Решение № 6202 от 10.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 763/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационната жалба на директора на Главна дирекция Национална полиция срещу решение 4831 от 18.11.2024 г. по адм. дело 663/2024 г. на Административен съд Хасково. С обжалваното решение АС Хасково е отменил заповед 3236з-2468 от 28.06.2024 г. на директора на ГД Национална полиция и е изпратил административната преписка на органа за ново произнасяне по молба вх. 351000-5874 от 05.10.2022 г. на Н. Г. Н. за снемане на полицейската му регистрация 5475 от 12.11.2010 г., извършена в Районно управление Свиленград при ОДМВР Хасково. Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради постановяването му при неправилно приложение на материалния закон. Излага доводи, че противно на приетото от съда в административния акт се съдържат подробно фактическите основания, обосноваващи отказа да се снеме полицейската регистрация на лицето. Иска да се отмени решението и се реши спора по същество като се отхвърли първоначалната жалба. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Н. Г. Н., чрез пълномощника си, представя писмен отговор, в който изразява становище, че обжалваното решение е правилно и не са налице касационни основания за отмяната му. Претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Съдът е изложил фактическите установявания по спора, които кореспондират с доказателствения материал по делото и въз основа на подробен и точен анализ на приложимата нормативна уредба е достигнал до правилни и обосновани правни изводи. По делото е установено от фактическа страна, че Н. Г. Н. е подал заявление вх. 351000-5874 от 05.10.2022 г. до директора на ОД на МВР Хасково да бъде извършена проверка за налични криминалистични регистрации на негово име и да бъде проведена процедура по заличаването им. Във връзка с молбата на Н. е изготвена докладна записка от инспектор в ОДМВР Хасково за извършена проверка, при която е установено, че жалбоподателят (касационен ответник) има ДП 883/2010 г. на РУ Свиленград по чл. 195, ал. 1, т. 3 НК, по което е извършена полицейска регистрация на лицето. Посочено е, че срещу Н. Н. няма неприключени досъдебни производства и съгласно справка за съдимост същият е осъждан, като по н.о.х. дело 169/2011 г. на РС Свиленград е одобрено споразумение 87 от 07.03.2011 г. по чл. 197, т. 3 НК и е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 8 месеца, чието изтърпяване е отложено за изпитателен срок от 3 години. В обобщение е изразено становище, че полицейската регистрация на Н. Н. не следва да бъде снета и се предлага комплектуваната преписка от извършените проверки за лицето да бъде изпратена към ГДНП по компетентност и във връзка с чл. 19, ал. 7 от Наредбата за извършване и снемане на полицейска регистрация. С предложение рег. 272р-24569 от 10.11.2022 г. директорът на ОДМВР - Хасково е предложил на директора на ГД Национална полиция да бъде издадена писмена заповед за отказ за снемане на полицейската регистрация на заявителя. Със заповед 3286з-4631/19.12.2022 г. административният орган е отказал снемането на полицейска регистрация 5475 от 12.11.2010 г., извършена в РУ Свиленград и ОДМВ - Хасково на Н. Н.. Н. Н. е обжалвал заповед 3286з-4631/19.12.2022 г. пред Административен съд Хасково, като с влязло в сила решение 1817/26.04.2024 г. по адм. дело 60/2023 г. по описа на съда актът е отменен, а преписката е изпратена на директора на ГДНП за ново произнасяне в 14-дневен срок, при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в решението. В мотивите на решението е посочено, че заповедта се явява немотивирана и постановена при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като не е извършен необходимият анализ в контекста на решението от 30.01.2024 г. по дело С-118/22 на Съда на ЕС за продължаване на полицейската регистрация на лицето. След връщане на административната преписка и извършена повторна проверка, при справка в автоматизираните информационни фондове за общо ползване на МВР е установено, че Н. Н. е "извършител" по ЗМ 883/27.09.2009 г., регистриран в РУ - Свиленград, за деяние по чл. 195, ал. 1, т. 4 НК, кражба с използване на МПС, обвързан с присъда 87/2011 г. на PC Свиленград. Наказателното производство е приключило с одобрено от съда споразумение по н.о.х. дело 169/2011 г. на PC - Свиленград, съгласно което за извършеното престъпление по чл. 195, ал. 1 НК е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 8 месеца с изпитателен срок от 3 години. От извършена проверка в АИС АНД е установено и че Н. е нарушавал правилата за безопасност на движението по пътищата с издадени 2 бр. АУАН, 2 бр. наказателни постановления по тях, 14 фиша по ЗДвП и 1 брой ПАМ по ЗДвП, за различни по вид и тежест нарушения, съгласно приложена разпечатка. С оспорената пред първоинстанционния съд заповед рег. 3286з-2468 от 28.06.2024 г. директорът на ГД Национална полиция е отказал снемането на полицейската регистрация на Н. Н.. В заповедта е посочено, че съгласно Закона за Министерството на вътрешните работи полицейската регистрация е последица от извършване на противоправно деяние и привличане на лицето като обвиняем за извършено умишлено престъпление от общ характер, а в случая тя е била извършена на жалбоподателя за осъществено от него на 27.09.2010 г. в [населено място], общ. Свиленград престъпление по чл. 197, т. 3, чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и пр. 2, т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода съгласно одобрено от съда споразумение с определение от 07.03.2011 г., постановено по н.