Решение № 11568 от 8.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4221/2010 г.

Решение № 11568 от 8.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4221/2010 г., I о., докладчик съдията Мира Райчева Производство по чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано по касационна жалба на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Варна при ЦУ на НАП, против Решение № 378 от 22.02.2010 г. на Варненски административен съд по адм. д. № 2800 по описа за 2009 г., с което по жалба на "Милктри" ЕООД, гр. София, представлявано от управителя Иван Иванов Трифонов, е отменен Ревизионен акт /РА/ № 190900226/21.07.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП Силистра, потвърден с Решение № 571/30.09.2009 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" Варна при ЦУ на НАП, в частта му, с която за данъчен период м. 12.2008 г. на ревизираното лице е начислен ДДС, на основание чл. 79, ал. 3 ЗДДС, в размер на 63 341.93 лв. върху липса на стока - овче сирене, и лихви в размер на 4323.66 лв. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, в противоречие със закона и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението, отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Милктри" ЕООД, представлявано от управителя Иван Иванов Трифонов, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Отправя искане решението на първостепенния съд да бъде оставено в сила, както и касаторът да бъде осъден да заплати сторените от страна на "Милктри" ЕООД разноски за касационното производство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, първо А отделение, в настоящия си състав, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, а по съществото й съдът съобрази следното: Спорът пред първоинстанционният съд е бил относно наличието на основание по чл. 79, ал. 3 ЗДДС за начисляване на ДДС върху липсваща стока - овче сирене в склад на ревизираното лице. За да уважи жалбата на ревизираното лице, съдът е приел, че органите по приходите не са доказали липси на 53 625.76 кг овче сирене, тъй като липси могат да се установят само чрез инвентаризация, каквато органите по приходите не са извършили. Предвид това, според решаващия съд, по делото липсват доказателства, че действително са налице липси на стоки. Като допълнителен аргумент съдът е посочил, че дори да се приеме за установен този факт, за който няма непротиворечиви доказателства, не е установено с никакви доказателства, че "Милктри" ЕООД е приспаднал право на данъчен кредит за липсващи стоки. Изложените в касационната жалба аргументи като фактически доводи са обсъдени от решаващият съд без да са допуснати нарушения на правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса. В случая изводът за липси на 53 625.76 кг овче сирене е обоснован със счетоводните записвания в счетоводството на жалбоподателя, от които органите по приходите са приели, че към 31.12.2007 г. салдото по сметка 304 "стоки" - овче сирене е 56 296.17 кг, през 2008 г. са закупени 201 815.80 кг, продадени 113 273.80 кг овче сирене, салдо към 31.12.2008 г. 91 212.41 кг, вместо 144 838.17 кг. Обоснован е изводът на съда, че само по счетоводни данни, каквото изследване е направено от органите по приходите, не може да се установи липса, освен ако тези счетоводни данни не представляват изричен протокол за констатирани липси и произтичащите от това счетоводни записвания. Съобразена с релевантните материално правни норми е преценката на съда, че за да се установи липса следва да се извърши инвентаризация и да се съпоставят установените данни с тези в счетоводството. Съгласно § 1, т. 10 от ДР на Закона за счетоводството, "инвентаризация" е процесът на подготовка и фактическа проверка чрез различни способи на натуралните и стойностните параметри на активите и пасивите на предприятието към точно определена дата, съпоставяне на получените резултати със счетоводните данни и установяване на евентуални разлики. За резултатите от инвентаризацията се съставя инвентаризационен опис, като в него се отразява намереното при инвентаризацията, намереното по счетоводни данни и явяващата се между тях разлика под формата на липси и излишъци. Доколкото в конкретния случай от страна на органите по приходите не е извършена съпоставка между наличността в склада и наличността по счетоводни документи, следва да бъде споделен изводът на първоинстанционния съд, че изводът за липса на 53 625.76 кг овче сирене е необоснован. Неоснователно е възражението на касатора, че съдът не е постановил решение по предмета на спора, а именно, не е определил въз основа на събраните доказателства размера на задълженията на дружеството по ЗДДС за данъчен период м. 12/2008 г. Административният съд е приел, че органите по приходите не са доказали основанията за допълнително начислените задължения по ЗДДС за данъчен период м. 12/2008 г., не са приобщили доказателства, налагащи предприетата от тях корекция на резултата за периода, като при това положение за установени следва да бъдат възприети декларираните от лицето задължения за ДДС за този период. Съдът обосновано е приел, че тежест да докаже данъчния фактически състав на нормата на чл. 79, ал. 3 ЗДДС има приходната администрация и след обстоен анализ на събраните при ревизията и в съдебното производство доказателства обосновано е приел, че при недоказана липса, ДДС незаконосъобразно е начислен на посоченото основание. В реда на гореизложените мотиви следва да се посочи, че неоснователно се поддържа от касатора и доводът, че съдът неправилно е установил, че органите по приходите не са събрали доказателства за периода, през които са възникнали съответните обстоятелства. Разпоредбата на чл. 79, ал. 3 ЗДДС (Доп. - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 1.01.2008 г.) предвижда, че регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоките, както и при промяна на предназначението им, за което вече не е налице право на приспадане на данъчен кредит, начислява и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит. Съгласно ал. 4 от същата разпоредба, корекцията по ал. 1 и 3 се извършва в данъчния период, през който са възникнали съответните обстоятелства, чрез съставяне на протокол за извършената корекция и отразяване на този протокол в дневника за продажбите и справка-декларацията за този данъчен период. В случая не е изготвен протокол за констатирани липси и произтичащите от това счетоводни записвания, а в ревизионния акт не се съдържат констатации защо именно през данъчен период м. 12/2008 г. е приета за осъществена липсата, поради което правилно административният съд е приел за необосновани не само констатациите относно основанието за начисляване и размера на начисления данък, но и относно периода, в който следва да се извърши корекция с начисления за липси данък и в тази връзка е направил законосъобразен извод за допуснато съществено нарушение при издаването на процесния РА, довело до незаконосъобразност на установените задължения, предвид регламентираното месечно отчитане на ДДС. Неоснователно се поддържа от жалбоподателя, че в заключението си вещото лице- счетоводна експертиза е дало непълен и подвеждащ отговор. Освен, че оплакването е голословно и неподкрепено с конкретни доводи, по същество съдът не е основал и решаващите си мотиви на изслушаната експертиза, поради което и данните от заключението не са обусловили крайния резултат на постановения съдебен акт. Предвид гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Варненския административен съд не страда от пороците, сочени в жалбата и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред настоящата инстанция касаторът претендира разноски и представя доказателства за сторени такива, поради което с оглед изхода на спора разноски следва да му бъдат присъдени в размер на 2 500 лв. представляващи уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Касаторът поддържа, че неправилно са възложени разноските по делото от административния съд върху него, след като в производството пред съда са представяни доказателства и на основание чл. 161, ал. 3 ДОПК разноските следвало да се възложат на ревизираното лице. Настоящата инстанция намира, че в хода на съдебното производство не са представяни нови доказателства, които да са изисквани в хода на ревизията, или които да не са били на разположение на ревизиращите при извършването на ревизията, поради което и обсъжданото искане на касатора е неоснователно. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо А отделение,