Решение № 4209 от 26.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1405/2014 г.

Решение № 4209 от 26.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1405/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 237, ал. 1 и сл. от АПК. Образувано е по искане от Даниел Емилов Паунов, от гр. София, за отмяна на влязлото в сила Решение № 12461/27.09.2013 г. постановено по адм. дело № 5517/2013 г. на 3-тричленен състав на Върховен административен съд, седмо отделение, на основание чл. 239, т. 1 от АПК. Към искането са приложени като доказателства писмо рег. № Г25406/6.12.2013 г. и Удостоверение за постоянен адрес на СО, р-н "Слатина" от 24.10.2013 г. Ответникът: началника на отдел "Пътна полиция"-СДВР, редовно призован, не се явява и не се представлява. Върховният административен съд, 5-петчленен състав на втора колегия, намира искането за отмяна за процесуално допустимо, като подадено от надлежна страна и в срока по чл. 240, ал. 1 от АПК. Разгледано по същество е неоснователно, по следните съображения: . Основанието по чл. 239, т. 1 от АПК, на което се позовава искателят, представлява извънинстанционен способ за отмяна на влязло в сила решение, при изброените в разпоредбата хипотези - откриване на нови писмени доказателства или нови обстоятелства от съществено значение за делото, които при решаването му не са били известни на страните. Нови обстоятелства могат да бъдат само юридически или доказателствени факти, относими към спорното право, които са нови и поради това не са могли да бъдат посочени от страна по делото, до приключване на устните състезания в последната инстанция. За да е налице посочената хипотеза е необходимо още тези нови обстоятелства да са съществували по време на разглеждане на делото в двете инстанции, но да не са били известни на страната, искаща отмяната, въпреки положените от нея добри грижи по водене на делото, поради което не е могла да ги посочи за да се имат предвид от съда. Аналогично е и разрешението за наличие на нови писмени доказателства, като основание за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК. При всички случаи това основание за отмяна и в двете му хипотези, предполага непълнота на фактическия и доказателствен материал, който не е резултат от виновното поведение на страната или порочни действия на съда. В конкретния случай в искането си до съда, Даниел Паунов конкретизира като основание за отмяна - чл. 239, т. 1 АПК, в хипотезата на нови писмени доказателства, каквито според него са представените за първи път пред касационната инстанция 2 бр. Наказателни постановления, а именно: НП № 74529/23.06.2006 г. и НП № 117878/29.08.2007 г., чието наличие до постановяване на касационното решение, не му е било известно по никакъв начин. В писмената си защита, депозирана на 12.03.2014 г., искателят поддържа отмяна на влязлото в сила касационно решение и на основание наличие на нови обстоятелства, като за такива визира фактите на отнемане на 4 контролни точки и отнемане на 10 контролни точки, по цитираните по-горе 2 бр. НП-я, които не са му били известни по никакъв начин, а като ново писмено доказателство сочи Удостоверението за постоянен адрес на СО, р-н "Слатина" от 24.10.2013 г., което опровергава спазването на процедурата по връчване на НП № 117978/29.08.2007 г. при условията на чл. 58, ал. 2 ЗАНН, тъй като не е лице с неизвестен адрес. Съобразно изложеното по-горе и преценявайки наведените от искателя факти и доказателства, настоящият 5-петчленен състав счита, че същите не отговарят на изискванията за нови обстоятелства и нови писмени доказателства. Писмените доказателства - НП № 74529/23.06.2006 г. и НП № 117878/29.08.2007 г. не са нови, тъй като са съществували до приключване на устните състезания в първата инстнация и искателят, като оспорваща страна е бил длъжен да положи дължимата грижа като такава страна и да изиска представянето им от ответника-издател на заповедта за налагане на ПАМ, още повече, че те са част от административната преписка по издаване на тази заповед и изрично са описани в нея като основание за издаването й. Това му задължение и грижа в случая произтича и от чл. 171, ал. 2 и 3 от АПК, визиращи задължения за страните в съдебноадминистративното производство да съдействат за установяване на истината и възможност да искат събиране на доказателства, в подкрепа на твърденията им. Неизползването на тези процесуални възможности от искателя, респ. пълномощника му, за представяне на тези две НП-я и съответно за доказване на фактите, че не са влезли в сила, е поради виновното бездействие на искателя в редовното, а също и в касационното производства, което прави искането за отмяна неоснователно. Защото отмяната на това основание не е средство за отстраняване на процесуалните пропуски на искателя при разглеждане на делото в редовните инстанции или за отстраняване на порочните действия на съда. Не е ново писмено доказателство и представеното Удостоверение за постоянен адрес. Удостоверените с него факти, относно постоянния адрес на искателя, относими към процедурата по връчване на НП № 117878/29.08.2007 г., са били известни на същия, като оспорваща страна, но по изложените вече съображения за проявено процесуално бездействие тези факти са останали неизяснени. Ако беше поискано от искателя в хода на съдебното производство пред АССГ, ведно с това НП, това удостоверение би могло да бъде друго доказателствено средство, но не и след като делото е приключило с влязло в сила решение. Поради това, че няма характер на ново писмено доказателство, а на новосъздадено, това удостоверение не е основание за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК. По същите съображения не са нови обстоятелства и доказателствените факти, удостоверени с представените пред касационната инстанция 2 бр. НП-я, посочени по-горе. Същите са съществували към момента на решаване на делото и са от съществено значение, но не са станали известни на искателя, поради виновното му бездействие пред редовните инстанции, както и поради пропуска на касационната инстанция да му съобщи за тях. Това обаче не му дава основание да претендира отмяна, въз основа на тях. Изложеното обуславя извод за неоснователност на искането за отмяна, поради отсъствие на предпоставките за приложение на чл. 239, т. 1 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, 5-петчленен състав на втора колегия