о.х. дело 169/2011 г. на PC Свиленград. Прекратяването на делото при сключване на споразумение и настъпилата реабилитация не са сред лимитативно изброените основания за снемане на полицейска регистрация. Административният орган е приел, че лицето има профил на нарушител на правилата за безопасност на движението по пътищата като са изброени издадените административнонаказателни актове и наложената ПАМ. Посочил е, че данните от справката определят личността на Н. като рискова за обществото по отношение противодействието на престъпността и опазването на обществения ред. В изпълнение на указанията съда в заповедта е посочено, че изминалият период от 12 години, считано от извършване на деянието, за което е осъден заявителят, към датата на подаване на искането за снемане на полицейска регистрация, няма значение за целите на обработването на данните за извършена полицейска регистрация на лицето, тъй като административното производство за снемане на извършена полицейска регистрация се провежда служебно или след писмено мотивирано искане на регистрирания, като в обвързана компетентност оправомощеният орган издавал акт за снемане само при наличие на някое от лимитативно изброените основания, съгласно чл. 68, ал. 6 ЗМВР. Прието е, че към настоящия момент данните от полицейската регистрация на Н. се съхраняват в подходящ и разумен срок, с оглед целите, за които се обработват. Съдът при тези фактически установявания е приел от правна страна, че оспорената заповед не страда от пороците по чл. 146, т. 1 3 АПК, но е материално незаконосъобразна. Съдът правилно е приел, че административният орган е извършил преценка на относимите обстоятелства, но изводът му за липсата на материалноправни предпоставки за уважаване на искането на Н. Н. за снемане на полицейската регистрация е неправилен. Съдът правилно е посочил, че настъпилата реабилитация за осъждането му сама по себе си не води до отпадане на необходимостта от съхранение на неговите данни в полицейския регистър, но е индиция, че субектът на данните представлява по-малък риск от гледна точка на целите за противодействие на престъпността или опазване на обществения ред и съобразно приетото в решението на СЕС от 30.01.2024 г. по дело 118/2022 г. представлява обстоятелство, което е пряко относимо към необходимия период за съхранение на данните. В светлината на решението на СЕС, което е задължително за съда и учрежденията в страната, съгласно чл. 633 ГПК, съдът обосновано е счел, че съхраняването на данните от извършената на жалбоподателя полицейска регистрация вече не е необходимо за целите, за които същата е била създадена - противодействие на престъпността, опазване на обществения ред, предотвратяване, разследване, разкриване или наказателно преследване на конкретни престъпления, а извън този контекст, за да достигнат полицейските органи до разбиране на престъпните действия и да установят връзки между различни разкрити престъпления. Съдът, като е съобразил характера и тежестта на престъплението, за които лицето е осъдено през 2011 г., факта, че реабилитацията е настъпила преди повече от 10 години - през 2014 г., както и липсата на извършени междувременно други престъпни деяния и повдигнати обвинения, е извел правилен извод, че жалбоподателят не представлява лице със степен на обществена опасност, която изисква продължаване съхранението на данните по извършените полицейски регистрации, след датата на подаденото заявление за тяхното заличаване. В тази насока правилно е подчертал, че по делото не са събрани доказателства, от които да се приеме, че съхранението на личните данни на лицето все още е необходимо за целите, за които те са обработвани. Правилни са изводите на съда относно представените по делото доказателства за извършени от касационния ответник административни нарушения по Закона за движението по пътищата, че не установяват наличието на трайни престъпни навици у него. Съдът е обсъдил данните, че нарушенията са извършени за период от 13 години, наложените за тях наказания са сравнително ниски на стойност глоби, а освен това административните нарушения не предполагат криминална опасност. Съдът, в резултат на коректен анализ на данните по делото и при правилно приложение на релевантната нормативна уредба е достигнал до обосновани изводи, че данните за осъждане преди приблизително 15 години не могат да се приемат към настоящия момент за определящи настоящия профил на лицето и продължаващото им обработване се явява непропорционално. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от касационния ответник, Главна дирекция Национална полиция следва да заплати на Н. Г. Н. направените разноски в размер на 1000 лв. за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,