБ, № 204-00-125-7/17.07.2018 г., с което е постановен отказ за отпускане на ПОБ и разпореждане № 204-00-125-8/17.07.2018 г., издадено на основание чл. 54 ж, ал. 3, във връзка с чл. 114, ал. 1 КСО, с което е разпоредено лицето И. К. да възстанови недобросъвестно полученото ПОБ за периода от 24.01.2017 г. до 23.09.2017 г. в размер на 11 857, 38 лева (главница) и 1209, 67 лева (лихва от датата на неоснователно полученото обезщетение до датата на издаване на оспорваното разпореждане). Присъдил е разноски. Съдът е приел, че с оглед събраните доказателства не е доказано Карипова да е упражнявала дейност съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО и същата не е осигурено лице съобразно разпоредбата на чл. 10 и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Решението е правилно. По делото е установено, че на 17.01.2017 г. между ЕТ "Ю. Х." – Ю. Р. Х., от с. В., област С., като работодател, от една страна и И. О. К., като работник, от друга страна е сключен трудов договор, съгласно който последната е била назначена на длъжност "продавач консултант" в хранителен магазин, в с. В. при месечно възнаграждение от 2000, 00 лева. Срокът на договора е до 24.01.2017 г. (7 дни). Със заповед № 4/24.01.2017 г. трудовото правоотношение е било прекратено. В разплащателните ведомости на работодателя е посочено, че процесните 5 работни дни са отработени. Приложеният договор е без подпис на работник, нито са посочени обстоятелствата кога последният е започнал работа. Няма данни за връчване на договора. Съгласно констативен протокол № КП – 5 – 20 – 00367723/25.01.2018 г., съставен по реда на чл. 108 от КСО от контролните органи на ТП на НОИ – С. е видно, че за периода от месец февруари 2016 г. – месец юли 2017 г. в търговски обект "хранителен магазин в с. В.", собственост на ЕТ "Ю. Х." – Ю. Р. Х., от с. В. са били назначени 25 физически лица на длъжности "продавач консултант", "хигиенист" и "готвач". Нетната площ на магазина е 25 кв. м.. В представените от ЕТ "Ю. Х." – Ю. Р. Х., от с. В. до органите на ТП на НОИ - С. саморъчни писмени обяснения се установява, че лице с имена И. О. К. не е работило във фирмата й, а положените подписи върху трудовите договори и заповедите за прекратяване не са нейни. Със задължителни предписания № 3 Д – 1 – 20 – 00369130/29.01.2018 г. търговецът е бил задължен да заличи като неправилно подадена информацията по чл. 5, ал. 4 КСО по декларация "Данни за осигурено лице" за 22 лица, включително и за жалбоподателката по делото. С разпореждания № 204-00-125-6/17.07.2018 г., разпореждане № 204-00-125-5/05.06.2017 г., № 204-00-125-7/17.07.2018 г., и разпореждане № 204-00-125-8/17.07.2018 г., ръководителят на осигуряването по безработица в ТП на НОИ – С. е отменил отпуснатото на И. К. парично обезщетение за безработица, отказал е отпускането на такова и е разпоредил недобросъвестно получените суми по чл. 54 а КСО да бъдат възстановени. С решение № 1012 – 20 – 129 # 1/26.09.2018 г. директорът на ТП на НОИ – С. е потвърдил процесните разпореждания. Административният съд законосъобразно е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, след спазване на административнопроизводствените правила, при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. В случая жалбоподателката не е упражнявала трудова дейност съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО и не е осигурено лице по смисъла на пар. 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Наличието на трудов договор не е достатъчно условие за възникване правото на обезщетение за безработица, а е необходимо лицето реално да е осъществявало трудова дейност. Защитими са само трудови и осигурителни права, които реално са възникнали. Процесните разпореждания са издадени след заличаване на първоначално подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО и след събиране на необходимата информация, даваща основание да се стигне до извод, че Карипова не е полагала труд във фирмата на ЕТ "Ю. Х.", което изключва качеството й на осигурено лице, имащо право да получи парични обезщетения за безработица. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 КСО сочи, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 КСО или чл. 4 а, ал. 1 КСО и за които са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Наличието на трудов договор е предпоставка за възникване на трудово правоотношение, но за възникването на осигурителното правоотношение са необходими още и основанията, изброени в чл. 10 КСО в тяхното кумулативно проявление. Допуснатите от търговеца нарушения в документооборота не могат да заместят нереализиралите се в правния мир факти. Верни са изводите на административния съд за недобросъвестността на заявилото обезщетение за безработица лице. След като жалбоподателката не е полагала труд и не е упражнявала трудова дейност при търговеца – работодател и въпреки това е заявила получаване на парично обезщетение за безработица и го е получавала за процесния период, тя е действала недобросъвестно. Съгласно чл. 114, ал. 1 КСО недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора в тежест на касаторката следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски, които на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК съдът определя в размер на 100, 00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд